Значението на координацията очи-крака
Независимо дали става въпрос за хващане на топка, шофиране или просто вдигане на предмет, повечето от нас са запознати с понятието „координация ръка-око“. Но замисляли ли сте се за координацията между краката и очите? С помощта на технологията за виртуална реалност (VR) нови изследвания разкриват как визуалната обработка на мозъка е в крак с движенията ни, докато ходим.
„Тази работа разкрива непозната досега връзка между възприятието и движението“, казва водещият автор д-р Матю Дейвидсън от Университета в Сидни в изявление. „И преодолява пропастта между експерименталната психология и нашето естествено, ежедневно поведение.“
„Съзнателно смятаме, че зрението ни се движи безпроблемно, но това е измамно. Използвам аналогията с патица, която плува в езеро. Под плавното движение на повърхността се крие много бърза циклична дейност“, казва д-р Дейвидсън.
Тези цикли на активност бяха разкрити в предишна работа на същата лаборатория. Вместо постоянно да се получава визуална информация от очите и слухова информация от ушите, се прави снимка около осем пъти в секунда.
Това, което Дейвидсън и колегите му са открили сега, е, че този процес на вземане на проби от околната среда се забавя, когато ходим, за да съответства на нашето темпо.
„Хората правят по около две стъпки в секунда, когато вървят, и обикновено спазват постоянен ритъм“, обяснява съавторът професор Дейвид Алаис. „Отчетените осцилации в зрителната чувствителност също се появяват с около два цикъла в секунда и са свързани с цикъла на стъпките.“
„При някои участници тези ритмични осцилации се появяват с четири цикъла в секунда, но те също са обвързани към цикъла на стъпките.“
Това откритие е възможно само благодарение на напредъка на технологията за виртуална реалност. 45 доброволци – оборудвани с VR очила и ръчни контролери – бяха помолени да направят кратки разходки по 9,5-метрова виртуална пътека. По време на разходките или докато стоят неподвижно, те бяха помолени и да реагират на различен брой случайни визуални стимули.
Изследователите наблюдават движенията на очите и главата им, както и походката им. Между всяка стъпка зрението на хората се изостря, а времето за реакция се увеличава. В момента, в който всеки крак пада обратно на пода, визуалното възприятие не е толкова добро.
Професор Алаис има няколко теории за причините за това. „Едно от възможните обяснения е, че зрението става второстепенно спрямо моторния контрол, докато кракът е на земята и се планира следващата стъпка. След като се намирате във фазата между стъпките, мозъкът отново превключва на приоритетно възприемане на света, създавайки постоянен ритъм на възприятие, който хармонизира с честотата на стъпките.“
Екипът планира по-нататъшна работа, за да проследи някои от въпросите, на които не е даден отговор. Надеждата е, че този подход може да се използва и за откриване на признаци на някои неврологични и психиатрични заболявания, които могат да се проявят като промяна в походката на човека.
