Най-зеленият начин да се разделим с този свят
Компостирането на човешки останки – колкото и неприятно да звучи – вече е заедно с погребението и кремацията като един от начините, по които можем да си отидем. То не изисква енергия, връща покойника към цикъла на хранителните вещества и произвежда сравнително малко емисии.
И така, дали превръщането ни в суровина е най-екологичният начин да се разделим със света?
Този вид компостиране изисква конкретна рецепта, за да се стартира процеса, която се състои от люцерна – за азот – както и богати на въглерод неща като листа и слама, всичко това смесено с вода. Трупът се поставя в съд със сместа и се оставя за няколко седмици, като през това време температурата и влажността на съда се регулират, докато микробиалната дейност разгражда тялото.
Когато температурата започне да спада, тялото ще бъде заобиколено от тъмен материал, който се смесва и аерира в продължение на няколко седмици, за да се завърши процеса. След това костите се изваждат и се разграждат ръчно, след което се връщат в компоста, като осигуряват допълнителни хранителни вещества за микробите, които – да – могат да разграждат кости, добавяйки още минерали към т. нар. черно злато.
Компостът е известен като „черното злато“ заради трансформиращия ефект, който може да има върху качеството на почвата. Обикновено средностатистическият градинар използва подобна смес, съставена най-често от разложени кухненски отпадъци – но реално повечето органични материали могат да бъдат превърнати в компост. Така че, ако обичате планетата, защо да не ѝ дадете, каквото имате?
Изчислено е, че погребенията заемат 1 милион акра (404 685 хектара) земя в Америка – земя, която е лишена от естествения си растителен и животински състав. Допълнителни 4 милиона акра (1,6 милиона хектара) гори се губят всяка година, за да се осигури достатъчно дървен материал за ковчези.
Балсамирането е широко разпространено, като годишно в земята се отделят около 3 030 000 литра балсамираща течност като замърсител. Лесно е да се разбере защо екологичната алтернатива, която обогатява почвата, а не я унищожава, става все по-популярна.
Процесът се счита за безопасен и може да унищожи повечето патогени, въпреки че някои причини за смърт може да не са подходящи за компостиране. Това е така, защото някои патогени, като прионите, които причиняват болестта на Кройцфелд-Якоб, могат да продължат да бъдат заразни дори след органичната обработка.
И така, как виждате варианта да се превърнете в компост някой ден?
