Произходът на Робин Худ, който не винаги е взимал от богатите, за да дава на бедните

| от |

Според една от по-новите теории, подкрепена от мнозина историци, е фермер от 13 век на име Робърт Годберд, който не е точно захаросания, благороден човек от филмите. Престъпленията около Нотингамшир и близките графства, в които той и неговата група хайдути са обвинени, са кражби, палежи, нападения на духовници и убийства. Историята им обаче бавно се променя с времето, за да отговаря на все по-езическа аудитория, в сравнение със средновековно население, което е свикнало с насилие и намира дейностите на Годберг за изцяло нормални.

Richard The Lionheart - Robinhood

Крал Ричард Лъвското сърце венчае Робин и Мериан

Фермерът и другарите му все пак се противопоставят на един тиранин, който държи с желязна хватка обширните горски райони на Нотингамшир. Крал Джон налага Закона за горите, който дава на кралския двор изключителен достъп до огромни участъци от ловни полета и ги затваря за обикновените хора. По този начин, морално погледнато, действията на Годберг са оправдани от въпросните обикновени хора като необходими за благото и свободата на всички тях.

Има редица други свидетелства за герои близки до Робин Худ с подобни имена и животи, които живеят в период от около 150 години, когато се смята, че той е живял. Най-ранният е Робърт Ход от Сайрънсестър, крепостен селянин, който  живее в дома на абат в Глостършир. Той убива един сановник в началото на 13 век, след което бяга със съучастниците си, но впоследствие е заловен. Четирима други Робърт-Ходи живеят през 1265 г. и участват в битката при Ившам по времето на крал Хенри. Всеки от тях става беглец и престъпник по различни причини, включително грабеж и нахлуване в абатство в Йоркшир, което може да обясни как образът на монахът Тък в крайна сметка се появява в по-късните приказки и филми. По-късно двама Робин-Ходовци изникват съответно като стрелец в гарнизон на остров Уайт и като човек, затворен за влизане в Кралската гора и лов на елени през 1354 г. Името Робърт е често срещано по това време, а фамилията Ход вероятно идва от старата английска дума за покривало за глава.

Robin-hood-and-maid-marion-01

С множеството подобни герои, които съществуват по времето, когато се появява легендата за Робин Худ, не е изненадващо, че историците имат проблеми да посочат истинския. Най-ранните легенди за Робин Худ дори не разказват за неговите подвизи: те не споменават проблемите на времето, каузата му или периода, в които е активен, а само че е злосторник, който живее в и около Шерууд или Барнсдейл. Освен това има и многобройни разкази за хора от 13 и 14 век, които сменят имената си на Робин Худ или на Малкия Джон, което предполага, че историята е постигнала известна популярност дори тогава, въпреки че приемането на името на някой популярен герой – измислен или реален – е често срещано сред престъпниците по това време.

Този Робин Худ няма съпруга или семейство, няма земя и със сигурност няма титла. Не е посочена причина за престъпленията му, а неговите характеристиките вероятно са извлечени от редица реални престъпници по онова време. Един от най-показателните аспекти на историите за нео е езикът, на който са написани: до 1362 г., когато Парламентът постановява, че английският трябва да се използва в кралския двор, в страната се говори широко френски – а дори най-ранните истории за Робин са на английски, което помага да се установи периода на произхода им.

До 14 и 15 век приказките за Робин Худ вече имат известна слава, тъй като са разпространяват на традиционните първомайски празници и се записват в пиеси и балади. Пиесите „Робин Худ и Братята“ и „Робин Худ и Потър“ са създадени специално за Първомайските игри през 1560 г. и са базирани на по-ранни балади със същото име. През този период неговата банда мъже започва да се събира от различни места, а Робин е украсен с всякакви детайли и качества. Историите за героя започват да се разпространяват извън графствата на средните земи и в края на 15 век той се споменава в пиеси, написани в Съмърсет и Рединг. Той е добре известен дори на Хенри VIII и неговия кралски двор. Кралят празнува Първи май като влиза в покоите на кралица Екатерина Арагонска заедно със своите благородници, „облечени като Робин Ход и хората му“, според „Хрониката на Хол“ от Едуард Хол, учен от 16 век.

Идеята, че Робин е свален от престола си благородник и че съществува някакъв любовен триъгълник между крал Джон, лейди Мериън и него, продължава да съществува в някои истории и днес. Но с добавянето на любовник и то от благороден произход, Робин Худ от 16 век прави прехода от брутален убиец и крадец към по-морален герой, на когото повечето обществени класове могат да се възхищават и да се припознаят в него, човек със справедлива кауза, изправил се срещу зъл владетел. Статутът му на престъпник е намален само до черта от характера като добавя елемент на драмата към историята, а не определя изцяло.

От 16 век нататък, с появата на печатната машина, историята на Робин става много по-изискана и по-популярна. През следващите няколко века персонажите и историите ще се променят, за да станат все по-интересни и да отговарят на проблемите на следващите поколения. Робин Худ от 18 век, например, се сблъсква с фарсови ситуации – баладите от онова време говорят за поредица от търговци, които надхитряват нещастния мъж, докато Шерифът от Нотингам е единственият, който Робин тормози. Той се облича като монах в „Златната награда на Робин Худ“ и краде от двама свещеници от 500 лири – близо 10 000 британски лири в днешни пари – преди да бъде хванат и да призове мъжете си на помощ със своя рог.

Викторианците, известни с полирането на историята със собствен стил и ценности, също не се притесняват да оставят отпечатък върху Робин Худ. Към средата на 19 век цената и ефективността на печатането на книги вече ги правят достъпни за масите. Американският писател и илюстратор Хауърд Пайл взема традиционната народна приказка за Робин Худ и я адаптира към версията, която собствените му деца му разказват като я разбива в серия разкази, наречена „Веселите приключения на Робин Худ“, които стават изключително популярни. Неговият герой е морален филантроп, който ще създаде герой на народа, който взима от богатите и дава на бедните.

Когато се появи авторът Терънс Ханбъри Уайт, историята за Робин Худ вече е сред най-известните в света. Уайт прави крачка напред и вкарва Робин Худ и неговите Весели мъже в романа си „Мечът в камъка“, който ще се превърне във филм на Дисни четвърт век по-късно.

Късният 20 век и развитието на невероятния феномен, който е киното, носят със себе си множество адаптации, повечето от които не са далечни дори на версиите от 16 век. Филмът на Шон Конъри и Одри Хепбърн „Робин и Мариан“ показва голяма част от романтиката в легендата, но и за първи път поставя крал Ричард като не толкова доброжелателен герой. Телевизионният сериал „Робин от Шерууд“ добавя мюсюлмански персонаж под формата на Насир Сарацинът.

 
 
Коментарите са изключени за Произходът на Робин Худ, който не винаги е взимал от богатите, за да дава на бедните

Повече информация Виж всички