shareit

Лошите момичета на историята: Клеопатра – последната господарка на Египет

| от Десислава Михайлова |

От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.

И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.

В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.

Според статистика на електронната енциклопедия Уикипедия, най-посещаваната страница на личност в платформата за 2022 г. е тази на Клеопатра с над 50 милиона влизания. Макар и за интереса към египетската владетелка да има различни обяснения, факт е, че тя и до сега си остава една от най-знаменитите жени в човешката история. Клеопатра не спира да пленява въображението на писатели, поети, драматурзи и хора на изкуството векове наред. За нея пишат всички велики римски историци и писатели живели непосредствено след смъртта й – от Хораций, Овидий и Вергилий, през Страбон, Дион Касий, Йосиф Флавий и Плутарх. В модерната епоха, цели 18 отделни постановки са посветени на историята й, най-популярната, от които е „Антоний и Клеопатра“ на Уилям Шекспир. С появата на киното, нейният образ изгрява в поне 27 филмови ленти, без да се броят документалните филми и сериалите. Клеопатра успява да се превърне в звезда и в света на компютърните игри – класиките от поредицата „Цивилизация“, се допълват от появите й в „Assassin’s Creed”, „Total War Rome 2“ и „Dante’s Inferno”. Холивуд вече обяви следващата продукция с участието на Гал Гадот, а наскоро излезлия документален филм на Netflix сериозно разбуни духовете с предположението, че египетската царица е била чернокожа. Сред всички тези версии и интерпретации на живота й, остава въпроса „Коя всъщност е Клеопатра?“

Kleopatra-VII.-Altes-Museum-Berlin1

Последната царица на Египет е родена през 69 г. пр. Хр. в Александрия. Нейният баща – Птолемей XII (80-51 г. пр. Хр.), е наследник на дълга линия от царе, произхождаща от първият Птолемей – един от най-прочутите генерали на Александър Велики, който поема властта в Египет след смъртта на македонския цар през 323 г. пр. Хр. От гледна точка на своя произход, кръвните линии, които се съчетават в Клеопатра са над 60% свързани с Гърция и Македонското царство. Макар и да има известни примеси от страничните бракове в Птолемеевата династия, те като цяло са запазили древния египетски обичай да сключват бракове в семейството си, за да запазят своето родословие. По тази причина е почти сигурно, че Клеопатра е имала ясно изразените черти на гъркиня, за което свидетелстват и най-ранните запазени изображения от I в. сл. Хр., където тя е представена с бяла кожа, червеникава коса и характерния аристократичен нос.

Освен наследници на могъща фамилия пълководци, Птолемеите остават носители и на древното наследство на фараоните – най-старата политическа традиция в тогавашния свят. В продължение на над 3000 години преди раждането на Клеопатра, фараоните властвали над богатата, плодородна и многолюдна страна, разпростряла се по двата бряга на река Нил. За този хилядолетен период, Египет оформя своя специфична културна и политическа идентичност, ясна идея за властта, както и концепцията за божествения характер на владетеля. На практика,  фараоните се разглеждат като наследници на бог Озирис и въплъщение на неговия син Хор. Същевременно, в египетските традиции съществува идеята за това, че жените могат да заемат управленски постове и да бъдат свещен приемник на божествена същност. Най-често египетските царици се отъждествяват с богинята Изида – съпругата на Озирис, повелителка на любовта, мъдростта и магията. Клеопатра не прави изключение от тези тенденции. 

Клеопатра, седмата с това име, e отгледана в столицата Александрия. Като второ дете на Птолемей XII, Клеопатра израства в царския двор, често изложена на множеството интриги, заговори и политически машинации, характерни за онази епоха. Царското й потекло й осигурява правото на най-доброто възможно образование. Според някои изследвания, тя завършва школата Музеон, създадена от Птолемей I, за да съхрани цялото налично знание след завоеванията на Александър Велики. Като част от този научен комплекс се счита и Александрийската библиотека – най-голямото хранилище на познание в древния свят. 

