Най-нескопосаните екзекуции в историята

Маргарет Поул: Кървавият край на Плантагенетите

Маргарет Поул, графиня на Солсбъри, има нещастието да попадне на неопитен палач. Дъщерята на Джордж, херцог на Кларънс и брат на кралете Едуард IV и Ричард III, е една от малкото оцелели Плантагенети в края на Войната на розите. В началото на управлението на Хенри VIII на Маргарет се гледа с добри очи, но ветровете бързо се променят, когато синът й Реджиналд се обявява против раздялата на краля с Екатерина Арагонска. Кръвта на Плантагенетите изведнъж вече се разглежда като заплаха и различните членове на семейството са обвинени в измяна и затворени в Лондонската кула.

65-годишната Маргарет – доста възрастна според стандартите за времето – е арестувана през ноември 1538 г. Всичките й титли са й отнети и са представени доказателства, че подкрепят католицизма. Тя е държана в Кулата две години преди екзекуцията си – на 27 май 1541 г. e изведена далеч от погледите на населението, защото все пак е от благородно потекло (въпреки че е все едно). Неопитният палач обаче пропуска врата й при първия удар, след който са му необходими още десет удара, за да се отстрани окончателно главата от тялото й. Което, разбира се, произвежда отвратителна бъркотия от кървища.

Томас Кромуел: нито бърза, нито безболезнена смърт

Да бъдеш дясната ръка на Хенри VIII е опасна работа – нещо, което Томас Кромуел, главният министър на краля от 1532 до 1540 г., знае твърде добре. Бракът на Хенри с четвъртата му съпруга, Ана Клевска става повод за пропадането на Кромуел – самият той предизвиква катастрофалния брак, който е анулиран само 6 месеца по-късно, през януари 1540 г., а до юни същата година враговете на Кромуел успяват да убедят краля, че той е предател.

Кромуел е екзекутиран на Тауър Хил на 28 юли. „Той търпеливо понася удара на брадвата от дрипавия и непохватен нещастник, който много недобросъвестно изпълняваше работата си“, пише съвременният историк Едуард Хол. Това описание кара мнозина да вярват, че обезглавяването не е нито бързо, нито милостив и че Кромуел може да е претърпял множество неокончателни удари от неквалифициран палач.

Джон Лий: човекът, който оцеля бесилото

Няма как да не сте чували популярната фраза, че нещата се случват с причина. Джон Лий като нищо може да смята, че това се отнася за него. През 1884 г. старата мома Ема Уайтхед Кейс е убита близо до Торки в Девън и – при слаби доказателства – Лий, който е неин служител, е арестуван, обвинен и осъден за престъплението.

Той трябва да бъде обесен в затвора в Ексетър на 23 февруари 1885 г., но три пъти капакът под краката му не се отваря. Медицинският служител отказва да продължи с екзекуцията, така че присъдата му е заменена с лишаване от свобода. Лий лежи 22 години преди да е освободен през 1907 г. Той става известен като „човекът, който не може да бъде обесен“.

Том Едуард Кечъм: обезглавяване на бесилото

Том Едуард Кечъм – известен като Блек Джак – се отказва от живота си като каубой в Америка през 19 век и започва доста по-вълнуващият живот на престъпник. Той се присъединява към банда и тероризира Тексас и Ню Мексико, обира влакове и дори извършва убийство. Последното му престъпление идва през 1899 г., когато се опитва да ограби влак, но е прострелян от кондуктора, който го разпозна.

На 26 април 1901 г. хора се събират отвсякъде, за да станат свидетели на обесването му в Ню Мексико за грабеж на влакове – но зрителите ги очаква неприятна изненада. Никой в ​​окръга няма опит с обесванията и използваното въже се оказва твърде дълго. Това в комбинация с теглото, което Кечъм натрупва в затвора, означаваше, че щом капака на бесилото се отваря, той директно е обезглавен. След това главата му е пришита обратно, за да може да тялото му да се покаже.

Мария Стюарт: кралска сметка (на лавната снимка)

Мери, кралицата на Шотландия, е държана в плен в Англия в продължение на 18 години и половина, преди да бъде осъдена на смърт за заговор за убийството на братовчедка си Елизабет I. Изглежда, че Елизабет се колебае дали да подпише на смъртната присъда, защото го прави чак четири месеца след процеса.

Екзекуцията на Мери – чрез обезглавяване, което се смята, че е по-хуманно, отколкото обесване – се състои в голямата зала на замъка Фотерингхай в Нортхемптъншир. Първият удар не й отряза главата, нито вторият. Чак с третия главата й се отделя напълно от тялото.

Без да го забележат палачите, кучето на Мери се крие под роклята й през цялото време и се оказа много трудно да се раздели с мъртвата си стопанка…