shareit

Китайската Мата Хари е мъжка – най-глупавият човек на Франция разказва – част 1

| от |

На 30 юни 1983 г. Бернард Бурсико се разхожда из парижките улици и вместо да е щастлив, че се е завърнал в родината, той изпитва някакво странно напрежение. Това не е неговото първо завръщане у дома, напротив, през годините е правил много трансфери между Китай и Франция. Обикновено след всяко пътуване събира приятели, сядат на една маса и се разказват истории за Азия, но не и този път. Сега Бернард мечтае да бъде прославен и няма никакво намерение да се отказва от тази мечта. С години той ще чака пристигането на сина си – към този момент е на 16 години и носи цветното име Ши Ду Ду.

Момчето предпочита да се нарича Бертранд – на баща си. Скоро след пристигането му, френският дипломат ще го покаже на фамилията си.
И докато синът е наистина особено красив и носи приключенския дух на баща си, Бернард се притеснява по-скоро за своята съпруга – пекинската оперна певица Ши Пейпу. Дипломатът има тревоги, че любимата е остаряла значително и няма да впечатли френската свекърва. Известно за нея е, че предпочита да се облича като мъж и каквото и да се случва в живота на този французин, винаги тя излиза на преден план и обърква сметките му. Бернард не спира обаче да я засипва с подаръци – телевизори, магнетофони, радио Grundig, часовници Rolex. За тази жена всичко трябва да е най-доброто, което магазините предлагат. Освен оперно пеене, тя е известна като един от най-добрите и опитни шпиони на Китай.

А що се отнася до Бернард, той ще е единственият човек в света, който ще си плаща, за да шпионира.
Докато тези мисли тормозят дипломата, двама души ще го хванат под ръка. Кадрите на Дирекция за териториален надзор са започнали да търсят пробойни в сигурността на Франция и макар да е странно, именно Бурсико ще се окаже едно от най-подозрителните. Единственото, което може да сподели бързо е „Аз съм дипломат, не може да ме докосвате“, но по осанката и силата на неизвестните господа става ясно, че ще правят много по-лоши неща от докосване. В щаба на дирекцията ще стане ясно, че французите знаят много повече, отколкото бедния Бернард е подозирал. Въпросите са много и все по-цветни:

„Вие бяхте в посолството на Франция в Пекин между 1969 и 1972 г. и в посолството на Монголия от 1977 до 1979 г. От двете институции липсват повече от 500 документа, защо?“
„Кой е този Ши Пейпу, който живее у дома ви?“
Това са важните въпроси, които ще сложат край на кариерата му. Единственото, което заловеният шпионин може да сподели е:
„Не съм направил нищо за пари!“
Друг агент отново ще зададе въпроса:
„Кой е Ши Пейпу?“
Осъзнавайки, че вече няма полезни ходове Бернард ще използва последната си карта и ще разкрие истината:
„Пейпу е жена.“, започва Бурсико, но скоро има стъписани погледи, които подсказват, че нещо не е наред.
„Значи затова е със своя син,“ продължава един от агентите.

Бурсико настоява, че детето е негово, но това няма много значение, скоро ще дойде обвинението за предоставянето на информация на агенти от друга страна, затворът е гарантиран. След това ще бъде арестувана и Ши Пейпу. Случаят ще се появи във вестниците и ще разкрие цялата тайна, но заглавието на Le Monde от 8 юли ще изненада французите и може би ще бъде едно много черно петно с леки розови оттенъци:
„Шпион или Шпионка?“

Френският съд ще поиска физически преглед на Ши и ще открие истината – това е мъж. Вестниците също ще разберат тайната и ще сбъднат мечтата на Бернард – той ще остане известен в историята като един от най-големите глупаци на Франция. Все пак е много трудно за един човек да разбере, че е правил секс с друг мъж в продължение на цели 18 години и чак сега вестниците ще му кажат истината. Точно така Ши Пейпу е мъж, който работи в Пекинската опера и често трябва да се облича като жена за различни роли. Не трябва да сме толкова сурови с бедния Бернард, все пак за всеки западен гражданин през 1964 г. има една много вълнуваща дестинация – Китай.

През януари президентът Шарл Дьогол ще признае комунистическия режим в страната, а само след няколко месеца това ще е първата европейска страна, която ще отвори своето посолство в Китай от Корейската война насам. 20-годишният Бернард пристига в посолството като счетоводител. Френските власти избират някои интересни занимания за тях, особено след като суровата китайска зима не е за всеки. Програмата на посолството включва кино или разходка в библиотеката, плаща кафета и други малки радости. Температурите на Пекин по това време изобщо не са човешки. Освен това страната-домакин не разрешава на китайци да се смесват с европейци, ако няма разрешение, подпечатано от местния инспектор. Бернард е самотен, хората го подминават и забравят, че изобщо съществува.

Останалите дипломатически семейства ще го канят на различни коктейли, но ще виждат, че като момче от работническа фамилия, той не принадлежи в синята кръв на вече наложените дипломати. Момичетата в посолството също са му измислили име – Bouricot – магарето. Когато този мъж подписвал договора, се надявал, че ще преследва приключения, ще познае другата страна на света, а сега става за присмех. За повечето дипломати е просто един слуга, който спестява за пенсионирането си. А Бернард не е толкова глупав, учел е китаистика, познава езика и културата, но това са знания, които остават в малката му скромна квартира. По това време се правят толкова много празненства, че за него е невъзможно да стои у дома си и предпочита да се разхожда.

