Наистина ли Мария Магдалена е била проститутка
Мария Магдалена е фигура, забулена в мистерия, описвана вече над 2000 години като блудница, прелюбодейка, но и обект на почит и, разбира се, като съпруга на Христос. Най-трайният детайл в нейния образ обаче е грехът. И все пак в нито едно от новозаветните евангелия не се споменава, че Мария Магдалена е блудница или грешница. Защо тогава идеята, че е пропаднала жена е толкова популярна и коя въобще е тя всъщност?
Мария Магдалена е представена в новозаветните евангелия като един от страдащите при Разпятието на Христос и свидетелка на Неговото възкресение. Тя присъства на разпъването му, на погребението му, а преди това е с Него през цялото му служение в Галилея. Като жена и спътница на Исус тя е единственият човек, близък до него в критичните моменти, които определят неговия път и които описват съдбата му. Именно Мария Магдалена отива при гроба на Исус на третия ден и установява, че той е празен.
Според евангелията Мария Магдалена е с Исус в Галилея, където той проповядва на хиляди хора и изцелява болни и куци. Тя го придружава и, когато пътува към Йерусалим и влиза в светия град в съответствие със старозаветното пророчество, „смирен и възседнал магаре“. Мария Магдалена е там, когато множествата поздравяват Исус, размахват палмови клони, хвърлят дрехите си пред него и викат „осанна“ (възклицание, използвано за изразяване на обожание, похвала или радост).
Когато римляните приковават Исус на кръста, изоставен от учениците си („Боже мой, Боже мой, защо ме изоставиха?“), Мария Магдалена отново е с него. И когато приключва всичко, тя го следва, докато носят тялото му до гробницата, и наблюдава как камъкът я затваря.
В нито едно от новозаветните евангелия не се споменава, че Мария е блудница или грешница. Представата ни, че е бившата проститутка, която мие краката на Исус със скъп мехлем и плаче при разпятието му, се появява през Средновековието, когато тогавашните писатели целенасочено превръщат Мария в разкаяла се грешница. Цялата мистерия започва с момента, когато Мария Магдалена стои сама до празната гробница. Тази сцена внушава интимност и е свързана с естеството на видението й за Божието царство, което тя споделя с Исус. Оттогава въпросът е доколко това видение е изкривено или недоразбрано, или тълкувано в определена посока. Така Църквата се опита да контролира природа на видението на Мария Магдалена, превръщайки я в проститутка. Не е инцидент и, че Мария, майката на Исус, която освен в Матей и Лука не играе почти никаква роля в евангелията и в живота на Исус (и която е считана от ранните скептици и критици на християнството като развратница; прелюбодейка, a нейният син – като копеле) е превърната от Църквата (без никакви доказателства от евангелията) в дева и Богородица.
Чак през 1969 г., по време на папството на Павел VI, Ватиканът прави някои дискретни промени в латинската (тоест римокатолическата) меса. Дотогава четенето за празника на Мария Магдалена на 22 юли е от глава 7 от Евангелието на Лука, в която неназована жена влиза в къща, в която Исус е гост на вечеря и измива краката му със сълзите си и ги избърсва с косата си. „И той й каза: Прощават ти се греховете“.
Тази история е заменена през 1969 г. с четене от глава 20 на Евангелието на Йоан, в която Исус се разкрива първо на Мария Магдалена при възкресението си. Той казва: „Жено, защо плачеш?“ и я вика, назовавайки я „Мария“, и като го позна, тя „му каза: Рабони; което ще рече, Учителю“.
Без да прави каквито и да е публични извинения, Ватиканът изглежда признава, че е грешал по отношение на Мария Магдалена в продължение на над 1400 години – още от 591 г., когато папа Григорий Велики произнася своята проповед за Богородица, в която заявява, че Мария е онази грешна жена в Лука, и която решава, че трябва да е проститутка.
Но не особено много хора обръщат внимание, че Ватикана си сменя мнението или може би просто предпочитат да смятат, че е проститутка, а не жената, която е свидетел на възкресението – събитието, което стои в центъра на религията, която формира историята и културата на по-голямата част от света през последните 2000 години. Независимо дали е в мюзикъла „Jesus Christ Superstar“ от 1971), във филма на Мартин Скорсезе „The Last Temptation of Christ“ от 1988 г или в „Passion of the Christ“ на Мел Гибсън от 2004 г., Мария Магдалена е изобразена като проститутка или прелюбодейка.
Но защо е толкова важно за средновековните писатели Мария Магдалена да е „грешница“, преди да стане светица?
Историците от отдавна знаят, че средновековният период обича да лансира два стереотипа на жените: Мадоната и Проститутката. Да бъдеш Мадона е крайната цел. Представяна от Дева Мария, тя е олицетворение на добродетелта и скромността; идеалът за жена, на която всяко младо момиче трябва да се опита да подражава. „Курвата“ е реалността – или поне мнозина писатели искат читателите им да вярват, че е така.
В средновековна Европа християнството е преобладаващата религия и както Библията, така и теолозите от периода многократно подчертават греховната природа на жените. Ева е грешна, изкушена от дявола и в крайна сметка кара човечеството да бъде изгонено от райската градина. Нейният „първороден грях“ често се цитира като източник и пример за греховния характер на жените – средновековните наръчници за религиозните жени напомнят на читателките, че те са по-податливи на греха от мъжете и затова са посъветвани да бъдат още по-внимателни, за да се предпазят от изкушение.
Дори от медицинска гледна точка жените в исторически план се виждани като по-слаби и следователно по-склонни да грешат. Според гръцкия философ Аристотел, природата винаги иска да създаде най-съвършеното животно – мъжкото. Но неблагоприятните репродуктивни условия могат да доведат до нещастен втори най-добър вариант: несъвършената жена. Според теорията на Аристотел, бебетата се раждат жени, защото не са получили достатъчно топлина по време на бременността. Следователно жените са „мокри, студени и слаби“ по природа. За разлика от тях мъжете са „горещи, сухи и силни“. Поради това жените са смятани за „луди по секса“, неспособни да се сдържат по същия начин като мъжете, които са създадени да търсят топлината и завършеността, които им липсват в собствената физиология. Подобно на вампири, за жените се твърди, че преследват мъже с ненаситно и страстно желание.
И така, ако Мадоната е идеалът, а Проститутката е неудобната реалност, къде тогава е Мария Магдалена? Може да се каже, че греховността й е толкова трайна в средновековните легенди, защото именно тази греховност й позволява да преодолее пропастта между тези две стереотипни версии на женствеността.
