Убийството на Силвия Ликънс поставя връх сред американските престъпления
Колко струва един човешки живот? Замислете се? Колко точно бихте платили за своя? Има ли цена? А какво бихте направили в случай, че нямате тези средства? Понякога точно парите са необходими, за да може един живот да продължи, но има случаи, в които дори те не са фактор. Историята на Силвия Ликънс го показва. На 26 октомври 1965 г. е открита с множество рани и патолозите ще прекарат цял ден, описвайки всяка една от тях. Повечето серийни убийци са хора, които преживяват нещо ужасяващо и се опитват да отмъстят на други невинни, но в този случай говорим за съвсем различна история. Описват нейната история като една от версиите на Пепеляшка, но с тази разлика, че тук няма да откриете щастливия край – той остава за Дисни.
Силвия е изпратена в приемно семейство, където Гертруд Банижевски ще се постарае да превърне живота ѝ в ад. Децата на Гертруд също участват в издевателствата, като най-малките са на около 10 години, а те, като добри деца, са готови да извикат и приятели от квартала. Не е ясно колко точно е продължило цялото мъчение на Силвия, ясно е само, че когато има интересни предавания по телевизията, тя можела да се спаси.
Докато мъченията продължавали, повечето деца го приемали за забавление и изобщо не изпитвали нуждата да споделят на родителите си. Възрастни са ходили на гости в дома на Банижевски, но никой не повдигнал въпроса защо детето е видимо бито, изглежда зле и не се чувства в безопасност. Нито един човек не е подал сигнал. Когато извергите започват да се „забавляват“, Силвия и нейната по-малка сестра Джени, предпочитат да мълчат.
Те имат близки в региона, могат да говорят с възрастни в църквата и училище, но Силвия се притеснява, че това ще навлече гнева и върху сестра ѝ, а тя не иска това. Нито едно от двете деца не подозира, че ако евентуално се обади на полицията, тя ще дойде и ще арестува всички замесени, постоянното промиване на мозъци ги кара да мълчат.
Полицията наистина ще извърши арест, но когато всичко свършва. На 26 октомври 1965 г. полицията ще пристигне на улица Ню Йорк 3850, където тялото на Силвия лежи на един стар матрак. Логично е да открием, че инспекторите ще попитат какво се е случило. Гертруд ще заяви, че момичето е нападнато от група момчета, като дори ще предостави бележка, която е написана с нейния почерк. За съжаление на приемният родител, полицията е много по-интелигентна и по тялото си личи, че това не е единичен инцидент.
Тялото на жертвата е покрито със синини, рани, изгаряния и много от тях са стари. На едно място е дори дамгосана с метален прът, като на корема ѝ е написано „Аз съм проститутка“. Логично е да се замислим, след като говорим за безумно престъпление, кой нормален човек поверява детето си на изрод от такъв ранг? Запознайте се с Лестър Ликънс. Той е жител от северните части на Индианаполис, разполага с образование от гимназия и често работи какво ли не, за да може да успее да завърже двата края. Понякога събира пране, работи във фабрика, някога е имал дори закусвалня, която не тръгва добре и пътува през целия си живот с каравани, продавайки храна.
През лятото на 1965 г. с жена си ще решат да направят подобен маршрут и да изкарат достатъчно пари, но това означава, че някои от децата трябва да бъдат изпратени в приемни домове. Най-голямото им дете – Диана, вече е успяла да се омъжи. Двете момчета Дани и Бени са изпратени при бабата и дядото, а момичетата Силвия и Джени трябва да открият някаква друга посока. Джени е срамежлива и куца от битката с полиото. Силвия е малко по-смелата от двете. Момичетата трябва да бъдат изпратени в друга къща за лятото и тогава един от местните приятели ще ги запознае с Гертруд Банишевски.
Тя живее в голяма къща и няма нищо против да гледа децата за сумата от 20 долара на седмица. В този момент се грижи за още 7 от нейните деца – Пола на 17 години, Джон на 12 години, Стефани на 15 години, Шърли на 11 години и Джеймс и Денис на 18 месеца. Големите деца носят фамилията на баща си Банижевски, докато близнаците са кръстени на Денис Райт, който в този момент служил в Германия. За съжаление, докато сделката се финализира, Силвия успява да направи първия конфликт със 17-годишната Пола и това е началото на издевателството. Гертруд била много нещастна, когато изпратените пари от семейство Ликънс не пристигнало на време, следователно децата трябвало да се накажат – боят бил с колан върху ходилата им. Скоро коланът започнал да играе основна роля върху децата.
