Ловът на Йозеф Менгеле в Южна Америка – една игра на котка и мишка с Мосад

След края на Втората Световна война, светът започва своя последен и доста мащабен лов на вещици. Падането на Нацистка Германия дава шансове на Израел, в лицето на Мосад, да започне активна битка за елиминирането на редица от висшестоящите постове. В повечето случаи мисията им е да ги изправят пред военен трибунал и съд, но колко точно са елиминираните, това можем само да гадаем. Първият сериозен успех е откриването и осъждането на Адолф Айхман.

Това е първото доказателство, че израелското разузнаване не просто набира скорост, а се превръща във фактор на шпионската сцена. Наричат го „най-търсеният нацист“, но не трябва да забравяме, че списъкът е много по-сериозен. Без съмнение тук откриваме и още едно много жадувано и мечтано име.

Дори и мнозина да отричат неговите деяния, „Ангелът на смъртта“, както мнозина го познават, е един от най-търсените хора, чийто дела остават в историята. Ако попитаме мозъчните хирурзи, въпреки извършените деяния, Менгеле успява да направи сериозен пробив в медицината, което не извинява нарушаването на медицинската етика и извършените зверства. Какво обаче се случва с него и къде наистина изчезва след края на войната. Без съмнение е един от най-издирваните хора и имайки предвид бързо придвижващата се Червена армия, шансовете му за оцеляване са изключително малко.

Защо името потъва в разследването, това ще се опитаме да разберем в следващите редове. Според официалната история, нацистът успява да избяга в друг концентрационен лагер, заедно с още няколко други лекари от Аушвиц. На 17 януари 1945 г. пренася две кутии с всички записки от проведените опити. Голяма част от проведените експерименти са заличени от SS. На 27 януари Аушвиц е освободен. Менгеле напуска Грос-Росен на 18 февруари и заминава за Чехословакия, дегизиран като офицер.

Продължава своя поход на запад и е заловен от американците през 1945 г. Като военнопленник, той се предава с истинското си име, но американците така и не осъзнават, че са заловили един от най-търсените хора в Германия. Листът с военни престъпници не е успял да стигне до тази част. Върху Менгеле никога не се поставя по-специалната татуировка, която останалите членове носят и точно по тази причина успява да се покрие. Освободен е в края на юли, открива фалшиви документи на името на „Фриц Улман“, а след това ги променя още веднъж с името „Фриц Холман“.

През следващите месеци ще се крие и ще пътува постоянно. Успява да стигне дори до съветските окупирани територии, за да вземе останалата част от документите си. Намира си работа като фермер в Розенхайм и накрая успява да избяга от Германия на 17 април 1949 г. До този момент е можел да наблюдава всички присъди и елиминирането на своите бойни другари, което го мотивира да бяга по-далече. Следвайки примера на много други СС членове, първо използва връзките на старото разузнаване, за да замине за Генуа.

Там получава паспорт от Международния клон на Червения кръст с ново име „Хелмут Грегор“ и плава за Аржентина през 1949 г. Съпругата му отказва да го последва и се развежда с него през 1954 г. В началото работи като дърводелец в Буенос Айрес. Живее в малко предградие, сравнително скромно. По-късно е разпознат от нацистки симпатизант, който го приема в своя дом.

Скоро основава търговска компания за фермерско оборудване „Карл Менгеле и синове“. През 1951 г. започва да пътува до Парагвай като търговски представител. Започва да използва семейни пари, за да закупи жилище в централната част на Буенос Айрес, след това дава под наем още един имот. Според аржентинските власти, немецът най-вероятно е практикувал медицина без лиценз и е извършвал аборти. Успява да вземе своя акт за раждане от Западна Германия и с истинското си име,  да се регистрира и да пътува в Европа.

Среща се със сина си Ролф, той от своя страна знае, че това е чичо Фриц. Води своята доведена сестра на почивка  в Швейцария и прекарва малко време в родния си град. През септември 1956 г. се завръща обратно в Аржентина и вече използва истинското си име. Сестрата и нейният син идват след месец и тримата заживяват заедно, по-късно ще сключат брак.

Бизнесът на бившия нацист се разраства и скоро закупува части от Fadro Farm. През 1958 г. е разследван за незаконно практикуване на медицина. Немецът извършил нелегален аборт на непълнолетно момиче, което умира непосредствено след това. Освободен е, без да се повдигат обвинения.

Осъзнавайки, че тази публичност ще доведе до разкритие на истинската му идентичност, бързо заминава за Парагвай под претекст, че ще развива бизнес. В последствие получава гражданство и отново използва своето истинско име. Връща се от време на време в Аржентина, където продължава да вижда семейството си. До 1960 г. Марта и Карл живеят в Буенос Айрес, докато най-накрая не се прибират обратно у дома.

