Камериерът на табуретката – най-личният служител на краля
Камериерът на табуретката е мъж слуга в домакинството на английския монарх, който е отговорен да помага на краля в нуждите му в тоалетна. Все още е спорно дали задълженията му включват и почистване на царя, но се знае, че камериерът е отговорен за снабдяването на купа, вода и кърпи, както и да наблюдава диетата на краля и работата на перисталтиката му, както и да поддържа връзка с кралския доктор за здравето на краля. Названието „Камериерът на табуретката“ произлиза от предмета, използван като тоалетна.
През епохата на Тюдорите ролята на Камериерът е изпълнявана от някоя важна фигура, като Хю Денис, който е член на дворянството в Глостършир, женен за жена от аристократичен произход и починал, притежавайки поне четири имения. Длъжността се трансформира във функция на нещо като отговорник за кралската хазна, което тогава е важна фигура в управлението на фискалната политика заедно с краля.
В ранните години на управлението на Хенри VIII титлата се присъжда на придворни приятели на краля, които прекарват времето си с него в тайната камера. Това обикновено са синове на благородници или важни членове на дворянството. С течение на времето те започват да действат и като лични секретари на краля, изпълнявайки различни административни и лични негови задачи. Позицията е особено ценена, тъй като позволява безпрепятствен достъп до царя.
Дейвид Старки пише: „Камериерът на табуретката имаше (за нашите очи) най-мъчителните задачи; неговата репутация обаче беше най-високата… Очевидно тогава обслужването на кралското тялото трябва да се възприема като изцяло почтена задача, без следа от унизителност или срам.“ Освен това, „самото слово на джентълмена от тайната камара е достатъчно доказателство смао по себе си за волята на краля“, а Камериерът на табуретката носи „неопределимата харизма на монархията“.
Службата е изключително за мъжки монарси, така че когато Елизабет I от Англия се възкачва на престола през 1558 г. тя е заменена от Първата дама на спалнята, заемана за първи път от Кат Ашли. Службата на практика приключва, когато е „неутрализирана“ през 1559 година.
В Шотландия служителят на камерата Джон Гиб има същата роля. При встъпването в длъжност на Джеймс I позицията е възродена като първи джентълмен от спалнята, който винаги е благородник, който има значителна власт поради интимния си достъп до краля. От 1660 г. длъжността на Камериера на табуретката (възродена с възстановяването на монархията) неизменно се съчетава с този на Първия джентълмен (или дама) от спалнята и двете заедно вече се наричат Ръководител на кралската спалня.
Камериера на табуретката е много могъщ индивид, който има право да присъства при монарха по всяко време и да регулира достъпа до личните му стаи. Услугите на Камериера на табуретката изненадващо продължават да се използват и по време на управлението на кралица Ан, когато е позицията е държана от херцогиня, която е комбинирала задълженията си с тези на Първата дама на спалнята.
При хановерците „Ръководителя на кралската спалня“ започва да се обявява в The London Gazette. През 1726 г. Джон Чембърлейн пише, че докато лорд Чембърлейн има поглед над всички офицери, принадлежащи към кралската камара, „участъкът на кралската спалня е изцяло под управлението на Ръководителя на кралската спалня“. Чембърлейн определя Ръководителя като първия от Господата от спалнята и обяснява, че службата има „честта да представя и облича всяка сутрин първата дреха или риза на негово величество и да подрежда „нещата на спалнята”. Към 1740 г. задачата на Ръководителя на кралската спалня е описана като „грижа за гардероба на краля“.
Службата отново се прекратява с встъпването в длъжност на кралица Виктория, въпреки че съпругът й принц Албърт и синът им Едуард, принц на Уелс, наемат подобни придворни. Но когато Едуард се качва на трона като крал Едуард VII през 1901 г., той прекратява позицията окончателно.
