shareit

Александър Колчак – последният жесток противник на болшевиките

| от |

Русия може да се похвали с някои много интересни периоди в историята си. Преминаването на няколко режима със сигурност оставя много сериозни следи и променя страната завинаги, както и световната история. Преди гражданската война, можем да открием, че интелигенцията в империята се слави с особени качества и въпреки народното недоволство, можем да забележим огромен брой хора, които не са особено съгласни с промяната и разглеждат революцията като чиста форма на тероризъм.

Сред тях можем да забележим и присъствието на една особена личност, която разглежда цялото разделение на Русия като престъпление, срещу което той самият не може да стои мирен. Ето защо обръщаме внимание на Александър Колчак, един от най-известните противници на новия режим. Александър е роден в благородно семейство в Санкт Петербург през 1874 г. Родителите му имат молдовски произход и са родом от Одеса. Бащата на Александър е бил генерал в морската артилерия, сражавал се е в битката за Севастопол и след пенсионирането си работи като инженер в родния си град.

Александър следва стъпките на баща си и преминава сериозно обучение в Морското училище. През 1894 г. се присъединява към 7-и Морски батальон. Изпратен е в далечния източен фронт и служи във Владивосток. В началото на новия век се включва в полярна експедиция на кораба Заря като хидролог. Прекарва 2 години и отново се връща сред ледниците, партнирайки с Едуард Тол. Участва в две нови експедиции и се опитва да намери изгубени изследователи сред замръзналата пустиня. Макар и никога да не успява да ги открие, същият получава прякор Колчак Полярният.

Kolchak

 

Снимка: By Музей архив Белого движения, Париж (С). – https://paris1814.com/mbd, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=89082046

За доблестта си получава медал „Константин“ – най-високото звание в Имперското Руско Географско общество. През 1903 г. пътува за Санкт Петербург, където възнамерява да сключи брак с годеницата си, по пътя получава телеграма за избухнала война срещу Япония и така и не стига до родния си град. Вместо това се качва на кораба Асколд и отива да служи. Участва в няколко курса за поставянето на мини и една от неговите успява да потопи японския боен круйзер Такасаго. В битката за Порт Артур  ще командва артилерия, а във финалните часове е ранен и пленен. Прекарва няколко месеца в затвор в Нагазаки.

Вече страда от ревматизъм в следствие на дългите експедиции на Северния полюс и е пуснат много  преди края на войната. Получава златен меч „Св. Георги“ за смелост и се завръща обратно в Русия. В Санкт Петербург е повишен в лейтенант. През 1906 г. след тежката загуба и унищожаването на флота, Колчак започва да изгражда нова програма за попълването на загубите. Участва в създаването и на два специални ледоразбивача – Тимур и Вайгач. През 1909 и 1910 тези кораби тръгват на север, за да помогнат за картографията на региона. Вторият кораб, който се командва именно от руския герой, по-късно работи и за руската Академия на науките.

KolchakOnZarya

Снимка: By Unknown author – Собственноручный скан вкладки Зырянов П.Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России / Павел Зырянов. — 4-е изд. — М.: Молодая гвардия, 2012. — 637[3] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1356). ISBN 978-5-235-03375-7, стр.128, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24467609

Талантът на лейтенанта е толкова сериозен, че много скоро отново е зачислен в балтийската флота. През Първата Световна война е натоварен с морската защита и минира залива на Рига. На него е заръчано да изготви план за нападение на немските морски бази. През есента на 1914-1915 г., руските кораби започват серия от опасни нощни операции. Към своите бойни успехи, Колчак спокойно може да добави и значително количество вражески кораби, а това го прави вице-адмирал през 1916 г.

