Религията често е била бариера пред свободата и демокрацията в световен мащаб

Не е изненадващо, че религията има силна историческа роля в политическите дела на целия свят. Кодексът на Хамурапи – вавилонски правен текст, датиран около 1750 г. пр. н. е. и един от първите писмени правни документи – започва с това, че боговете идентифицират Хамурапи като техен владетел и посредник на земята. Това е отличен пример за т. нар. „божествена легитимация“, при която владетел оправдава своето управление и едикти с това, че е самият той е инструмент на боговете. Днес някои биха посочили шериата като явен пример за религиозна доктрина, която влияе върху политиката на една държава, докато други може да подчертаят ролята на официалните правителствени служби по религията в страни като Америка, Русия и Камбоджа.

Въпреки различните примери за това явление в историята и съвременното общество, има малко систематични изследвания за корените му и за причината религиозното влияние да продължава да съществува в някои общества.

Жанет Синдинг Бенцен, доцент в катедрата по икономика в университета в Копенхаген, и Гунес Гьокмен, доцент в катедрата по икономика в университета в Лунд, приемат предизвикателството и се опитват да дадат отговор на този въпрос.

За целта те събрат данни за религиите в 1265 предмодерни общества и сравняват тази информация с настоящите данни за религиозните закони в 176 страни, взети от Асоциацията на архивите на религиозни данни.

„Това богатство от информация ни позволява да сравняваме общества, които принадлежат към една и съща езикова група, имат същото ниво на развитие и начин на препитание – и се намират на един и същи континент“, обяснява Бенцен в изявление към изследването.

Оказва се, че дори когато обществата са сходни по всички тези параметри, социалното неравенство в едното от тях може да бъде много по-силно, отколкото в друго.

„От данните става ясно, че обществата с по-голямо социално неравенство са по-склонни да почитат богове, на които се приписва доминиращ характер“, добавя Бенцен. „Средно по-осъдителните богове са с 30% по-склонни да присъстват в общества с голяма класова разлики в сравнение с по-равни общества.“

„Строгите богове са много по-ефективни като средство за власт, докато такива, които не могат да наказват или да се намесват в човешките действия, изглежда са безполезни за тази цел.“

Изследователите също така установяват, че историческите общества, които вярват във висши богове, са по-склонни да дискриминират или да облагодетелстват определени групи в обществото. Това може да стане чрез закони, които ограничават правата на жените или забраняват хомосексуализма, но също така и със закони, които забраняват богохулството и разширяват привилегиите на определени религиозни организации.

Друго важно прозрение, предоставено от това изследване, се отнася до автократичните държави – системите на управление, при които един човек или малка група лица имат абсолютна власт. Според Бенцен и Гьокмен автокрациите показват отчетлива тенденция да институционализират религията, за да осигурят и легитимират властта си.

„Легитимността от боговете на концентрираната в много малка група хора власт може много добре да подкрепи устойчивостта й, защото малката група получава своя мандат на управление отгоре и следователно не трябва да пита хората“, добавя Бенцен.

Най-важното, което показват резултатите, е че божествената легитимация може в крайна сметка да доведе до устойчивостта на автокрациите, тъй като този вид институционализация често е антитеза на демокрацията, което съответно и намалява шансовете за реализирането й. Това от своя страна означава, че автокрациите вероятно ще създадат повече институции в подкрепа на религията, така че тяхната власт да може да бъде затвърдена.

* * *

Това изследване ни дава важно предупреждение, твърдят авторите. В свят, в който религията и популизмът са във възход, е важно да се разберат корените на подобни тенденции. Религията не е непременно отрицателна сила в обществото – наистина тя може да донесе позитиви, като облекчаване на стреса, увеличаване на лична надежда и чувство за общност – но също така съществува опасност тя да бъде отвлечена от злонамерени хора, които да я използват за политически и социални репресии, особено автокрациите.

„Има много изследвания, които показват, че религията може да има положително въздействие върху общото благосъстояние на хората и нивото им в обществото. Нашето проучване показва, че тази монета има и обратна страна“, казва Бенцен. „Религията е много неща: докато за някои тя е набор от вярвания, които осигуряват комфорт и лична сила, за законодателите тя може да бъде инструмент за придобиване на неоспорима власт.“