shareit

Шпионажът през 18 век: Един френски шпионин в Лондон

| от |

През април 1787 г. френският дипломат Франсоа Бартлеми пише на началниците си, за да оправдае неуспеха да вербува шпиони в нова мрежа във Великобритания. Англо-френските отношения през втората половина на 18 век са далеч от сърдечни. Двете нации се бият помежду си в Седемгодишната война (1754 – 1763), а след това от 1778 до 1783 воюват отново в Американската война за независимост, когато Франция е в съюз с непокорната колония на Великобритания. Проблемът на Бартлеми, твърди той, е, че по време на тази война Анри-Франсоа дьо Ла Мот е обесен за шпионаж на британските корабостроителници и това кара на потенциалните новобранци да не им се рискува.

Един човек обаче се навива. През 1781 г. той доброволно замества Ла Мот като е нает на заплата от 1000 лири и става главен шпионин на Франция в Лондон. Казва се Шарл Тевено де дьо Моранде (на снимката горе).

Син на провинциален адвокат, Моранде участва в Седемгодишната война, а след това отива в Париж, където с дребни измами и сводничество издържа хобитата си да играе хазарт и да ходи по жени. През 1770 г. бяга в Лондон, за да не го арестуват. Там публикува пищна брошура, атакуваща любовницата на Луи XV, мадам Дю Бари, и започва да изнудва френски знатни лица като се заканва да отпечата скандален разказ за изкачването на Дю Бари от публичните домове до кралското легло.

Разгневен Луи XV се опитва да екстрадира или отвлече Моранде, но когато това се проваля, френският крал решава да сключи сделка с него – а човекът, когото изпраща да преговаря, е Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше. Най-известен като драматургът, създал Фигаро, Бомарше е в немилост през 1774 г., след като губи две съдебни дела. Най-добрият шанс да си стъпи отново на краката, според него, е да предложи услугите си на краля като шпионин.

В това си качество малко по-късно Бомарше наема Моранде, помагайки му да снабдява с оръжия съпротивата на британските колонисти, да наблюдава британските докове и да изпълнява други задачи.

Но какво кара френското правителство да наеме човек като Моранде? Дипломатическата кореспонденция предполага, че външният министър Шарл де Верген се надява да го умиротвори. Верген обаче често използва мошеници и отстъпници. Идеята е, че французите, които привидно не харесват родината си, са извън подозренията, но всъщност те тайно са съгласни на жертви, за да бъдат приети отново във Франция. Освен това, както разбрахме от памфлетите му, Моранде отдавна търгува с информация.

Индустриален саботаж

Освен това Моранде набира работници с опит в изработването на британски морски макари, които са по-ефективни от френските. Той успява да привлече известните инженери Матю Бултън и Джеймс Уат във Версай и дори предлага да правят индустриални саботажи.

През 1784 г. Моранде става редактор на Courier de l’Europe, вестник на френски език, редактиран в Лондон – ход, който допълнително оправдава неговото използване като шпионин. Courier de l’Europe е препечатан в Boulogne-sur-Mer и е разпространен широко в Европа. По време на Американската война за независимост, той е обвинен в парламента в „публичен шпионаж“ заради новините си за британските разпореждания. Износът му е надлежно забранен, но собственикът му – шотландският морски офицер и предприемач, Самюел Суинтън – го изнася контрабандно през канала и го препечатва.

Обвиненията срещу Courier de l’Europe са по-верни, отколкото някой би могъл да си представи. Освен че е успешен бизнесмен, Суинтън е и британски шпионин, който използва вестника, за да следи отблизо Бомарше и американските представители в Париж и да отразява честите си пътувания до Франция.

Що се отнася до Бомарше, той използва вестника като мундщук като редовно публикува статии и изпраща анонимни и ласкави отзиви за собствената си работа.

Дори американците използват Courier de l’Europe, за да напреднат в дипломатическите си цели с антибританска пропаганда. Всъщност именно във вестника е публикуван първият френски превод на Декларацията за независимост на САЩ.

Моранде подкупува един заместник-редактор, за да публикува параграфи с кодирани съобщения до Франция.

Но заблуждава ли всичко това британците ? Почти със сигурност не. Те подозират, че Моранде работи за Бомарше към края на 1776 г., но им липсват твърди доказателства. Така, когато Франция обявява война през 1778 г., лорд Норт тихо го предупреждава да напусне Лондон. Моранде слуша намека на премиера и се мести в Станмор в Мидълсекс.

Освен това през 1783 г. във френска брошура се твърди, че по време на американската война Моранде и Бомарше са правили схеми с флотилиите на двете държави. Брошурата разгневява Моранде, но има малко въздействие върху неговите шефове във Версай. Те продължават да имат положително мнение за него до завръщането му във Франция през 1791 г.

Няма надеждни доказателства, които да предполагат, че Моранде е двоен агент. По-вероятно британците, подозирайки неговата дейност, го държат под наблюдение и може би от време на време му подават невярна информация. Но морското разузнаване също може да е изпълнило целите си, тъй като подхранва решителността на Франция в една неустойчива за нея надпревара за морско въоръжение. Резултатът е фалит и революция, която ще унищожи както монархията, така и шпионската кариера на Моранде.

 
 
Коментарите са изключени за Шпионажът през 18 век: Един френски шпионин в Лондон

Повече информация Виж всички