Лошите момичета на историята: Вирджиния Хол – шпионинът оглавил списъка на Гестапо
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
„Без теб стоя изгубена в тази вселена, създадена от Всевишния. Под твоето покровителство изживях най-прекрасните години в живота си. Нито думите, нито мастилото би стигнало, за да изразя щастието си, когато съм край теб. Спомените за дните, които прекарвахме заедно, тези прекрасни спомени, те изпълват сърцето ми. Утешавам скърбите си с тези спомени, когато ти заминеш. Чезна, когато те няма и никой не може да уталожи моите страдания!“
Шпионажът се използва във военното дело още от Античността. Най-древният съхранен документ със сведения, събрани от шпионин е от времето на великия вавилонски цар Хамурапи. Едни от най-известните шпиони на Древността са египтяните, които разполагат не само с широка мрежа от агенти, но имат и структура подобна на днешните тайни служби.
По време на Гражданската война (1861-1865 г.) в САЩ все повече жени започват да се включват в редиците на шпионите и тяхната роля в ключови исторически събития става все по-осезаема. „Агентите в поли“ стават особено ценни при избухването на Втората световна война (1939-1945). Екзотичните танци на Мата Хари издават не една и две тайни, а Кристина Скарбек е не само първата жена специален агент в Обединеното кралство, но е и най-любимият шпионин на самия Чърчил. Сред именитите фигури на женския шпионаж има една дама, която дълго остава в сенките на историята.
В продължение на седем години тя е отхвърляна от Дипломатическата служба на САЩ. Сред причините за отказ се посочват: липса на точна преценка, неподходяща родова история и „говори твърде много“. След Втората световна война, за своите заслуги, тя е отличена с Френския военен кръст, Ордена на Британската империя и става единствената жена, носител на Кръста за изключителни заслуги на САЩ.
Според запазените документи, т.нар. й „неточна преценка“ се отнася до факта, че още преди Хитлер да започне инвазията си във Франция, тя е предупреждавала, че това е възможно. Кодовите й имена са „Делфин“, „Мадоната от Лион“ и „Диана“. Нацистите я наричат „Артемида“ или „Куцащата дама“. Рожденото й име е Вирджиния Хол.
Вирджиния се ражда на 6 април 1906 г. в Балтимор, Мериленд, в богато семейство. Баща й – Едуин Хол се занимава с банково дело и притежава киното в града. Средното си образование завършва в училището момичета „Роланд Парк Кънтри Скуул“, а след това продължава обучението си в женския колеж за свободни изкуства „Радклиф Колидж“ и частния девически колеж „Барнард“, който се отделя от Колумбийския университет, когато престижното учебно заведение отказва да приема жени.
Тя завършва висшето си образование в университета „Джордж Вашингтон“, където следва икономика. Семейството й финансира дълго пътешествия в Европа, по време на което тя живее в Германия, Австрия и Франция, където усвоява и започва да използва свободно френски, немски и италиански език. През 1931 г. тя започва работа като чиновник в американското посолство във Варшава. Голямата й мечта е да стане посланик в Дипломатическата служба на САЩ.
Когато е едва на 27 години обаче, тя е тежко ранена при нелеп ловен инцидент. Макар да е добре обучена, веднъж, когато излиза на лов за птици, докато прескача една ограда тя се прострелва в крака. За да я спасят, ампутират крайника от коляното надолу и й поставят дървена протеза. С типичното си чувство за хумор, Вирджиния го кръщава „Кътбърт“.
Въпреки тежката травма, тя продължава да следва мечтите си, но се оказва, че новото й състояние, наред с характера й, не са желани от Дипломатическата служба.
Официално службите се уповават на правилника си, че не приемат хора с ампутирани крайници. В действителност нейните приемни документи при кандидатстване на няколко пъти мистериозно изчезват. По онова време само 6 от 1500-те служители на Дипломатическата служба на САЩ са жени.
Вирджиния дори изпраща прошение до президента Рузвелт, който също е с двигателни проблеми, но той отказва да подкрепи молбата й. Затова през следващите 4-5 години тя продължава чиновническата си кариера в американските консулства във Венеция и Талин.
Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, Вирджиния с радост захвърля работата на бюро и заминава за Франция. Така още преди САЩ да влязат във войната, тя се записва доброволец.
По време на инвазията на Германия, тя работи като шофьор на линейка за френската армия. Работата й е на фронтовата линия и е изключително опасна. Въпреки своя недъг, Вирджиния успява да я върши и благодарение на нея са спасени множество ранени войници.
В един от случаите тя попада на изключително тежко ранен войник, на когото липсва половината лице. За съжаление той умира пред очите й. Едва по-късно, Вирджиния разбира, че това е бил брата на нейна близка приятелка – Клеър, която по това време работи като медицинска сестра. Когато Франция капитулира, тя успява да напусне страната заедно със свой приятел, карайки велосипед и се отправя към Великобритания.
