Има вариант, в който човек изкарва удар и въпреки че половината му тяло е парализирано, той никога не осъзнава – нито че е парализиран, нито че не осъзнава, че е парализиран. Това състояние се нарича анозогнозия.
Думата „анозогнозия“ буквално означава „неосъзнаване на болест“ и е измислена от френския невролог Жозеф Франсоа Бабински през 1914. Анозогнозия може да се отнася за всякакъв вид неведение спрямо всяка болест, включително и халюцинациите или илюзиите при шизофрения и маниакална депресия, за които човек е само в частично неведение. Пълната анозогнозия обикновено е придружена от слепота и особено от хемиплегия – парализа на едната половина от тялото заради удар.
Причините за анозогнозията са все още до голяма степен неизвестни. Някои психолози твърдят, че състоянието е случай на крайно отричане, задействано от защитните механизми на мозъка, и въпреки това има някои доказателства, които сочат, че причините може да не са на изцяло психологическа основа. В случая с хемиплегия, анозогнозията идва само при увреждане на дясната част на мозъка и никога на лявата – ако е просто крайно отричане, щеше да има еднакъв шанс да се прояви при увреждане и на двете полукълба.
Всъщност е изненадващо трудно да накарате един пациент с анозогнозия да осъзнае, че е парализиран. Ако го накарате да направи нещо с парализираната си ръка, например, той ще кажем че усеща и вижда движението, въпреки че такова реално няма. Ако ги накарате да пляскат, те ще размахат само едната си ръка във въздуха, но въпреки това няма да забележат нищо необичайно. Когато им обърнат внимание, че другата им ръка не се движи, те обикновено измислят някакви извинения – уморени са, имат артрит…
Хората с анозогнозия не забелязват също и парализата у другите хора – все едно парализата не съществува у хората.
В най-лошите случаи те дори забравят за собствените си крайници – най-често за парализираната си ръка. Пациентите ще отричат, че тази ръка е тяхна, дори когато им бъде изрично посочено да видят, че тя е свързана с тялото им.