Например те нямали право да връщат бутилките от безалкохолно за да получат някакви центове. Един ден Силвия била заподозряна в кражба и грижовната Гертруд решила да гори ръцете ѝ с клечки кибрит. За съжаление, нейната астма не позволявала да развие фантазията си, но 17-годишната Пола нямала нищо против да помага с боя. Скоро и съседските деца започнали да пристигат и да причиняват същото. Всички практикували наученото от джудото върху нея, хвърляйки я по земята, прилагайки най-различни ключове, налагайки я с ръце и крака – правила просто не съществуват.
Някои от децата дори гасели своите цигари в тялото ѝ. Един от грозните моменти е каненето на всички деца в хола на къщата, където Силвия трябва да се съблече гола и да постави празна бутилка кола във вагината си. След това е набита отново и изпратена в банята, за да се прочисти от греховете си. От паниката започва да се напикава, а точно това кара мама Гертруд да я изпрати в мазето, защото не е доволна от хигиенните навици. Забранено ѝ е дори да напуска къщата, живее в мазето и заключена през по-голямата част от времето. Получава снаксове като храна и няма право да ходи до тоалетната. Гертруд започва да обяснява на децата, че Силвия е проститутка и трябва да се гордее с това начинание, ето защо решават да напишат точно това послание на корема ѝ.
На предела на силите си, Силвия вече няма да издържи много на издевателствата. Накарана е да напише фантастична история на хартия, в която да споделя, че е била нападната от група момчета, които са я пребили. След това се очаквало да бъде завързана за очите и изхвърлена в близката гора с бележката. Момичето се опитва да избяга, но едно от нейните момчета я спира и започва да я бие, а след това я изпраща обратно в мазето. Това е последното, което преживява. Аутопсията ще покаже, че смъртта настъпва от подуване на мозъка, вътрешен кръвоизлив и шок, причинен от редица травми по тялото ѝ. Момичето е недохранено. Открити са около 150 рани по тялото, съдебният лекар ще заяви, че не е открил грам мазнина по тялото ѝ, а устните на момичето са изгризани от страх.
Убийството е факт, но психолозите ще открият още нещо, малката ѝ сестра Джени е трябвало да участва в мъченията, за да не се наложи да бъде поставена на нейно място. Силвия я е карала да го прави, за да не си навлече гнева на изродите, при които са оставени да живеят. Има ли причина за всичко това? Кой разумен човек би направил подобно престъпление и защо? Нямаме отговор и сигурно няма да получим. В съда, Гертруд ще говори, че е невинна и няма никаква представа за случилото се, както и за живота на предоставеното дете. Твърди, че децата най-вероятно са направили всичко това и тя самата се смята за невинна по обвинението за убийство и автоматично се смята за напълно вменяема.
На 19 май 1966 г. журито я произнася за виновна по обвинение за убийство първа степен, нейната дъщеря Пола е обвинена за убийство втора степен. Хобс, заедно със сина ѝ Джон и още едно съседско момче Кой Хубард ще бъдат признати за съучастници. Майката и дъщерята са изпратени с доживотна присъда в затвора. Момчетата получават присъда от 2 до 21 години в поправително училище с възможност да получат присъда за действията си.
През 1971 г. двете Банижвески ще поискат ново дело, но отново получават същата присъда, Пола пледира виновна, за да получи по-малка присъда и прекарва две години в затвор. Трите момчета са пуснати през 1968 г. за добро поведение, като остават под гаранция и с условна присъда. През 1985 г. Гертруд също е пусната с условна присъда за добро поведение. Сменя името си на Надин Ван Фосан и се мести в Айова, където живее до 1990 г., умирайки от рак на белия дроб. Пола се омъжва и се мести във ферма в Айова. Интересното е, че Джон се мести в Тексас и започва да помага на децата на разведени родители.
Хобс умира от рак на 21-годишна възраст или четири години, след като е освободен от поправителното училище. Семейство Ликънс се разделя завинаги, като Бети умира през 1998 г. на 71 години. Джени умира през 2004 г. на 54-годишна възраст и с това сякаш сагата се затваря завинаги. Къщата на ужасите е съборена през април 2009 г. Пола започва да работи като училищен съветник цели 14 години, използвайки своята нова самоличност. Уволнена е веднага, след като училището разбира коя реално е тя. Обвиненията от 15-годишната Стефани падат, след като решава да даде показания срещу роднините си.
Интересното е, че тя също става учител и се мести да живее във Флорида. Много от извършителите успяват да живеят спокойно, дори да избягат от фактите, но убийството винаги остава.
