Повечето от нас вероятно разпознават най-добрите си приятели по външния им вид или по гласа, ако не можем да ги видим, или дори по миризмата – но с това се изчерпват възможностите ни.
Оказва се обаче, че делфините имат друг подход: проучване, публикувано тази седмица в списанието Science Advances, разкри, че морските бозайници разпознават приятелите и роднините си по още по-интимен начин – вкуса.
По-конкретно, по вкуса на урината им…
„Делфините обръщат по-голямо внимание на проби от урина, ако те идват от познати им животни или когато са им представени заедно със звук на делфин“, съобщава професор Винсент Яник, директор на Шотландския институт за океаните и водещ автор на изследването.
Заедно с колегите си Джейсън Брук и Сам Уолмсли той представя на бозайниците различни проби от техните другари в три съоръжения на Бермудските острови и Хавай, за да види как ще реагират.
„Резултатите показват не само, че те могат да различават животните по вкус“, обяснява след експеримента той, „но също така, че могат да разпознаят животни чрез различни сетива, което загатва, че имат комплексна представа за познатите им животни в мозъка си.“
За да бъдем честни, „вкусът“ е малко погрешно да се каже – делфините всъщност не могат да усещат вкус много добре. Те нямат обонятелна луковица, имат недоразвит обонятелен нерв, а носът им е напълно отделен от устата и хранопровода, така че изобщо нямат обоняние – и както всеки, който се е разболявал, ще знае, това често означава, че всичко за тях има вкус на картон.
Нещо повече: „Едва ли делфините могат да разпознаят урини с различен състав, ползвайки основните сензори за вкус на бозайниците,“ пише в изследването, „защото са загубили рецепторните гени, отговорни за възприемането на четири от петте основни вкуса.“
Вместо това, обясни Яник, китоподобните вероятно разчитат на „необичайни сензорни клетки на езика си, които вероятно участват в това разпознаване на индивидуалните вкусове на другите животни.“ Заедно с изпъкването на някои области на мозъка, свързани с хеморецепция (процес, чрез който организмите реагират на химични стимули) чрез вкус, делфините вероятно могат да откриват вкус и „чрез лицевите или тригеминалните нерви, въпреки загубата на обонятелните и вомероназалните черепни нерви.“
Вкусването на урината на познатите ни може да изглежда малко прекалено интимно от човешка гледна точка – но за делфина е напълно логично, подчертават авторите.
„Употребата на вкус е много полезна в открития океан, тъй като струйките от урина се задържат за известно време, след като животното отплава“, отбелязват те. „Като разпознаят кой е бил на това място, делфините ще знаят за присъствието на този индивид, дори ако той не е сигнализирал за това вокално.“
И ако се чудите как биха могли изначално да научат какъв е вкуса на техните приятели: „Инспекцията на гениталиите, при която има контакт между рострума (клюна) и гениталния, е сравнително често срещано явление в социалните взаимодействия на делфините“, се отбелязва, „и предоставя добра възможност да се научи вкуса на урината на близкия.“
Въпреки че практиката може да е малко нова, резултатите са още едно доказателство за умствените способности на делфините. Известно е, че те помнят „имената“ на други индивиди повече от 20 години и изследователите смятат, че този новооткрит талант може да осигурява и начин животните да проверяват физическото и емоционалното състояние на своите приятели.
„Като се имат предвид уменията за разпознаване, разкрити в нашето проучване, смятаме, че е вероятно делфините да извличат и друга информация от урината, като репродуктивно състояние, или да използват феромони, за да повлияят взаимно на поведението си“, пише в изследването.
„В комбинация с предишни проучвания, нашите резултати показват, че делфините образуват постоянни репрезентации, точно както хората формират концепции“, заключават авторите. „Получените в резултат концепции могат да се използват в умствени операции като планиране, умствено пътуване във времето или симулация на социални сценарии.“