Световните дела и световният живот на Мадлин Олбрайт

| от |

Мадлин Олбрайт става първата жена, която представлява САЩ във външните работи като държавен секретар, при президента Бил Клинтън.

Като дете Мадлин Олбрайт се премества със семейството си в Съединените щати и след като учи в колежа Уелсли и Колумбийския университет, влиза в политиката по настояване на свой бивш професор. През 1993 г. става американски посланик в ООН, а три години по-късно е назначена за държавен секретар в администрацията на Клинтън, което я прави първата жена, която заема този пост. Олбрайт работи в това качество няколко години, преди да напусне през 2001 г., за да работи други проекти.

Secretary Kerry Greets Former Secretary Albright

С Джон Кери, 2013 г.

Ранен живот

Олбрайт е родена с името Мария Яна Корбелова в Прага на 15 май 1937 г. Когато е била малка, тя и семейството й бягат от родната им Чехословакия малко след като страната е нападната от нацистите в началото на Втората световна война, като се заселват в Англия, докато войната свърши. Въпреки че Олбрайт е отгледана като католичка, по-късно тя ще научи, че родителите й всъщност за евреи, които приемат християнската вяра, и че трима от нейните баби и дядовци загиват в концентрационните лагери по време на Холокоста.

След кратко преселване в Чехословакия, през 1948 г. семейство Корбелови отново бягат, когато комунистите идват на власт. Те се установяват в Денвър, Колорадо, а бащата на Олбрайт, Йозеф, който е работил и като журналист, и като дипломат, става изтъкнат професор в университета в града. Олбрайт израства, научавайки много за световните дела от баща си. Сред другите, които се възползват от покровителството на Йозеф Корбел, е един от любимите му ученици – бъдещият държавен секретар Кондолиза Райс.

Madeleine Albright NATO

С офицери от НАТО, 1999 г.

Академични постижения

Олбрайт се учи добре и печели стипендия за колежа Уелсли в Масачузетс. Там тя редактира училищния вестник и преследва страстта си към политиката. Едно лято постъпва на стаж в Denver Post и скоро си пада по свой колега стажант и наследник на издателство Джоузеф Олбрайт. Тя завършва Уелсли с отличие през 1959 г. и заедно с Джоузеф се женят малко след това.

През следващите няколко години двойката се мести в различни градове, докато Джоузеф продължава кариерата си като журналист. Олбрайт започва да изучава руски език и международни отношения, като същевременно отглежда трите дъщери на двойката, близначките Алис и Ан (родени през 1961 г.) и Катрин (родена през 1967 г.). Мадлин завършва образованието си в Колумбийския университет, като изкарва сертификат по русистика през 1968 г. и магистърска и докторска степен по публично право и политика през 1976 г.

Още като студентка, през 1972 г., Олбрайт за първи път излиза на политическата арена – като асистент на сенатора от демократичната партия Едмънд Мъски. Четири години по-късно тя е наета от съветника по националната сигурност Збигнев Бжежински (един от бившите й професори в Колумбия), за да работи за Съвета за национална сигурност по време на администрацията на президента Джими Картър. Когато пък демократите падат от власт в началото на 80-те години на миналия век, Олбрайт се премества в частния сектор като работи за различни организации с нестопанска цел във Вашингтон и става професор по международни въпроси в Джорджтаунския университет, където печели наградата „Учител на годината“ четири пъти.

Също по това време Олбрайт и съпругът й се развеждат, след като той я напуска заради друга жена. „Беше шокиращо“, казва тя по-късно пред The ​​Washington Post. Но отказва да позволи на разбитото си сърце да попречи на нейната кариера или социалния й живот, и тя е домакин на многобройни събирания в къщата си, където елитът на демократичната партия се събира, за да обсъжда актуални проблеми. По въпросите на външната политика Олбрайт бързо се превръща в една от водещите светлини на партията и наред с други отличия, тя служи като съветник на Майкъл Дукакис по време на кандидатурата му за президент през 1988 г.