Получава командването на черноморската флота и трябва да води бойни маневри срещу Османската империя. Задачата му е да се справи с подводниците и да измисли начин за десант на Босфора. Планът му наистина е впечатляващ, но така и не се изпълнява. Особени заслуги има в потапянето на транспортни кораби с въглища към Константинопол. Поради липсата на железница, която да ги транспортира, Османската империя използва кораби, същите обаче не плават в приятелски води. Особеното внимание за победа в една война идва с опцията за съкращаване на провизиите. В последствие първата загуба на османците е и град Трабзон. И докато Османската империя изпитва всички възможни главоболия, Русия вече е ударена от Болшевишката революция.

Вътрешната война успява да постигне онова, което години по-късно ще се случи в Афганистан, когато голяма част от руските войници няма да знаят, че войната е приключила и ще продължават своето сражение. Когато през ноември 1917 г. същата революция избухва, Колчак се намира в Япония, като привърженик на белогвардейците, бързо забравя нарежданията си и се връща в Русия през Владивосток.

Vice-AdmiralKolchak

 

Снимка: By не указан/ unknown – Собственноручный скан вкладки Зырянов П.Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России / Павел Зырянов. — 4-е изд. — М.: Молодая гвардия, 2012. — 637[3] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1356). ISBN 978-5-235-03375-7, стр.128, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24494088

В положението на оттегляща се Русия, Александър все още изпитва огромно желание да смаже Имперска Германия, дори предлага на англичаните да се запише като доброволец и да продължи сражението, а революцията ще се разглежда значително по-късно. Британците нямат нищо против, все пак един адмирал може да направи редица полезни действия в хода на войната и дори са готови да го изпратят в Месопотамия, но някой интелигентен човек решава, че е по-добре руснакът да се върне и да затрудни живота на Владимир Ленин значително по-рано. Осъзнавайки по-добрата идея, той също е съгласен и заминава смело на помощ на доброволната армия. Приема поста на министър на Сиберското правителство.

Назначават го и по още една причина – реномето му в Европа може да се превърне в особено добър шанс за заздравяването на политиката и доставянето на по-добри отношения именно с Английската корона. Не е ясно колко добър е постът му, след като го описват като безупречен педант, който често бяга от демонстрирането на човешки чувства. Изключително спокоен, докато е оставен намира, характерът на Колчак може да се превърне в нещо особено свирепо, когато му се предостави такава възможност. Мечтае за фронта и войниците, но сред тях мълчи и не знае какво да каже.

Друг основен проблем е, че политиката му е особено чужда. Тя изисква малко присъствие на духа, ораторство и харизма, които никога не са били необходими в армията, там заповедите се изпълняват и отговорността се носи смело напред. Междувременно през 1918 г. се подготвя преврат, с чиято помощ да се премахнат някои от социалистите, Колчак поема поста на върховен владетел, самоповишава се в адмирал и започва арести, прибирайки редица провинени. Твърде многото владетели в страната започват да мотивират мнозина да се борят за титлата.

Kolckak-v-armii

Снимка: By Unknown author – скан Синюков В.В. Александр Васильевич Колчак : Ученый и патриот : в 2 ч./ В.В. Синюков ; отв. ред. А.П. Лисицын ; Ин-т истории естествознания и техники им. С.И. Вавилова РАН. — М.: Наука, 2009. — ISBN 978-5-02-035739-6., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31624215

Следователно при опит за революция в Омск, бунтовниците срещат чехословашкия легион, който бързо успява да сложи всички на мястото и да екзекутира около 500 души. През декември същата година именно Александър ще обяви, че всеки опит за революция ще завърши със смърт. През април 1919 г. официално ще допълни, че всеки един противник и мечтател за революция ще срещне оловото.

Александър знае и още нещо, фантасмагорията относно национализирането е абсолютна глупост и още същата година започва да връща заводите и фабриките на хората, които някога са ги притежавали. Всеки опит за бранене на националистката идея води и до посещение от редовната армия. През май получава оферта от Париж,  която ще гарантира доставка на храна, медикаменти, оръжие и всичко необходимо за смазването на болшевиките. В замяна обаче трябва да се съгласи на няколко изисквания. Първо трябва да се постарае да отхвърли всичко наложено от болшевиките до този  момент, да позволи на местни правителства да контролират териториите си, а той самият да има последната дума, да потвърди независимостта на Финландия и Полша, да не възстановява предишната аристокрация с робовладелство и земи.

