Фокусниците оспорват общоприетото вярване, че творците са луди

Всички сме чували за творчески личности, които са блестящи в своята област, но иначе са преследвани от дълбоки вътрешни терзания. Покойният комик Робин Уилямс и емблематичният художник Винсент Ван Гог вероятно са сред най-разпознаваемите примери. Но дали творчеството винаги е свързано с по-високи нива на психопатология? Ново изследване установява, че една от професиите, които сякаш се противопоставят на тази тенденция, са фокусниците.

Връзките между психичното здраве и творчеството вълнуват изследователите от десетилетия. Предишни проучвания показват, че членовете на творчески групи като комици и художници често имат по-високи резултати по отношение на психотичните черти от „нормата“, докато учените от областите на науката, технологиите, инженерството и математиката имат по-високи резултати по отношение на аутистичните черти (макар че трябва да се отбележи, че естеството на тази връзка все още не е напълно изяснено).

Убеждението, че творческият гений и психичното заболяване вървят ръка за ръка, се е превърнало в доста противоречив троп (за „лудият гений“), като някои дори виждат в психичните разстройства начин да се стимулира творчеството.

Новото изследване обаче установи, че психичното здраве на магьосниците, въпреки изключително творческия характер на професията им, е с много по-ниски показатели за някои психиатрични черти от нормата.

Изследването, проведено от университета Аберистуит в Уелс, разглежда шизотипните и аутистичните черти сред 195 магьосници и ги сравнява с информацията от 233 лица от общото население. Резултатите на магьосниците са сравнени и с други творчески групи по отношение на шизотипни черти, които са публикувани в други изследвания.

Откритията представляват значителен момент в науката. Магьосниците са постигнали по-ниски резултати от общото население по три от четирите показателя за шизофрения (когнитивна дезорганизация, интровертна анхедония и импулсивна неконформност), но не се различават по отношение на необичайните преживявания или нивата на аутизъм.

Изследователите също така установяват, че фокусниците имат по-ниски резултати по отношение на шизотипните черти в сравнение с представителите на други творчески професии.

„Нашето изследване показва, че невсички творчески личности имат еднаква съдба“, пишат авторите в своята статия. „Фокусниците постигнаха значително по-ниски резултати от общото население и другите професионални творчески групи по повечето психопатологични черти, особено по тези, свързани с шизотипията.“

Тези резултати допринасят за задълбочаване на разбирането ни за връзките между психичното здраве и творчеството в по-общ план.

„Нашето проучване показва, че връзката между творчеството и психотизма е по-сложна и вероятно зависи от естеството на творческата работа и от специфичните умения и характеристики, необходими за постигане на успех в нея.“

Авторите добавят, че фокусниците „също така имат ниски резултати по отношение на импулсивния неконформизъм – черта, която се свързва с антисоциално поведение и по-нисък самоконтрол. Тези черти са ценни за много творчески групи като писатели, поети и комици, чиито творчески действия често са остри и предизвикват общоприетите обществени разбирания.“

„Личностите им на сцената също обикновено са приветливи, тъй като те често се нуждаят от съдействието на публиката или от помощта на асистенти при изпълнението на магическите си номера. Високото ниво на самоконтрол и по-слабата импулсивност също са ценни при изпълнение на репертоара им, тъй като те трябва да са много прецизни в работата си, за да се получат добре триковете.“

„Има много прецизност в начина, по който се изпълнява даден фокус. Когато видите магията на топ магьосник, във всяко движение, във всяка дума има смисъл и мисъл“, казва пред „Гардиън“ Сара Красън, фокусница, работила по проучването.

Сравнително ниските резултати за представителите на тази професия биха могли да бъдат от полза за работата им, тъй като склонността към психотични и аутистични черти би могла да бъде контрапродуктивна за техните изпълнения и технически умения. Тези сценични изпълнители са необичайни сред творческите групи с това, че често създават и изпълняват своите произведения, докато другите творци се занимават само с едното или с другото.

По същия начин магическите представления са изключително социални, тъй като магьосникът трябва не само да разчита публиката, но и да си сътрудничи с други магьосници и асистенти, както и да договаря отношения със собствениците на заведения, където ще представя.

По този начин е възможно тази професия да се самоселектира, както отбелязват авторите, „като начинаещите магьосници с по-високи нива на психотични и аутистични черти не са много успешни и отпадат, а магьосниците с черти, които предлагат най-голям шанс за успех, процъфтяват“.

Интересно е, че изследователите установяват също, че шизотипният профил на магьосниците е сходен с този на математиците и учените.

„Подредеността и упоритостта, свързани с работата на учените, могат да се сравнят с работата на магьосниците, защото те трябва да се упражняват старателно, преди да излязат на сцената, където трябва да са много точни в изпълнението си. Освен това, също като учените, магьосниците се стремят да постигнат конкретна цел, изградена от много малки стъпки.“