В онези години Чърчил създава нова Тайна служба за специални операции, за която набира кадри, които да използва за шпионаж, подривна дейност и саботажи в Европа. В тази служба жените не са особено желани, камо ли да бъдат изпращани на мисии на Стария континент. Възниква обаче друг проблем – мисиите във Франция са изключително тежки, с почти нулев шанс за оцеляване, за който са нужни хора с „фанатичен ентусиазъм“.
Вирджиния нацелва точния момент, защото когато подава документите си за доброволец в Британските служби за Специални операции, кандидатурата й най-накрая е приета. След кратко обучение, тя е върната във Франция под прикритието, че е репортер от „Ню Йорк Поуст“ под името „Мери“.
Макар колегите й на Острова да я подценяват и да не вярват тя да успее, Вирджиния съумява да заблуди Гестапо много по-дълго отколкото който и да е мъж от Съюзническите сили. Тя успешно рекрутира хора и спомага създаването на Френската съпротива. Поверена й е и специална мисия – т.нар. „Проект Корсика“, който цели спасяването на агенти от един строго-охраняван германски лагер. Тя успява да предаде на затворниците пила и консервни кутии, с помощта на които един от тях изработва ключ и те успяват да се измъкнат.
Този неин подвиг привлича вниманието на „Касапинът от Лион“ – Клаус Барби. Нейното залавяне се превръща в приоритет за Гестапо след като самият Барби е „готов на всичко, за да се добере до нея“. Той подкупва един свещеник и пробва да го инфилтрира в нейния таен кръг от сподвижници, наречен „Хеклер“.
Абатът издава агентите и Гестапо организират акция в средата на ноември 1942 г., при която арестуват почти всички, но Вирджиния успява да им се изплъзне. Тя бяга в Испания през заснежените Пиренеи.
Тъй като е без документи, испанците я арестуват. В затвора, Вирджиния полага медицински грижи за болна съкилийничка, жрица на любовта. Когато въпросната дама е пусната на свобода, тя урежда излизането на Вирджиния от затвора и я свързва с английското консулство в Мадрид.
Макар британците още тогава да искат да я наградят с медал, лично от краля, тя отказва, защото не иска да развали прикритието си. Когато Службата за специални операции отказва да я върне на бойното поле, Вирджиния кандидатства в наскоро отворената американска служба – Офис за стратегически цели.
През март 1944 г. те я изпращат обратно във Франция с фалшива френска самоличност под кодовото име „Диана“. Тъй като Гестапо вече знае за недъга й, тя започва да се подвизава като възрастна жена, която продава сирене на германците. Под прикритието на мандрата си, тя работи нощем като радио-оператор, като понякога неин помощник осигурява ток като кара колело.
Тя завързва отношения със селските партизански войски на Френската съпротива, известни като „маки“ и става част от редиците им. Заедно с тях тя участва в саботажи на мостове, железопътни линии и складове. След Десантът в Нормандия, само за три месеца тя и френските й съюзници, успяват да убият над 170 германски военни и да пленят около 800 войници.
През септември 1944 г. при нея е изпратен нов агент на Офиса за стратегически цели – Пол Голио, който й става помощник. Двамата пътуват до Австрия, където се запознават с местната анти-нацистка съпротива. В продължение на години те поддържат романтична връзка, но едва през 1950 г. сключват брак.
С края на войната идва и края на славните години на Вирджиния. Пречките, които са възпирали нейното кариерно развитие преди военните действия отново стават осезаеми. Според вътрешна информация и спомени на нейни колеги, към нея отново се отнасят с пренебрежение и „не знаят какво да я правят“. Офиса за стратегически цели, който се превръща в Централно бюро за разузнаване (ЦРУ), я наема и в мирно време, но й дава чиновническа позиция.
Тя повече никога не е изпратена на терен и всичките й постижения биват пренебрегнати и забравени. Тя става анализатор във Френската дирекция и основната й дейност е да обработва информация, свързана с разпространението на комунистически идеи във Франция.
Макар веднага след войната тя да пише дълги доклади, в които да изброява всичките си помощници и членове на Френската съпротива, който са я подкрепяли, само двама получават финансово възнаграждение за заслугите си, повечето намират смъртта си в края на войната в някои от концентрационните лагери. През 1966 г. Вирджиния се пенсионира и заживява тихо и спокойно заедно със съпруга си Пол в Барнсвил, Мериленд. Именно там, на 76-годишна възраст, тя издъхва през 1982 г.
Макар Хол да е първата жена, носител на Кръста за изключителни заслуги на САЩ за своя героизъм, дълго време нейният принос не е признат. Тактиките й при създаването на Френската съпротива се изучават и се използват и до днес, като например Операция „Jawbreaker“ в Афганистан.
Едва през 2016 г. един от тренировъчните центрове на ЦРУ е кръстен на нея – „Експедиционен център – Вирджиния Хол“, а историята й заема централно място в Музея на ЦРУ, като една от петте индивидуални експозиции. Останалите четири са на мъже, които са оглавявали агенцията.
