Македонското разузнаване и играта на котка и мишка с руски агенти – защо напрежението там се повишава
След като вчера разглеждахме материала за ролята на почетните консули на Русия в целия свят и основните им задължения, попаднахме на един интересен материал, посочващ влиянието им в Северна Македония. Въпросният материал датира още от 4 юли 2017 г. и е разработка на OCCRP – Organized Crime and Corruption Reporting Project. За същият се твърди, че е започнал своето начало в България при среща на журналисти от високо ниво и мнозина могат да забележат сериозно разширяване. Нека се върнем на самата история и развитието на Северна Македония.
По думите на разследващите журналисти, руски дипломати и шпиони са били забъркани в една 10-годишна програма за разпространяване на пропаганда, както и провокации в Северна Македония като опит да се спре тяхното влизане в НАТО.
Разследването е направено с помощта на OCCPR, Nova TV (най-вероятно македонска версия) и Crime and Corruption Reporting Network (KRIK). Информацията е получена от Северномакедонското контра-разузнаване, което се допълва с опити и на сръбски, анти-западни и про-руски националисти в страната.
По данните на разузнаването става ясно, че още тогава има опити на Русия да повиши своето влияние в бившите югославски територии и да успее да превърне региона в опозиция на запада. Черна гора официално беше приета за член на НАТО, а това поставя Северна Македония и Босна и Херциговина в една много интересна позиция, наблюдава се и засилено влияние на Сърбия, която въпреки по-големият натиск и връзка с Русия, също разглежда тази възможност, дори и след бомбардировките през 1999 г.
Силите на Русия и Сърбия са помогнали за изграждането на сложна политическа криза в страната, което води до още по-голямо разделение между основните политически партии и напрежението с албанското малцинство. Етническите албанци са около 1/4 от населението и също искат своята автономност.
От 2008 г. Северна Македония е под постоянна силна пропаганда и разузнавателна активност през посолството на Руската федерация, поне това са думите на Владимир Атанасовски – директор на Северномакедонската администрация по сигурност и контра-разузнаване. Проблемите започват през 2008 г. с вето от страна на Гърция и факта, че има диспут относно използването на името, което съвпада с името на територия в Гърция.
Документът, с който разполагат македонците, показва много ясно, че става въпрос за употреба на така наречената „мека сила“ и точно това ни връща обратно към документите относно Молдова, Беларус и други територии, изискващи промяна на статуквото и директно влияние. Този термин очевидно е практика на руски разузнавачи и шпиони, които искат да извлекат максимума.
По думите на македонските разследващи, външната политика на Русия е ориентирана към налагането на монопол и разполагането на енергийна стратегия, с която да се контролират всички на Балканите. Съдейки по събитията през последните години, не е изключено да забележим, че дейността им се засилва, а самият документ посочва, че Северна Македония трябва да бъде изключително зависима от Руската политика.
OCCPR заявяват, че всички дейности се насочват изцяло от посолството в Скопие от трима агенти на Руските разузнавателни служби, като същите вече са забелязвани в сръбската столица в Белград, към това допълнение трябва да се посочат и още четирима агенти от ГРУ, които се координират изцяло от София, поне това посочват придобитите от тях документи.
Подготовка и достатъчно добра работа може да се забележи и от местни представители на руската ТАС, както и от Росотрудничество – агенция, която трябва да подпомага отношенията на две страни, но няколко години по-рано е разследвана от ФБР при опит да събере информатори на територията на САЩ.
В Северна Македония се наблюдава интерес към рекрутиране на бивши и настоящи членове на армията и МВР за създаването на критична маса от тренирани личности, документът посочва, че в определен момент или ситуация, същите ще бъдат достатъчно добри, за да помогнат за налагането и развитието на руския интерес. Документът не посочва кога и как трябва да се извършат тези опити.
Същите агенти са се опитали да влияят и на други звена, най-вече в македонската медия, като внасят допълнително внимание към албанското малцинство, за да разпространяват информация и дезинформация, която да затвърди руското присъствие.
Северна Македония е по-близо до запада след получаването на независимост през 90-те години на миналия век, но това не пречи на Русия да засили своето влияние в страната през последните години. Почетните консулства в Битоля и Охрид функционират като разузнавателни бази, поне това отново е информация на документите.