Името на доктора се споменава няколко пъти по време на Нюрмбергския конгрес, но след като никой не може да го открие, разследващите решават, че най-вероятно е убит. Ирене Менгеле (първата жена) също заявява, че най-вероятно съпругът ѝ е мъртъв. Това обаче не означава, че няма хора, които да го търсят. Симон Вайзентал и Хърман Лагнбийн започват издирване и попадат на публични доклади за развода на Менгеле, който очевидно се е случил в Аржентина. Скоро започват да се появяват все повече искове към немското правителство да започне процеса по екстрадиране.

Аржентина е първата страна, която отказва да съдейства, техният предлог е, че въпросното лице отдавна не се намира на територията на страната, нито на адресната регистрация, която е предоставена. Екстрадирането е прието на 30 юни, но докторът вече не е там. През 1960 г. Исер Харел – директорът на Мосад – започва работа върху преследването на Менгеле. Вече има опит с извеждането на Айхман, следователно дългата ръка на шпионите може да помогне още един път.

По време на един от разпитите, Айхман ще сподели къде точно се намират всички тайни квартири и коя точно е използвал той, за да се скрие от властите, докато се създаде така мечтаният паспорт към свободата. Изпратени са наблюдаващи екипи, които да започнат да събират данни. Семействата на Йозеф са под постоянен надзор, съседите признават, че докторът е получавал писма, но след като се изнася, не оставя никакви следи и друг адрес, където да се препращат.

Въпреки факта, че родната му страна издава документите му, сега вече обявява награда за залавянето му. Вестниците започват да разпространяват снимките му, както и някои по-скорошни в Аржентина. Южна Америка е пълна с високи постове на бившата немска армия. Една интересна следа е тази на Ханс-Улрих Рудел. Бившият пилот признава, че е помогнал на Йозеф да пресече границата на Бразилия.

Там прекарва известно време в Сао Пауло при друг нацист, докато не се появява по-добра квартира. Менгеле закупува кафене и ферма в Сера Негра през 1962 г. Продавачите на имотите го разпознават, но с подкуп никога не се обаждат. През 1961 г. Западна Германия вече знае, че „Ангелът на смъртта“ се намира в Бразилия и за пореден път изискват екстрадация. Агентите на Мосад започват издирване в Парагвай, но там следите остават студени. Липсва и комуникация между него и Марта, която вече живеела  в Италия. Проследяват друг нацист на име Вофлганг Герхард. Единствената интересна следа ще ги отведе до по-дивите планински местности на Сао Паоло, където се съобщава, че се е срещал и разговарял с друг европеец. Това е и една от малкото следи, които Израел получава.

В този момент Мосад оттегля своите хрътки. На хоризонта започва да се наблюдава значително влошаващата се политическа обстановка с Египет, а финансите на агентите са на привършване, следователно идва време за завръщане. През 1969 г. нацистът закупува още една ферма с помощта на семейство Стамърс. Волфганг Герхард се завръща  в Германия, за да получи правилна медицинска помощ за сина и майка си. Преди да замине, оставя своята нацистка карта на Менгеле.

През 1974 г. наема бунгало в квартал Елдорадо в Сао Пауло. Синът му Ролф отива да го посети още един път. Нацистът разказва своята история и заявява, че никога не е чувствал вина, а е изпълнявал своята длъжност като офицер. Йозеф умира през 1979 г. от сърдечен удар. Погребват го с името Волфганг Герхард, което е използвал от заминаването на своя приятел. Целият свят продължава да заявява, че е открил нацистът, но винаги следите се оказват грешни. Хората предпочитат да вземат наградата от 100 000 долара.

На 31 май 1985 г. полицията в Западна Германия нахлува в дома на Ханс Сендлмайер. Бившият дългогодишен приятел на Йозеф работил като мениджър в семейната фирма. В дома му са открити кодирани съобщения, които е получавал и изпраща до доктора. В едно от всички писма се разкрива новината, че Менгеле е починал. Гробът на нациста е ексхумиран през юни 1985 г. Според различни изследвания се смята, че тялото прилича изключително много на фигурата на заподозрения.

На 10 юни неговият син ще заяви пред медиите, че това наистина е тялото на баща му, както и фактът, че същият се е криел, за да предпази семейството си. През 1992 г. ДНК тест потвърждава фактите – Менгеле е починал в Бразилия. Тялото му никога не се завръща в Германия, а се използва в университета в Сао Пауло за съдебна медицина.

n