Други интересни изисквания са насочени изцяло към идеята за включване към Обществото на народите, както и да изплати всички дългове на Русия. Един основен проблем на всички тези външни намеси води до нещо друго, открай време можем да забележим, че големите опити на англичани и французи да командват света, не водят до нищо добро. А и самите те още не са осъзнали, че в този момент разгромяването на болшевиките е от особено значение, но уви, подготвянето на една външна диктатура не се харесва на абсолютно никого,  а колкото и консервативен да бъдел Колчак, той не може, а и не е в позицията да зачерни собствената си родина.

Штаб_Сибирской_армии

Снимка: By Unknown author – Собственноручный скан вкладки Зырянов П.Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России / Павел Зырянов. — 4-е изд. — М.: Молодая гвардия, 2012. — 637[3] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1356). ISBN 978-5-235-03375-7, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24997988

Основният проблем е, че през миналата година са доставени 600 000 пушки, 6 831 картечници и 200 000 униформи. Приетите дарове, очевидно пристигнали по-рано от изискванията. Това, което следва е избиване на селяни и сътрудници на болшевиките, при това в особено големи размери. До днес няма доказателства, с които да се потвърди голямото клане, но мнозина разказват историята на битки между редовна армия с оръжие и селяни. Не закъснява и обединението на близо 25-30 хиляди партизани, които започват да работят срещу новия владетел. През февруари 1920 г. партизаните поемат контрола на регион Амур. Истината е, че адмиралът никога не е разбирал особено много от наземни битки.

Той прехвърля голямата отговорност на други генерали и се стреми да угоди на всички. От 1919 г. нататък, Червената армия започва сериозни победи, използвайки предимно стратегията на контра атаката. Веднъж щом бойците успяват да излязат от прегръдката на Урал, техните сили се разгръщат особено бързо. Белогвардейците се опитват по всякакъв начин да задържат противника, но постоянно претърпяват тежки загуби и човешкият капитал започва драстично да намалява.

Освен липсата на хора, адмиралът вече усеща и един друг проблем, британците започват да подкрепят генералите около него, тифът продължава да се разпространява, а Колчак изпада в пълна немилост. На 4 януари 1920 г. той подава оставка и получава разрешение да стигне до британците в Иркутск. Това се оказва поредната измама, той е предаден на властите в града, които в последствие се предават на Болшевишкия военен комитет. Осъден е на смърт след 9-дневен разпит.

Kolchak_last_photo

 

Снимка: By Unknown author – ISBN 5-235-02952-6, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2822841

Преди да бъде разстрелян, Колчак моли да се изпрати вест до съпругата му в Париж, с молба да бъде благословен неговия син. Комендантът отговаря, че ще види какво може да направи, ако не забрави. И така завършва историята на един от противниците на болшевиките. Основните му проблеми идват с поемането на поста и опитите му да се разправи с партизаните. Не успява да респектира генералите си – Деникин и Юденич.

Не успява да намери помощ от Финландия, която би могла да влезе на негова страна и да покаже на какво е способна, финландците ще имат време за това малко по-късно през Втората Световна война. Великобритания не успява да помогне, САЩ изобщо не се интересува от събитията, особено след като генерал Грейвс не харесва изобщо своя колега. До този момент два пъти се иска от различни руски институции помилване и обявяване за герой, но и двата пъти не са толкова успешни. Днес човекът, който се бори срещу един от най-зловещите режими в историята на човечеството, практически се е превърнал във враг. Паметникът му в Санкт Петербург многократно се вандализира и до днес. Липсата на адекватни мерки не води до нищо добро и в последствие се стига до падането на Руската империя.

 
 
Коментарите са изключени за Александър Колчак – последният жесток противник на болшевиките

Повече информация Виж всички