За разлика от много други принцеси в историята, съдбата отрежда на Клеопатра трудно и изпълнено с премеждия детство. Когато е едва на 11 години, нейната по-голяма сестра Береники IV успява да организира дворцов преврат и да свали баща си Птолемей XII от трона. Победен, той бяга в Рим, откъдето получава войска и средства, за да си върне престола. Начело на римска армия, Птолемей се връща в Египет през 55 г. пр. Хр., сваля от трона дъщеря си и я прогонва, след което прекарва остатъка от дните си като владетел. Докато в Египет положението е мирно, но неспокойно, Средиземноморието е разтърсено от избухването на поредната гражданска война в Рим. Един срещу друг застават Гней Помпей и Юлий Цезар – доскорошни съюзници и най-славни пълководци и политици в тогавашния древен свят. Тяхното противопоставяне засяга не само римските земи, но и повечето съседни царства. Египет не прави изключение.

Птолемей XIII

В този сюблимен момент, през 51 г. пр. Хр., Птолемей XII умира и завещава трона на двете си най-големи деца – Клеопатра VII и Птолемей XIII. По-възрастна от брат си с близо осем години, Клеопатра бързо поема контрол над държавата и започва да играе ролята на фараон, изпълнявайки всички традиционни обреди и ритуали, които са отговорност на египетския владетел. Широкият размах, с който новата царица действа, й печели множество врагове в двора, които се консолидират около нейния брат и съвладетел – Птолемей XIII. Заговорниците успяват да организират дворцов преврат и през 50 г. пр. Хр., още ненавършила 20 години, Клеопатра е принудена да бяга за живота си, търсейки спасение в Палестина. В покрайнините на царството, царицата започва да сформира армия от поддръжници с ясната цел да завоюва обратно владенията си.

Съдбата й предлага невероятен шанс. През 48 г. пр. Хр. единият от претендентите за върховната власт в Рим – Помпей Велики, пристига в Египет като беглец, след като губи ключовата битка при Фарсала. Помпей се надява да получи подкрепа и средства, за да продължи борбата, но получава единствено собствената си екзекуция. Решен, че ще омилостиви Цезар като предаде главата на врага му, Птолемей XIII взема съдбовното решение да поръча екзекуцията на Гней Помпей. Главата на пълководеца е предадена на Цезар. Вместо да засипе египтяните с хвалебствия, Цезар ги обвинява, че убивайки Помпей са нарушили правата и привилегиите на един римски гражданин. Нещо повече, в опит да спечели масите в Рим на своя страна, Цезар представя убийството като варварски акт на едно чуждо управление. Той събира войска и пристига в Египет, където завзема Александрия и се затваря в града, обсаден от силите на Птолемей XIII.

Клеопатра демонстрира блестящия си политически устрем и решава да спечели пълна победа с един дързък ход. Скрита в скъп килим, царицата е пренесена тайно в Александрия и предадена на Цезар. Според легендата, Клеопатра се появила изневиделица в спалнята му, след като разгърнали приказния килим. Горда, непреклонна и самоуверена, тридесет годишната жена веднага съблазнява Цезар и започва да го използва за своите цели. Самият Цезар е не по-малко пресметлив. Той знае, че Клеопатра няма как да си върне трона без него. Същевременно, той остава без пари, армията му е уморена и деморализирана. На всичкото отгоре, Цезар е натрупал големи дългове, воювайки с Помпей и Сената. В замяна на финансова и материална подкрепа, той обещава на Клеопатра да й върне трона. Скоро между тях започва извънбрачна връзка, завършила с раждането на дете, което Клеопатра кръщава Птолемей Цезар в опит да получи признание, че момчето е реално син на Цезар.