Британското посолство вече е направило своя коледен банкет и кани френските колеги. Там ще има радост, особено след като на събитието е пищната секретарка, която по негови думи приличала много на Джули Кристи. На въпросната сбирка, мъжът ще получи телефонния и номер и ще се прибере щастлив. Колкото и да е странно, Бернард има своите качества. Висок е, спортувал е с години плуване, има широките рамене и малък кръст и дори и да не се смята за особен красавец, интелектът му може да разчупи ледовете. Малко преди Коледа ще има още една покана, този път от Клод Шайет, вторият по чин във Френското посолство. Младият французин води своята нова приятелка на партито, но докато отиде за питие – основно изискване в живота на дипломатите – тя вече е фурия на дансинга.

След като отказва да танцува, погледът му се приковава в една друга интересна личност – китаец. Той ще е първият, който е поканен на такова събитие и това събужда огромно любопитство. Време е наученото от Бернард да оживее и най-накрая да има близка среща от трети вид. Китаецът предпочита да спази традицията и говори на френски – при това перфектно. Необходими са думите:
„Мога ли да ви донеса питие, мосю Ши?“

Китайският събеседник ще го погледне с учудване и ще попита защо няма танци за този млад мъж, особено след като са събрани толкова много красавици. Двамата продължават да говорят и следва запознаването – Ши Пейпу. Представя се като член на Пекинските писатели, създава опери и също така свири. В свободното си време същият човек преподава и китайски на французи, дори учи децата на френския посланик. Макар и французите да са осигурили китайски учител на Бернард, той иска да научи малко повече от Ши. На тръгване въпросният мъж ще остави своята визитка и номер.

Малко по-късно ще стане ясно, че счетоводителят във френското посолство все още не е бил с жена, а съдейки по историята, скоро няма и да бъде. Признава, че в пансионното училище е правил секс с друго момче, но момичетата така и не са го отразявали. На 18-годишна възраст Бернард дава клетва, че ще спре да спи с момчета и ще си намери приятелка. В Пекин мисията ще е да намери правилната половинка и да разбере какви са ласките на другия пол. Скоро Ши ще потърси контакт и двамата ще разговарят в един от красивите ресторанти на Пекин. Китаецът ще сподели историята, че е тук, за да преподава в операта Мей Ланфанг – известна предимно с това, че там присъстват само жени.

Родителите на Пейпу са били преподаватели, а той самият е имал време да бъде и звезда, като пее и танцува. Сега обаче живее с майка си, баща му е починал преди време. Ши има две сестри, едната е шампион по тенис на маса, а другата вече е омъжена за известен художник. Двамата скоро ще се разхождат из паркове, Бернард ще види магазини и други точки от културата на Китай, които няма как да види сам. Успява да посети двореца в Пекин и още много други. Бернард отрича по време на разпита и изслушването в съда, че е имал полови отношения този период. Ши ще разкаже историята за семейство с две деца – момче и момиче. Момчето имало проблеми в училище и решило да се размени със сестра си, тя се преоблича като момче и след това изкарва неговата учебна програма, за да оправи оценките. Драматичната китайска история се появява с откритието на друг съученик.

Въпросната ученичка под прикритие не е имала правото да бъде в пансиона, но останала. Съученикът скоро не разбирал как може да бъде привлечен от друго момче. Тайната никога не се разкрива, но скоро семейството ѝ ще намери съпруг. Преди да се разделят, момичето ще се разкрие и ще сподели чувствата си, като няма избор и трябва да се подчини на искането на семейството. Историята продължава в стил „Китайските Ромео и Жулиета“. Приятелството продължава до март 1965 г. и Бернард ще получи покана за експедиция в Бразилия. На тръгване решава да се види с Ши и да му сподели, че ще напуска. Докато документите за Бразилия се оформят, Ши ще потърси своя приятел още един път и дори ще го покани у дома.
Френското правителство не одобрява такива посещения. Двамата се срещат тайно и отиват в малката къща на Ши, която той дели с майка си.

Снимка: IMDB

Там французинът ще се запознае с майката, ще пият чай и след това ще се прибере у дома. Има други разходки и в един момент Ши ще заяви, че историята за училището е и негова история. Ще покаже ръцете и лицето си, а след това ще се съчини и още една легенда – майката на Ши има две дъщери, преди да се роди той, но същата никога не е имала син. Момчетата били много по-важни в китайския дом. Тъщата поискала от майката на Ши да има син или ще я изгони на улицата.

Тогава се ражда Пейпу и за жалост е момиче – точно така, правилно четете Ши е момиче. Всички в семейството се съгласили да лъжат бабата и да споделят, че Ши е момче. След това историята е ясна, Ши е момиче, дегизирано като момче. Бернард трябва да пази тази тайна, защото подобна гавра с правителството на Мао може да коства живота на цялата фамилия. Според французина, подозренията му били верни от самото начало, той имал някакви съмнения, че неговият приятел е приятелка. Най-накрая Ши е нещо повече от приятел – тя е жена или той е жена, няма особено значение.

Сега има нова мисия, Бернард трябва да го спаси/да я спаси от Китай. Неговата приятелка има нужда от закрила и дори смята да се ожени за нея. Тук се заражда и първия опит за интимност, но Ши още не е готова за нещо подобно. В края на юни двамата ще си уредят още една среща. Според историята на първата консумация на връзката, Бернард така и не успял да свали дрехите ѝ, тя настояла да свърши това сама. По думите на бившия счетоводител, тя имала много малки гърди, почти никакви- едва ли това е изненада за читателите, но за него е била. В тъмната квартира, Ши ще навигира френския нервак за изпълнението на акта, но от нерви целият акт ще трае само няколко минути.

 
 
Коментарите са изключени за Китайската Мата Хари е мъжка – най-глупавият човек на Франция разказва – част 1

Повече информация Виж всички