Какво всъщност е ловът на вещици и как се появява
Представете си за няколко минути, че сте селянка в Европа през 17 век: вдовица, която живее в малкото жилище, което съпругът ви завещава. Имате малък парцел земя, на който отглеждате зеленчуци и билки, които имат традиционни лечебни свойства. Вие сте богобоязлива жена, която посещава църквата толкова редовно, колкото ви позволяват старите кокали, и вярвате в дявола, но не вярвате особено много в разни истории за вещици, които през нощта се срещат Сатана в гората, където мажат гърбовете си с „дяволски мехлем“ и правят заклинания.
В последно време забелязвате хора от вашата общност да бъдат отвеждани от служителите на епископа в съда, където, ако се вярва на слуховете, са обвинявани в езичество. Но не мислите, че има от какво да се страхувате. Докато една сутрин въоръжените мъже на епископа не се появят и във вашата къща, за да ви отведат. Изпълнявате командите им мълчаливо и без съпротива; всичко това е грешка, разбира се. Скоро нещата ще се оправят, мислите си, докато ви прекарват през главната улица на селото, покрай къщите на приятелите и съседите ви, които ви гледат подозрително от прозорците си. Отначало се чувствате само срам, но после си спомняте, че съпругата на мелничаря също е отведена по подобен начин и май е призната за виновна в магьосничество. Тогава започвате да изпитвате и страх.
Изтезаване на заподозряна във вещерство
В съдебната зала има трима съдии и чиновник, който води производството. Името ви се добавя към протокола, преди обвиненията срещу вас да бъдат изложени от съда: съседката, която познавате от много години, ви е докладвала на църковните власти за това, че сте вкиснала кравето й мляко. Тя и съпругът й фермер ви обвиняват също, че сте им донесли влажно време, което е съсипало реколтата им, и сте разбунили плътските желания в двете им дъщери, с любовни отвари, направени с билките ви. Съдът ви казва, че нямате нужда от адвокат или защита от какъвто и да е вид, тъй като магьосничеството се счита за изключително престъпление, при което Бог ще защити невинните.
Разбира се, вие отричате да сте вещица и да сте вършила каквито и да е неправомерни действия. Абсурдно е, казвате, никога не сте правили нищо на тези хора, които може би са просто зли, за да ви обвинят така безхаберно. Отричането ви е отбелязано, но съдът смята магьосничеството за изключително тежко престъпление, така че ви предлага помилване в замяна на пълно признание. Вие обаче продължавате твърдо да отричате обвиненията, така че сте отведена в килия за допълнителни разпити. Там магистрат ви съблича, за да търси магически знаци по по тялото ви. Палецът ви се поставя в устройство, което го натиска, и отново ви питат дали ще признаете, че сте вещица. Преживявате този първи ден на разпити, без да се пречупвате под мъчителната болка на устройството, но по-късно изтезаването продължава с по-сериозни уреди. В крайна сметка изтръгват признание от вас и на следващия ден сте изпратени с каруца заедно с още пет вещици на кладата, където изгаряте до смърт.
Ловът на вещици не започва през Реформацията, но е най-характерен за този период: по време на тектонската борба между могъщите католическа и протестантска църкви, които се стремят да прочистят народа си от ерес и да докажат своето надмощие над другата вяра. Само тези от най-високите ешелони на обществото са в безопасност.
През Средновековието магьосничеството се толерира и най-много да ви се подиграват – то рядко се наказва сериозно, най-често с кратък престой в затвора или глоба, в зависимост от това в какво точно е обвинена вещицата. Това се променя през 12 век, когато се формира Римокатолическата инквизиция, първоначално за справяне със светските религии, които се отделят от църквата и сега заплашват властта в Рим. В началото на 14 век инквизицията разширява правомощията си и от време на време се занимава с магьосници.
Към късното Средновековие става все по-опасно открито да се практикува каквото и да е, освен католическата вяра. Малко след папския законопроект, издаден от папа Инокентий VIII през 1484 г., който изрично осъжда поклонниците на дявола, двама инквизитори са упълномощени да разследват магьосничество в Германия. Те са Джейкъб Шпренгер и Хайнрих Крамер, които бързо прилагат едно ново изобретение – печатарската машина – и публикуваха това, което ще се превърне в скандален и влиятелен том за работа с магьосничество и вещици: Malleus Maleficarum – „Чук срещу вещици“. Този трактат има за цел да осъди магьосниците, да образова служителите в тяхното намиране и залавяне и да обяви за главни отговорници за злините женската част от населението. Тя е прочетена от голяма част от обществото, но в рамките на няколко години католическата църква се дистанцира от труда, най-вече защото става популярна сред светските религии, които се стреми да унищожи. Но със зората на протестантската реформация книгата (заедно с други подобни на нея) става повод за бум на лова на вещици, тъй като протестантската църква одобрява тези томове точно защото са забранени от Рим.