Оказва се, че Клеопатра залага на победителя. Нейният политически усет и способност да мисли в перспектива й връщат царството, макар и поставено под сериозна зависимост от римляните. Всъщност, майсторството на Клеопатра като политик личи най-ясно в начина, по който тя манипулира римляните и останалите си съседи, за да си създаде пространство, осигуряващо й свобода на действие в Източното Средиземноморие. За брак с Цезар и дума е може да става. Цезар, който е провъзгласен за пожизнен диктатор след победата си над Помпей, е женен и официална връзка с чужденка ще е тежък удар за кариерата му. Вместо това Клеопатра се превръща в негов „почетен гост“ при посещенията си в Рим. Царицата използва римляните, за да разчисти своя двор от опоненти. Сестра й Арсиноя IV е изпратена като трофей в Рим, където Цезар я води като най-знатна сред пленниците, по време на триумфа, организиран в чест на победата му в Египет. Птолемей XIII е убит за назидание, че е посмял да отнеме живота на Помпей Велики. Самата Клеопатра сключва фиктивен брак със своя по-малък брат Птолемей XIV, с което циментира позицията си на престола и поема пълен контрол над Египет.

Frederick Arthur Bridgman - Cleopatra on the Terraces of Philae

Клеопатра на Финските тераси (Фредерик Артър Бригман, 1896)

Владетелката се заема да изпълнява всички задължения и обреди, свързани с божествената й позиция. Тя се представя във всичките си дела и церемонии като въплътен образ на богинята Изида. Ежегодните ритуали, свързани с разливите на река Нил са само част от задълженията й. Клеопатра освещава храмове, грижи се за държавните архиви, напътства местните управители. Дори самото й събуждане и лягане са ритуали, които са огледален образ на изгрева и залеза на слънцето – традиция, датираща от зората на Египетското царство. Връзката й с Цезар й осигурява възможността да действа като самостоятелен владетел, без да се бои от намесата на Рим. Тя преговаря с чужди делегации от Изтока, направлява търговските връзки с Червено море и Централна Азия, но винаги зорко следи случващото се във Вечния град.

През 44 г. пр. Хр. Клеопатра е в Рим, прекарвайки месеци в луксозната вила на Цезар, разположена отвъд р. Тибър. В тази съдбовна година, Цезар става жертва на убийство, организирано от републиканците Брут и Касий, които виждат в издигането на своя покровител заплаха за Републиката. Ролята на Клеопатра в тези съдбоносни събития остава неясна. Тя някак успява да манипулира римляните за пореден път и да се измъкне от Рим без върху нея да бъде хвърлено директно подозрение. 

Cleopatra and Caesar by Jean-Leon-Gerome

Клеопатра и Юлий Цезар (Жан-Леон Жером)

Убийството на Цезар винаги е разглеждано през призмата на Октавиан Август и Марк Антоний – техния първоначален съюз и последвалата го вражда. Клеопатра има своя собствена перспектива. Останала сама в Рим, тя е изолирана, лишена от своя най-доверен съюзник и покровител, а свитата й е оставена на милостта на римската тълпа, която в дните след Мартенските идии на 44 г. пр. Хр. се люшка между любовта си към Цезар и стремежа за запазване на Републиката.

В тази изключително неблагоприятна обстановка, египетската царица успява да извлече максимални дивиденти от случващото се в Рим. Завръщайки се в Египет, тя поема отново контрола над царството и концентрира всички сили и умения, за да го опази през новите етапи на римските Граждански войни. Забележително е, че в подобна враждебна среда, изтъкана от предателства, битки и жажда за отмъщение, Клеопатра VII успява да запази властта си в продължение на цели 14 години. Но този период не е просто борба за оцеляване. Царицата съумява да разшири влиянието на Египет в Леванта и да се възползва от кризата в Рим, за да възстанови част от загубения си престиж, територии и самостоятелност. 