Houghton house Netanyahu Albright Arafat

С Нетаняху и Арафат, 1998 г.

Лидер в световните дела

През 1992 г. новоизбраният президент Бил Клинтън привлича Олбрайт, за да се справи с отношенията на Съединените щати с ООН. Тя официално поема ролята на постоянен представител на Съединените щати в ООН през януари 1993 г. и бързо се отличава като сила, която всички трябва да имат предвид. По време на четирите си години на поста тя става застъпник на „напористия мултилатерализъм“ (съюз на няколко държави, които преследват обща цел.), казвайки в интервю за The New Republic, че „лидерството на САЩ в световната политика и в многостранните организации е основен принцип на администрацията на Клинтън“. Наред с другите усилия, Олбрайт лобира за Съединените щати да разширят военното си участие на Балканите по време на продължителните конфликти през 90-те години на миналия век – ход, за който тя ще влезе публично в сблъск с Колин Пауъл – и също така настоява за намеса на САЩ в преврата в Хаити от 1994 г.

През декември 1996 г. Клинтън отново търси Олбрайт заради нейния опит във външната политика, номинирайки я за държавен секретар. Когато полага клетва за поста следващия януари, тя става 64-ият държавен секретар и първата жена, която заема този пост. В новата си роля Олбрайт бързо оправда репутацията си на решителен и директен човек, който се ангажира с широк спектър от проблеми.

По време на мандата си Олбрайт се застъпва за засилване правата на човека и демокрацията по целия свят и се бори за спиране на разпространението на ядрени оръжия от бивши съветски страни към държави с лоша репутация като Северна Корея. Като „Шампионка на НАТО“, Олбрайт също се стреми да разшири членството в организацията и през 1999 г. настоява за нейната пряка военна намеса по време на хуманитарната криза в Косово. Като дипломат тя участва тясно в работата за нормализиране на отношенията на САЩ със страни като Китай и Виетнам, а през 1997 г. е основен участник в мирна мисия в Близкия изток, по време на която посредничи в преговорите между Израел и различни арабски нации.

През октомври 2000 г. Олбрайт отново влезе в историята, когато става първият американски държавен секретар, който пътува до Северна Корея.

Площад „Мадлин Олбрайт“ в Прищина, Косово

Последни години

Въпреки че напуска поста си през 2001 г., за Мадлин Олбрайт животът след политиката е всичко друго, но не и тих. Тя е автор на няколко бестселъри на New York Times, включително „Madam Secretary: A Memoir“ (2003), „The Mighty and the Almighty: Reflections on America, God and World Affairs“ (2006), „Read My Pins: Stories from a Diplomat’s Gewel Box“ (2009), и най-скорошната – „Prague Winter: A Personal Story of Remembrance and War, 1937-1948“ (2012). През 2007 г. Олбрайт използва международния си опит, когато стартира частния инвестиционен фонд Albright Capital Management, който се стреми да прави дългосрочни инвестиции в нововъзникващи пазари за своите клиенти. Тя е и съпредседател на Albright Stonebridge Group, глобална стратегическа компания, и председател на консултативния съвет на Хагския институт за глобално правосъдие.

Олбрайт получава множество отличия за приноса си към дипломацията и световните дела, включително почетни степени от няколко университета, а през 2012 г. президентът Барак Обама я награждава с Президентския медал на свободата.

Въпреки това впечатляващо резюме, не целият й живот минава в работа. През октомври 2014 г. тя участва в добродушно пререкание в Twitter с водещия на късното вечерно токшоу Конан О’Брайън относно костюмите им за Хелоуин, а през февруари 2015 г. се появи в епизод на популярния комедиен сериал „Parks and Recreation“, предлагайки приятелски съвет на героинята на Ейми Полер, Лесли.

Олбрайт почина на 23 март 2022 г. от рак. Тя бе на 84 години.

 
 
Коментарите са изключени за Световните дела и световният живот на Мадлин Олбрайт

Повече информация Виж всички