Робинята, която стана кралица на Османската империя
През 16 век Османската империя властва над Балканите с желязна ръка. За да си набавят слуги османците още през 1470 г. завземат Кримският полуостров и с кораби транспортират всеки европеец, с достатъчно късмет да попадне в плен. В един от тези кораби ще се окаже и бъдещата кралица на империята.
Александра Лисовска се ражда през 1502 г. в кралство Полша, откъдето насилствено е отвлечена като млада девойка. От родният си град Рогатин тя е транспортирана чак до Инстанбул, където става част от мистичният харем на Сюлейман, син на Султан Селим I. Сюлеман е пленен само с един поглед от красавицата и ѝ дава името Хюррем, персийска дума, означаваща “Засмяната”. Само след няколко месеца от влизането на младата робиня в харема, султанът умира, а датата е 30 октомври 1520 г. Така Сюлейман се възкачва на трона на 25-годишна възраст. Неговото 45-годишно управление ще доведе до така наречения “Златен век” на османската култура.
Новият владетел не губи време да повиши позицията на Хюррем спрямо другите си незаконни съпруги. През 1522 г. Хюррем ражда първото си дете, синът си Мехмед. В период на 4 години тя ще дари Сюлейман с още трима сина и една дъщеря, много повече от позволеното едно дете за наложница в харема.
Въпреки чувствата си един към друг те дълго време не сключват брак, заради християнската вяра на Хюррем и критиката, която ще трябва да понесат от османските благородници. Решението на Сюлейман е многократно спирано и от Айше Хафса, която държи титлата валиде султан като законната му майка. По закон е забранено, която и жена да приема по – висока позиция от тази на султанската майка, докато тя е жива.
Чак след смъртта на Хафса Султан през 1534 г., Сюлейман ще има свободата да се ожени официално за Хюррем. Двамата сключват брак през 1536 г. С това Хюррем приема официалната титла Султан. Необичайният съюз между мюсюлманският владетел и европейската християнка ще стане голям скандал, който ще се разпространи из цяла Европа, стигайки чак до Италия.
От голяма любов към Хюррем, Сюлейман ще наруши много правила и традиции, поставени от предците му спрямо отношенията на един султан към съпругата си. Едно от тях гласи, че наложницата има право да се разполага единствено в харема с децата си, но Хюррем ще остане за постоянно в личните покои на османският владетел. Също така Хюррем, като жена на султана, получава и власт върху управлението на империята. Тя превръща харема на Сюлейман във водеща политическа сила наречена “женски султанат”. В период от хиляда години Сюлейман дава уникалната възможност на жените да участват във взимане на важни решения, засягащи империята начело със Хюррем.
Хюррем Султан играе и важна роля във външните работи на Османската империя, като има и шансът да влезе в постоянен контакт с кралят на Полша от 1548 до 1572 година. С този ход, тя осигурява спокойствието на родното си кралство като убеждава Сюлейман да не воюва с тях. В историята Хюррем е единствената жена на султан, която води преговори с европейската монархия.
Освен върху империята, Хюррем има и власт над харема на мъжа си като ѝ се дава уникалната възможност да помогне с избирането на бъдещият престолонаследник. Традициите гласят, че най – големият син на султана ще го наследи. В този случай Мустафа, роден още през 1515 година от Махидевран, една от незаконните жени на Сюлейман. Той дълго време се смята за идеалният кандидат за трона. Въпреки всичките си подвизи и любов от страна на поданиците, той е обвинен, че ламти за власт и има намерението да свали баща си от трона. Това не се нрави особено на Сюлейман, който нарежда екзекуцията на сина си, извършена през 1553 година от собствените му стражи.
Остава мистерия дали Хюррем има пръст в слуховете за Мустафа, но независимо от това неговата смърт позволява на един от синовете ѝ, бъдещият Султан Селим II, да наследи Сюлейман.
Още дълги години Хюррем Султан управлява редом с мъжа си. От поданиците тя е помнена с щедрост като през целият си живот дарява пари и средства на джамиите в Инстанбул. По нейно нареждане се строят болници, както и подслон за бедните.
През 1558 година Хюррем Султан, любимата на Сюлейман, почива на предполагаемата 56-годишна възраст. Тя е погребана в кралската джамия, където до нея по – късно ще легне и самият султан през 1566 година. Любовта им един към друг остава завинаги запечатана в ръчно написаните писма, които двамата си разменят, когато Сюлейман тръгва на походи.
Снимки: Wikipedia
