Как трупът на Елмър Маккърди се озова по различни панаири

| от Ивелина Беркова |

Елмър Маккърди става доста известен из Съединените щати, заради неуспешната си кариера като крадец на банки и влакове. За жалост разбойника получава най-много внимание чак след смъртта си. Съхраненото му тяло е намерено по време на снимките на телевизионното предаване “Човекът от шест милиона долара”. Как един толкова незабележим мъж попада на снимачната площадка и защо толкова години след смъртта си?

Роден е на 1 януари 1880 години във Вашингтон, щата Мейн. Самоличността на баща му не е известна и се предполага, че е отгледан основно от 17-годишната си майка на име Сидни. Още като малък попада под закрилата на чичо си, който се опитва да опази достойнството на малката си сестра и поема пълната отговорност за детето. За жалост това не продължава дълго, защото когато Елмър е само на 10 години чичо му умира, след което семейството му се мести да живее в град Бангър. Тук младото момче ще изпита голям шок, когато разбира че жената, която толкова време нарича “леля Сидни” е всъщност неговата собствена майка. Когато достига тинейджърска възраст започва да избягва семейните проблеми като се напива и се бунтува срещу роднините си при всеки възможен момент.

Отдалечавайки се от майка си, Маккърди намира подслон при дядо си, където започа работа като водопроводчик. Този занаят му донася хубави доходи и за известно време изглежда, че младежа се е насочил в правилната посока в живота си, въпреки че половината му заплата отива за алкохол. Всичко върви добре до икономическия срив през 1898, който го оставя без препитание. Елмър изпитва големи затруднения да си намери стабилна работа като често сменя професиите си, за да свърже двата края. За проблемите си намира утеха в алкохола като бързо развива зависимост към него и нещата само се влошават, когато преживява смъртта на майка си и дядо си през лятото на 1900 година. Времето лети и Елмър така и не успява да се задържи на нито едно работно място и продължава да пропилява спестяванията си по зависимостта си. Също така е арестуван няколко пъти, което със сигурност ограничава опциите му за намиране на работа.

Останал без нищо ще реши да се запише в армията през 1907 година. Там е назначен в щата Канзас да се бие в окръг Лийвенуърт като картечар. По това време Маккърди се запознава отблизо с веществото нитроглицерин, което се използва в изработката на контролирани експлозиви. След три години се научава изкусно да борави с експлозиви и оръжия. Заради факта, че не създава проблеми и работи усърдно по време на службата си е достойно освободен от армията. Малко след това изпада в тежка ситуация без работа и пари.

Не му отнема много време да се озове отново в съдебната зала. В Канзас намира свой приятел от армията, с който организират планове за обири, но скоро са арестувани заради притежаване на принадлежности за кражба с взлом. Сред предметите, които са открити се забелязват секачи, резачки и барут. Двамата, обаче успяват да се измъкнат от присъда като твърдят, че просто разработват картечница, която се управлява с крак. Въпреки това задържане Елмър няма да се откаже от замисъла си да забогатее и ще насочи вниманието си към влаковете. Когато чува, че Мисурския влак ще премине през Оклахома, транспортиращ 4 000 долара веднага търси начини, по които да се сдобие с тях. С помоща на няколко съучастници успява да спрe превозното средство и тук знанията на Елмър за експлозивите ще влязат в употреба. Само железния сейф разделя крадеца от желаната плячка и планът е просто да го взриви. Оказва се, обаче че Маккърди е твърде амбициозен като използва повече експлозиви от нужното. Заради грешката си по-голямата част от наградата под формата на сребърни монети се стопяват от големия взрив и успява да спаси само 450 долара.

Решен да пробва отново Елмър набелязва следващата си жертва – Гражданската банка на Канзас. Надява се, че този път няма да направи същата грешка и си припомня да внимава с количеството експлозиви, но единствено успява само да повреди външната врата, докато сейфа остава непокътнат. Няма достатъчно време да пробва втори път и се измъква само с 150 долара, които намира в банката. За поредния си и финален опит Елмър отново ще пробва да ограби влак като концентрира вниманието си към влака Кати. За съжаление и може би не особено изненадващо и това му начинание се проваля още от началото, когато мъжът влиза в грешното превозно средство. Бяга само с няколко бутилки уиски и награда за залавянето си вместо 400 000 долара, които е имал намерението да задигне. Чувайки за възможността да забогатеят група от хора тръгват по петите му и за няколко дена успяват да го намерят, притискат го в малка колиба и след час стрелба успяват да го убият.

С това приключва житейския път на Елмър, но за сметка на това ще започне истинската му слава. Когато тялото му е отнесено в местното погребално бюро е балсамирано в очакване на член на семейството му или някой приятел да го вземе, но никой не се появява да пита за него. Директорът на агенцията е меко казано вбесен, че са похарчени пари за балсамирането на покойник, чиито близки хора няма да се появят да заплатят цената. За сметка на това се възползва от безплатната атракция като почва да представя тялото на Елмър на публиката като “бандитът, който никога не се предаде”. За сумата от една никелова монета всеки желаещ може отблизо да му се порадва. Директорът не само погасява разхода за балсамирането, но и прави големи печалби за лични облаги.

Успешният му бизнес продължава цели 5 години, докато не е потърсен от двама мъже, които твърдят че са братя на Елмър. Откупват трупа и го взимат със себе си. Оказва се, че двойката младежи са всъщност Джеймс и Чарлз Патерсън, членове на пътуващ цирк. Тялото на Маккърди пътува през няколко щата и се представя по музеи и панаири. Това спира, когато трупа започва да се разлага. След всичките си представления тялото на Елмър е съхранявано в склад в Лос Анджелис, където потъва в забрава.

Дълго време след това отново ще бъде открит през 1964 година и мислен за восъчна фигура или манекен ще прекара следващото десетилетие като атракция по различни увеселителни паркове. Истинската му самоличност е разкрита чак през 1975 година, по време на заснемането на предаването “ Човекът от шест милиона долара ”. Шоуто наема парка “The Pike”, където Елмър е бил поставен като вампир да плаши посетителите. Когато реквизитора почва да нагласява тялото за снимките една от ръцете на Маккърди се откъсва като се вижда подаването на човешки кости и плът. Полицията моментално е уведомена за случая и трупът най-после е разкрит като крадеца Елмър Маккърди. След години популярност мъртвата звезда най-после намира покой под земята в обикновен боров ковчег.

 
 
Коментарите са изключени за Как трупът на Елмър Маккърди се озова по различни панаири