Стоицизмът разкрива пълната свобода, която човек може да изпита

| от |

Основното ограничение на личната свобода в Древна Гърция и Рим е описана от Епиктет, който сам знае какво е отношението към робите и какви социални практики се поддържат към тях. Именно робството – онова състояние, в което човек притежава друг човек – изисква слугуването и сляпото подчинение към господаря, но и до днес има някои учени, които определят именно свободата в древните империи е възможно най-високо оценена, след като носи най-висока позитивна стойност и емоционален заряд. Всеки роб е привързан за своя господар и през цялото време трябва да изпълнява желанията му безусловно.

Робите, както всички останали хора, разполагат със съзнание и могат да мислят, но дори мислите им са в оковите и ограниченията. Някои философи често се шегуват, че външно един човек може да бъде свободен, но вътрешно да бъде роб. Контролирането на психологичните нива е ориентирано изцяло към идеята за осакатяване на желанията, страстите и копнежите.

Един човек може да бъде ограничен от външни фактори, но вътрешно да се чувства свободен от напрежението и дисхармонията. Следователно свободата е онзи елемент, в който един човек може да поеме контрола върху своето собствено съществуване, без значение дали може да се справи с тази задача. Върху есето на Епиктет ще работи Зенон и ще постави основата на стоицизма.

Същата се ражда някъде около IV век пр. Хр. и се практикува от средиземноморците на изток от Атина, преди да започне да се налага в бързо развиващата се демокрация. По онова време, Сократ е един от владетелите на философията. Липсата на политическа автономия е отразена върху философията на Атина и погледът се обръща навътре, към дълбините на етиката. Стоицизмът и Епикурейството ще избягват политическата теория, както някога са го правили Платон и Аристотел.

Главният фокус към младото философско общество е ориентиран към персоналното съществуване и подобряване на човека. Този вътрешен завой илюстрира ясно пътя на стоиците от самото начало и често говори за свобода и робство – основните етически и психологически разлики, които маркират социалния статус. Според Зенон, оригиналният създател на Стоическото училище, свободата е качество на онези, които остават мъдри, докато непълноценните хора се стремят да превръщат мнозинството в глупаци и роби.

Още в първото представяне на идеята, атиняните изпадат в шок, сякаш някой е посочил интелектуалния елит и е разкрил неговите игри. Разкритията показват, че почти всеки човек може да бъде потенциален роб. Изказванията на Зенон се оказват проблемни за едно обществ, което реално живее в икономика, изградена изцяло от роби. По неговите думи, ако мъдростта определя истинските критерии на свободата, теглото на робството обръща посоката от външното към вътрешното, от физическото към менталното. Именно философията се превръща в някаква форма на свобода. Зенон се изправя в едно много бурно време и бързо начертава разликата между свободата и робството:

„Вие сте поробени, според тази безкомпромисна доктрина, ако насочите сърцето си към нещо, което може да ви попречи, независимо дали защото тялото ви ви предава, или страстите и емоциите ви държат в плен, или привързвате вашето благополучие към нещата, които зависят от другите хора – хора, имущество, популярност или просто късмет.“

Идеята се развива и есето „Двата концепта на Свободата“ Исая Берлин отличава негативната и позитивната страна на свободата – първата изисква от човека да не бъде замесван с други, докато втората изисква самоовладяването и отдадеността. Епиктет вижда тези движения като едно цяло или като събиращо се и ги описва в своето есе:

„Нашият господар е всеки, който има силата да имплементира или да ни отдалечи от нещата, които искаме или не искаме. Този, който иска да бъде свободен, трябва да не желае нищо и да избягва това, което е във властта на други хора. Провалът в това отношение ще доведе до робство.

Свободният човек трябва да се отдалечи или ограничи от желанието или желанията да притежава нещо, което другите могат да контролират.“

Свободният човек е този, който може да се ограничи от всичко, включително и от прословутите 10 команди или други религиозни принципи. Зенон има идея за този метод и често използва гръцката дума sophia, която трябва да показва умение в различни действия, без значение дали се говори за геометрия или за дърводелство. Думата илюстрира успешни практики на умение, което практически стои в основата на Стоицизма и дава на философа познанието за изкуството на живота. Неговото предложение е да се изгради умението, което може да ни позволи да живеем в хармония с човека, природата, нашият социален и физически свят. Пътят се подчертава още по-лесно, да се използва логиката и с нейна помощ да се изгради основната разлика между човека и животното.

Епиктет има най-различни препоръки за ситуациите, например ще открием, че той е разглеждал семейни проблеми или професионални такива, задълбочил се е в сферите на болестта, бедността и дори смъртта. Не прави много голяма разлика между морала и възпитанието на един човек.

Философът използва контролния въпрос: зависили тази ситуация от мен или трябва а я приема спокойно и дори разочароващо като ситуация, която е дошла от елементи извън моя контрол? Странното е, че точно този въпрос може да реши много проблеми. Ако някой е груб към вас, това е извън вашия контрол, но свободата на реакция остава изцяло във вашето поле. Инцидентите могат да се случат, понякога и извън вашия контрол, близките ни могат да починат по-рано, може да има провали в работата. Във всяко едно нещо може да сте замесени, но често да нямате контрол, следователно остава избора на реакция, който е изцяло във вашия контрол.

Странното е, че от неговото есе идват някои от популярните клишета като „Порасни!“, „Пусни го!“, „Осъзнай се!“ и други. Всичко идва от древния стоицизъм като движение. Западът научава за тези хора малко по-късно и бърза да ги асимилира в образователната си система.

От тук идва идеята за цялост, спокойствие и отказ в лицето на моралните и материални трудности. Тези ценности не са водещи днес, когато самият живот се променя и имаме изразяване на чувства и по-сериозно оценяване на аз-ът. В практиката ще открием, че има много стоици, които продължават да бъдат активни и да изпълняват заръките на своите лидери. Епиктет показва как би изглеждал стоицизма в модерното общество и как точно може да разбира природата, психологията и човешките ценности. Стоическата теория често поставя дилемата на доброто и лошото в лагер, който правилно обективира и оценява морално, но само за да избере правилните действия и последствията от тях. Има и още нещо, Епиктет ясно показва, че човек трябва да бъде автор на собственото си щастие и живот, вместо да зависи от други хора. И след като нито един човек не е остров, Епиктет добавя и идеята за доброто в другите, което да се събере с личното добро.

Философът показва, че ако човек направи място за доброто в себе си, продължи да живее в хармония с останалите, то бързо ще се разпространи, но ако сведем всички наши емоции и ги подредим под строгата дисциплина на стоицизма, то това ще е една от най-трудните задачи, които най-вероятно сме имали. Понякога е трудно да се премахнат ниски страсти като завист, ревност, страх или гняв, но винаги има кореспондиращи добродетели като търпение и самоконтрол.

Епиктет просто посочва, че човек трябва да използва своята свобода върху моралния императив да не наранява и да не върши зло. И макар това да не е възможно за всеки човек, стоицизмът продължава да изисква от единицата да пази честта си и да действа спрямо правилата, в които не върши зло. Логично е, че един от основоположниците се фокусира върху семейството и идеята, че именно там могат да се проследят много чисти отношения и стоицизма е успешен, защото ясно се знае какво се дава от едната страна и какво се получава от другата страна. Нека не забравяме, че Сенека е успял да го каже преди много години в епохата на Нерон:

„Свободата е наградата, за която работим, не на принудата, не на случайните събития – да накараме късмета да ни срещне на равни условия.“

 
 
Коментарите са изключени за Стоицизмът разкрива пълната свобода, която човек може да изпита