Следващият гениален политически ход е изигран през лятото на 41 г. пр. Хр. Клеопатра изпраща своя флот в помощ на Антоний и Октавиан при борбата им срещу Брут и Касий в Елада. Макар египетските кораби да закъсняват за основните действия, жестът е изигран в правилния момент. След победата на Антоний над Брут и Касий при Филипи (41 г. пр. Хр.), римският пълководец и приемник на Цезар по отношение на армията заминава за Азия, за да разследва действията на Клеопатра през изминалата година. Хитроумната царица успява да изиграе втори път дръзкия ход, с който спечелва и Цезар. Начело на подбрана свита, тя плава към вътрешността на Мала Азия с кораб, който я отвежда право в стана на Марк Антоний. Използвайки целия чар и интелект, с които разполага, Клеопатра успява да убеди Антоний, че е вярна на римската кауза и му предлага двамата да се съюзят и да управляват Изтока. Царицата поставя цялото огромно богатство на Египет в краката на Антоний, заявявайки че е готова да финансира всеки негов ход.

Политическият съюз прераства и в любовна връзка, която довежда до раждането на двама близнаци – Хелиос и Селена, които Антоний признава за свои деца, въпреки брака си със сестрата на Октавиан Август – Октавия. Самоуверен в качествата си на пълководец, Антоний започва да управлява Изтока като елинистически цар, а не като римски наместник. Клеопатра се възползва от тази възможност, за да си осигури признаване на властта на Египет над Либия, Сирия, Палестина, Ливан, Южна Елада, Крит, Кипър и части от Мала Азия. Тези територии са поделени между децата на Клеопатра от нейните няколко интимни връзки и бракове и така към средата на 30-те години на I в. пр. Хр., Антоний и Клеопатра изживяват краткия, но бляскав апогей на своя политически съюз.

Рим обаче не е елинистическо царство и общественото мнение на римляните е доста различно от това на останалите средиземноморски народи, лесно навикнали на царска власт и размяна на територии. Октавиан Август ловко използва арогантността на Антоний. Той публично атакува своя опонент заради опозоряването на Октавия. Същевременно, Октавиан изтъква, че Антоний се разпорежда със земите на римския народ сякаш са негови собствени – нещо, което никой римлянин от времето на царете не си е позволявал. Антоний е представен като самозабравил се тиранин, който руши идеалите на Рим. Хитрият Август не е сам. Той събира около себе си клика от верни писатели, поети и политически поддръжници, които лобират за каузата му пред народа и Сената. Така, към 31 г. пр. Хр, Август разполага с достатъчно сили и политическа подкрепа, за да атакува Антоний.

В решителната битка при Акциум, флотът на Октавиан, командван от Марк Випсаний Агрипа, разгромява силите на Антоний и Клеопатра, които бягат към Египет. Междувременно всички източни царе, които доскоро са се клели във вярност на двойката, сега се обръщат срещу тях и открито подкрепят Октавиан. Последен опит за съпротива срещу Август в Александрия се проваля, а Антоний се самоубива, за да не попадне в ръцете на своя опонент. Клеопатра и децата й са заловени и поставени под домашен арест. На 10 август 30 г. пр. Хр. Клеопатра VII се самоубива, след като приема доза змийска отрова. Така, на 39 години, умира последната велика царица на Древния Свят.

Верните на Август поети и писатели бързат да й изградят образ на аморална блудница, символизираща упадъка и липсата на морал на Изтока, на които се противопоставя Октавиан като носител на традиционните западни, римски ценности. Така изпод перата на Овидий, Вергилий и Хораций се ражда образа на „фаталната жена“ – вдъхновение за безброй последвали поколения. Макар и интригуващо, това представяне скрива многото други качества, които последната царица на Египет притежава. Две хилядолетия след смъртта й, светът още не може да реши коя е била Клеопатра и какво е точното й място в световната история.

 
 
Коментарите са изключени за Лошите момичета на историята: Клеопатра – последната господарка на Египет

Повече информация Виж всички