След напускането на Руската армия от Херсон, в новините се установи присъствието на още една жертва на войната. Според източници от херсонския зоопарк, руските войници са успели да откраднат енота от клетката му. В отговор стана ясно, че украинската армия е готова да направи размяна и да даде 10 войника за животното.
В историята на откритата война можем да потвърдим, че подобна размяна не е съществувала, но на този фронт вече станахме свидетели на всичко. Елементарната математика посочва, че един руски войник се явява на 0.1 от един енот без никаква военна стойност. Редно е да се обърнем и към историята, за да открием и други случаи, в които едно животно става военнопленник.
Историята на Джуди ни връща към Втората Световна война. Тя е успяла да спаси много човешки животи, да плава в открито море и дори да бъде задържана в лагер. И до днес британците я смятат за особена порода герой на фронта от Втората Световна война. Цветният поинтер се превръща в символ на една цяла нация и за кратко се превръща в медийна звезда, когато всички вестници гръмват и посочват, че Джуди е задържана. Кучето се връща обратно в родината си с още хиляди войници, за да празнува победата над Япония – 15 август.
Как едно куче се озовава на боен кораб – в този случай говорим за HMS Gnat? Всеки боен кораб разполага с особен талисман на бойни мисии, някои взимат кучета, други избират котки, които да се справят с плъховете в трюма. Джуди има задачата да охранява мостика вечер и да реагира на шпиони, усещайки опитите за саботаж. Моряците правят опити да направят животното полеви помощник, но се оказва, че тя не иска да бъде част от кръвопролитията и рядко слиза на фронта.
На борда се оказва много ценен кадър, защото винаги усеща присъствието на врагове, пирати и всякакъв друг вражески персонал, опитващ се да се възползва от мрака. Тя реагира и на самолети, като нейният слух се смята за абсолютен радар, който никога не греши приближаването на вражески самолет. Няколко години по-късно, този ценен кадър е прехвърлен на друг кораб – HMS Grasshopper. Същият е ударен през 1942 г. от японски самолет. Екипажът успява да се евакуира на най-близкия остров в Южно Китайско море. Без никаква прясна вода, повечето моряци изчисляват, че животът им няма да бъде много дълъг.
Не искат да палят и огън, пускайки димни сигнали, защото вярват, че японците може да ги видят. Докато очакват края си, втори кораб е потопен и някои моряци успяват да стигнат до брега. Именно тук Джуди ще се прояви като абсолютен спасител. Кучето изчезва един цял ден и след като се връща, кара всички оцелели да я последват. Оказва се, че животното е копало огромна дупка, в която да намери източник на прясна вода. Кучето е обявено за един от най-чудатите спасители по време на войната.
Екипажът, заедно с талисмана, пътуват хиляди километри, за да се върнат на безопасно място – Паданг в Суматра. За съжаление изпускат последния евакуационен кораб, докато японците превземат града. При пристигането на екипажа, японската армия веднага ги прибира като пленници. Джуди и моряците са закарани в лагер в Медан в Северна Суматра.
По време на престоя си, кучето успява да си намери нов приятел – летецът Франк Уилямс. Британецът споделя своите оризови дажби с кучето и от този момент, двамата не се разделят. Талисманът защитава Франк и всички останали войници, особено ако трябва да има сурови наказания. Тя не напада, осъзнавайки, че най-вероятно ще бъде наказана със смърт, но пък успява да ги разсея и да свали малко напрежението.
В хода на войната има нареждане за затварянето на този лагер и преместването на всички в Сингапур. Японската флота осигурява транспортни кораби, но има един пасажер, който никой не иска да вземе – кучето. Моряците са готови да се бият със зъби и нокти за своята спасителка, чиято съдба в онзи момент остава напълно неизвестна. Японците са непреклонни, но преди да дойде време за преместване, моряците успяват да я дресират така, че тя да влиза в сак и да не мърда. Точно така успяват да я вземат със себе си. На следващият ден в открито море, корабът SS Van Warwyck е ударен от торпедо. Атаката идва от британска подводница, която не знае, че на борда има пленени войници.
От 700 души на борда, близо 500 са убити – някои се давят, други загиват при опита за евакуация. Джуди успява да оцелее без драскотина. Кучето е успяло да напусне своето скривалище и успява да избяга на безопасно разстояние. Мнозина имат късмета да я следват към спасението и оцеляват благодарение на нея. След падането във водата, именно поинтерът ще бута онези моряци, които не могат да плуват.
Повечето оцелели успяват да стигнат до японски танкер и се катерят върху мрежите. Отново никой не е очарован да вижда куче на борда. Заканата им е, че щом стигнат на твърда земя, талисманът им ще бъде убит. След акостирането на брега ще се окаже, че британският талисман е успял да спечели още едно сърце, това на коменданта на лагера.
Той ще я впише като официален пленник и ще зачисли хранителни дажби към нея. До края на войната, кучето ще продължава да се събира със своя приятел Франк. Двамата ще преминат през още няколко лагера. Ще има огнестрелни рани, нахапване от алигатор и нападение от диво куче. Мъченията продължават до август 1945 г.
При завръщането си обратно във Великобритания, кучето е представено като национален герой, поличава медал Дикин за заслуги. Кучето има паметник и послание, гласящо:
„За невероятен кураж и издръжливост в японските затворнически лагери, в които помогна за поддържането на морала сред затворниците, спасяването на човешки животи, разузнаване и грижовност.“
Джуди остава с Франк до 17 февруари 1960 г. Тя е погребана в Танзания, където Франк работи по това време. Нейният стопанин успява да издигне паметник на гроба, заедно с голяма метална плоча, в която се записват всички приключения.
Нейно Величество кралица Елизабет II участва в серия от събития на 15 август 2015 г. и почита паметта на всички герои от победата над Япония. В Лондон се поставят снимки на най-различни герои, включително и на Джуди.
Във Втората Световна война и по данни от британската армия става ясно, че са включени около 3500 кучета, които трябва да пазят, патрулират и търсят мини. През 2004 г. се отваря и военен мемориал за всички животни, които са взели участие във военен конфликт.
Откраднатите еноти нямат никаква бойна подготовка, поне това е официалната версия на зоо парка в Херсон. Все още не е известно дали дори ще се направи размяна на 10 руски войника за въпросното животно. Дали това е опит за подигравка или опит за постигане на мир, не можем да знаем, но сме на път да станем свидетели на много странна и неочаквана ситуация във военен конфликт.