Русия има интерес към Северна Македония и за още един елемент – построяването на европейска газова линия. Руската компания Стройтрангаз започва конструкция още през 2015 г. Цената на съоръжението ще коства 75.7 милиона долара за секция, като всичко това се покрива изцяло от Русия. Засилва се драстично и културната точка в страната, прокрадвайки още повече идеята за „пан-славянството“, която реално се стреми да търси подчинение през Православната църква.
Руското консулство се е постарало да създаде около 30 асоциации на приятелството, както и Руски културен център в Скопие, който спонсорира конструкцията на православни кръстове и руски църкви в страната.
Тези усилия дават резултат, защото македонците отказват да санкционират Русия през 2014 г. с инвазията им в Украйна. Кремъл се занимава активно и с представители на ВМРО-ДПМНЕ. Националистите от партията на Никола Груевски, който се налага да освободи поста на министър-председател по време на политическата криза през 2015 г. Причината за напрежението е извършването на нелегално подслушване на десетки хиляди македонски граждани. През декември идват изборите и водят до много по-слаб парламент с опозиция от социал-демократи и техния лидер Зоран Заев, който успява да направи коалиция с две албански партии.
На 27 април следват протести и нахлуване в парламента, самият Заев е атакуван, а документите посочват, че сред нападателите е присъствал и сръбски разузнавач. Груевски и други кадри на неговата партия попадат в разследването за най-различни злоупотреби. Освен руска подкрепа, Груевски се радва и на помощ от крайно десни американски медии и един конгресмен. Същият по-късно ще каже, че Груевски се е изправил директно срещу Джордж Сорос – както в България, така и в Македония, този човек се смята за един от злите хора на света, като тази идентичност е преписана от Русия.
След парламентарната криза, Македония ще бъде официално критикувана от Русия, като дори ще се твърди, че САЩ и ЕС са се намесели в делата на страната и са желаели да създадат така наречената „Велика Албания“, която слагала края на Македония. При среща на външния министър на Северна Македония – Ненад Колев и руския посланик Олег Шчербак, посланикът посочва, че страната му желае да изгради линия от неутрални военни страни, които да включват Черна гора, Босна и Херциговина, Македония и Сърбия.
Контра-разузнаването посочва, че на същата среща е било подчертано, че Русия ще оттегли своето влияние и това ще влоши икономиката и дипломатичните отношения, особено ако страната не започне да подкрепя Кремълските политики. Трима служители на външно министерство, които отказват да се назоват по име, потвърждават, че се е състояла такава среща, но не искат да коментират нейните интереси и данни. Зоран Заев също отказва да коментира официално.
Освен доклада и движението на Македония, страната посочва и много сериозно присъствие на интереси от страна на Сърбия и тяхната (БИА) агенция, която се стреми да засили национализма в Македония. Александър Вучич отказва да коментира кризата на македонците, но също така е един от страстните закрилници на Груевски и Русия. Сърбия и Русия споделят много сериозно своята връзка и религиозни основи, които трудно могат да се игнорират. Документите на разузнаването посочват, че се наблюдават сръбски агенти в посолството в Скопие, а един от кадрите е Горан Живалжевич. Същият се посочва като един от активните агенти, които се опитват да влошат отношенията с Европа.
Разследването посочва, че този човек дава инструкции на Иван Стоилкович – про-руски македонец. Стоилкович запазва отношения с руски дипломати, кореспонденти на ТАС в Скопие и други. Именно той е сред балканските политици, които отиват в Москва, за да подпишат декларация на „военен неутралитет“, позиция, която противоречи на споразумението на НАТО. Да, дори и през 2017 г. наблюдаваме същата активност и действия.
Стоилкович има и достатъчно отношения с останалите активисти в Черна гора и други страни, които не могат и не искат да разглеждат НАТО като вариант за развитие. Хора като Марко Милачи – активист и почитател на про-руски идеи – заявяват, че са се срещали често с руски дипломати, но така и с американски дипломати. Той а категоричен, че контра-разузнаването разработва една много сериозна пропаганда в страната.
Македонското разузнаване открива и много други интересни документи, включително речи и коментари на политици, в които трябва да се отхвърля НАТО и да се благославя руската военна сила, да се обвинява запада за повишаване на напрежението и още много други.
