Уилям О’Дуайър – кметът-мафиот и посланик

Уилям О’Дуайър се смята за изключително честен и почтен човек. Това поне е версията на повечето жители на Ню Йорк. Първият кметски мандат е успешен и от 1945 до 1949 г. няма вестник, който да не го описва като уважаван и честен човек. Описват го като невероятен герой за града, пример за следващите наследници на поста и още много други. О’Дуайър е бивш полицай и израства в кариерата като прокурор, преследващ членове на мафията и легендарната организация Murder Inc.

Неговата работа води до извънредна работа на електрическия стол. Жителите оценяват работата му и се радват, че градът им се превръща в по-добро място за живеене и не е изненада, че скоро ще го предложат за кмет. Уилям ще решава стачките на работниците, спира изнудванията в града и работи безкомпромисно. Вторият му мандат затваря цялата легенда за американската мечта, Уилям е ирландски имигрант, пристигнал само с 25 долара в джоба и се издига до един от най-успешните хора в Ню Йорк.

Това не е единствената положителна страна. О’Дуайър се смята за един от най-топлите и добри хора, които повечето са виждали, има онзи ирландски характер и лесно може да говори с всеки. Не са малко и приятелите, които си спомнят, че Уилям може да цитира с точност произведенията на Байръм и Йейтс, а литературата е гореща тема и при всяко свободно време, предпочита да се фокусира в това изкуство.

Наричат го кмета на малките хора в града. В цялата си полицейска кариера е застрелял само един човек, който е извадил оръжие срещу него. За тази ситуация, Уилям съжалява до края на живота си или поне така твърдят близките. Никой не го съди, когато се жени за 20 години по-млада моделка от Тексас на име Слоан Симпсън, всички се радват и няма критики. Всички смятат, че този пост ще е стъпка за сенатор или дори губернатор и няма един облак на хоризонта.

Всички комплименти приключват в края на неговия втория мандат. Цялата репутация рухва, когато един местен прокурор от Бруклин ще реши да се занимава с букмейкър на име Хари Грос. През 1949 г. Грос може да върти суми от близо 20 милиона долара и никой да не му обърне внимание. МакДоналд решава да се внедри и да проследи целия процес. По пътя записва имената на полицаи по улиците, стига до главното полицейско управление в Ню Йорк и започва да свързва пъзела с интересни имена от висшите ешалони на Ню Йорк.

Първото издание на разследването ще доведе до ранно пенсиониране на повече от 500 полицая в Ню Йорк. 77 офицера са извикани за показания, докато полицейския комисар и главният инспектор са извикани и по-късно унижени.

Сред имената се появява и един притеснителен елемент – Джеймс Моран. Същият е един от първите партньори на О’Дуайър и го следва по всяка стъпка към върха. Всички посоки подсказват, че скоро и Уилям ще бъде разследван и разглеждан за провеждането на нелегални залози. Преди да се стигне до такъв огромен натиск, президентът Хари Трюман ще се намеси и ще установи своята по-сериозна протекция. До днес няма никакво обяснение за тази протекция. Никой не знае основната и единствена причина за подобни реакции, но има някакви версии, които поне посочват посоката на цялото разследване.

Оказва се, че в началото на XX век има сериозно развитие и връзка между криминалните фамилии и властите. Отношенията им с работническите съюзи и демократите започват да се разкриват едва през 50-те години на миналия век. Едва тогава главния прокурор на САЩ Робърт Кенеди ще започне работа и ще проследи различните видове мрежи като тези на фамилия Гамбино. Разкритията на МакДоналд показват, че ситуацията е много по-мащабна и Белият дом трябва да се намеси.

Уилям О’Дуайър не може да бъде изпран толкова лесно и неговите най-големи ангели, скоро ще се превърнат в най-близките дяволи. Бруклинският районен съд ще го помни като добрият герой и преследвач на мафията. През 1944 г. Уилям ще има поста на посланик на военните бежанци. С подобни успехи, когато през 1945 г. се бори за втори мандат, повечето журналисти го представят като скромен и разумен човек.

Малцина могат да го свържат с мафията, защото по онова време, Франк Кастело се снима и търси компанията на най-известните хора в Ню Йорк, но кметът не е сред тях. И това не е човек, който да се притеснява от чуждите погледи, Кастело има цяла мрежа от синдикати и се занимава със сериозен рекет. А бавно и сигурно се оказва, че процент или около 40% от цялата му дейност отиват директно при Уилям.

Няма съмнения, че мафията не е най-добрата организация, но американските историци са категорични, че именно тя е била най-добрият предпазител срещу заразата, наречена комунизъм.

И тук идва още по-забавната история Уилям О’Дуайър назначава Майлс МакДоналд за локален прокурор, който обаче се оказва много сериозен и дори опасен играч за изградената империя. Много по-късно ще стане ясно, че репортерът Ед Рейд ще има отговор за тези назначения – кметът избира хората, които имат най-малко опит в криминалните дела. 13 дела по-късно, Майлс вече може да се похвали с опит и очевидно разбира своята работа. Оказва се почтен човек, който живее у дома със своята съпруга, децата си и двете си кучета.

Обича старите традиции и не обича изобщо залаганията, толкова е праволинеен, че дори не позволява да се приемат приятелски залози у дома. Безупречната репутация на прокурора не може да бъде отречена. Всеки път, когато в офиса получи подарък като алкохол, нова вратовръзка или дори билети за следващия бейзболен мач, първата му работа е да помоли секретарката да напише писмо, в което да се посочат дарителски сметки на църкви. Подаръкът се връща с писмото и второ ухажване няма.

През 50-те години, когато Макдоналд прави интересни разследвания, кметът вече се интересува от действията му. Букмейкърът Хари Грос се оказва човек с неофициални приходи от 1 милион долара на година и не може да ги докаже. От Грос става ясно, че в града има около 400 букмейкърски дружества и още 35 агента. Разглеждането на Лонг Айлънд и Ню Джърси ще доведе до разширяване на спектъра.

Майлс се бори срещу един порок, но не подозира, че има сериозна опозиция. Джеймс Моран е избран за счетоводител на О’Дуайър, а с това трябва да върти и финансовите потоци. Моран внимава толкова, че няма букмейкър, който да не притежава списъка с регистрационни номера на всички полицаи под прикритие. Букмейкърите знаят и каква кола кара самият МакДоналд. Проблемите не спират, скоро има заплахи срещу семейството на прокурора, малко по-късно Джон Флин – полицай от Бруклин – ще се самоубие, при това само няколко дена, след като е извикан да даде показания.

Случаят кара повече от 6 хиляди полицая да се откажат от МакДоналд, вдовицата на Флин ще го изчака пред съда и ще го нарече убиец. Напрежението продължава да расте, но реално няма никаква свобода да се справи. Колкото повече информация има, толкова по-ясно става и влиянието на кмета. Единственият проблем е, че когато МакДоналд разказва историята си, единственият противник в цялото дело е именно О’Дуайър. В края на сагата, Макдоналд реално се самоунищожава с изучаване, срещи с информатори, засилено пушене и страх, че семейството му може да пострада.

На 10 юли 1950 г. Ед Флин – демократ от Бруклин със сериозни позиции – звъни на президента и го моли за спешна и неотложна среща. Няма никаква информация относно дискутирането между Флин, МакДоналд и Трюман, но малко след това започват да се търсят ключовите фигури в партията на демократите в Ню Йорк. Какви са били разговорите, никой не може да сподели, но е ясно едно – никой не е изненадан от разкритията на прокурора.

Флин знае, че кметът има точно такава игра с корупция. Не е изненадан от факта, че всички посоки водят към високите кръгове в града. Ще има нужда от признанията на престъпници през следващата година, Ървинг Шърман доказва, че О’Дуайър и Моран имат лично участие в синдиката на Кастело, при това още от 1941 г. Ед Флин знае, че същата организация помага на политиците да вземат правилното решение и да изберат Франклин Рузвелт за президент около 4 пъти, както и помощ за един мандат на Хари Трюман. Ако Уилям О’Дуайър се появи на съдебната скамейка, цялата демократична партия на САЩ ще бъде поставена на съд. На 15 август Хари Трюман изпраща Уилям О’Дуайър в Мексико, където поема ролята на посланик.

Уилям заменя Уолтър Търстън в Мексико, а Търстън заминава да кметува в Ню Йорк. Всичко се случва в навечерието на Корейската война и Сталинизма в Европа, следователно няма време за бавене. На 24 август, О’Дуайър изпраща благодарно писмо на Хари Трюман, с което се очаква, че всичко е приключило.

На 15 септември разследващите на МакДоналд правят един сериозен удар върху букмейкърите. Грос е задържан в своя апартамент в хотела, който използва за свой дом. Три дена след това, О’Дуайър е с потвърдена номинация в сената за посланик. На 25 септември Винсънт Импелитери уволнява полицейския комисар и назначава американския помощник прокурор Томас Мърфи. На 29 септември, Мърфи сменя всички 336 члена на цивилните полицаи в Ню Йорк с младежи от академията.

С активирането на делото, Уилям О’Дуайър пристига от Мексико, за да даде показания. Признава, че един от големите позори е среща с Франк Кастело в собствения му дом и не може да изтрие това петно от ревера си, но МакДоналд не позволява играта на симпатии да продължи. Репортерите вече имат какво да споделят:

„Г-н Президент, чудя се, имате ли някакъв коментар за факта, че бившия кмет на Ню Йорк е назначавал хора в кабинета си, които са близки или роднини на гангстери?“

Хари Трюман отказва да коментира, не коментира и защо не иска да обясни кандидатурата на бившия кмет за посланик в САЩ. Трюман заявява, че не е гледал изслушванията по телевизията. През 1951 г. комитетът посочва, че О’Дуайър не е направил нищо по време на своите мандати, за да спре хазарта, търговията с наркотици, алкохолът, убийствата и всички други злини.

През февруари 1952 г. Моран е обвинен за виновен по 23 обвинения за злоупотреба с власт и участие в криминална престъпна група. Доказателството за бившия кмет идва в края на същата година. Джери Финкелщайн признава, че в офиса на О’Дуайър са пристигали по 10 хиляди долара от Джон Крейн – букмейкърът, за да се подпомогне неговата кампания. Никой от извиканите подчинени на бившия кмет не иска да коментира случилото се.

Самият О’Дуайър отказва да се прибере в Ню Йорк, подава оставка като посланик, но се шегува, че ще се върне, когато Доджърс станат шампиони. През 1954 г. това се случва, но кметът така и не се връща, а и никой не му обръща толкова много внимание.

През 1960 г. Уилям ще се завърне обратно в Ню Йорк и четири години по-късно умира в болница на 74 години. Никога не е обвинен за изграждането на престъпна мрежа.