shareit

Как Турция и Сирия бяха на ръба на война през 1998 г.

| от |

Турция има особено отношение към Сирия и много често поглежда тази страна с недоволство. В историята ще открием, че страната е много близо до евентуалното нападение и потенциалната катастрофа може да бъде забелязана през далечната 1998 г. Поводът е, че Сирия продължава да прибира хора от Кюрдската работническа партия на своя територия, а същата не е много обичана и желана от страната.

След няколко покани да се спре с този парад и да се върнат въпросните политически бежанци, Сирия продължава да изпълнява една и съща функция. Следователно Турция решава, че повече няма да търпи и официално навлиза в територията на Сирия. Това принуждава дипломацията не просто да работи на високи обороти, а да използва всички методи, за да спре потенциалната кървава война. Въпросът тук е: дали тези мерки не се забавиха?

На 4 октомври 1998 г. някои от най-големите командири на Турция обявяват, че официално влизат в неофициална война и армията е преведена в пълна бойна готовност. Генерал Хюсеин Кивикоглу ще обяви, че всичко има граници и търпението на Турция е официално приключило.

Междувременно турският министър на отбраната Исвет Сезгин ще заяви, че Турция нам да се намесва в политическите отношения на Сирия, но ако тази страна продължи да нанася щети срещу турция, няма как да има друг отговор, освен прекратяване на дипломатически оръжия и активирането на военните мерки. Най-вероятно оръжието ще е много по-добър метод за вслушване.

Турция започва да нарежда около 10 хиляди войника на границата си, а след това парламентът обявява, че ще наложи икономически, дипломатически и военни санкции на Дамаск.

Санкция се поставя дори на популярното турско кафе, което много сирийци пият всеки ден. Това също спира да се доставя, но с него и още много други стоки.

Отговорът на Сирия също не закъснява. Техният отговор е, че Турция има много сериозни отношения с Израел. Цитират се посещенията на турския министър-председател Месут Илмаз в Израел, които най-вероятно са го накарали да започне по-радикални действия срещу Сирия. Илмаз бърза да напомни, че подобни връзки не са съществували и тук не се говори за отношения с една страна, за сметка на друга страна, а се говори за сирийска подкрепа на сепаратисти, отговорни за терора в Турция.

Израел също се намесва в целия спор и заявява, че няма никакво отношение в конфликта между двете страни. Впрочем има дори действия, които да гарантират на Сирия, че Израел не само няма да се намесва, но и реално не играе никаква роля.

Заплахите на Анкара идват веднага след като 10 хиляди войника от иракските кюрди се мобилизират, за да воюват заедно с комунистическата партия. Предишната година са изпратени още около 30 хиляди войника по границите със Сирия, защото там се крие и лидерът на партията Абдула Окалан, който се опитва да издейства политическо убежище отвъд Турция.

Турски изтребители не спират да летят над Сирийската граница и да демонстрират сила, не влизат в бой, но реално показват, че са готови да започнат бойни действия. Турските официални канали посочват, че е възможно да се нанесат въздушни удари по партийни тренировъчни лагери в долината Бека, където Сирия е окупирала Ливан.

Турският президент Сюлейман Демирел ще напомни, че вече не предупреждава Сирия, а директно предупреждава света, че това не може да продължи. Активните военни действия на Турция ще се смятат за самозащита. Ситуацията в страната е достатъчно нагнетена от няколко години, следователно никой повече не може да си позволи страданието на турския народ, използвайки дипломацията като прикритие.

Египетският президент Хосни Мубарак започва своя собствена дипломация между Анкара и Дамаск в опит да спре потенциалния конфликт. Той е на мнение, че всяка една война е на път да отвори нови конфликти и да създаде още повече проблеми, което в никакъв случай не може да се смята за много добро решение. Мубарак е на мнение, че войната няма да реши проблемите, а само ще ги влоши, следователно трябва да се открият всички изгорени пътеки, които могат да помогнат на двата народа.

Сейфи Ташан, директора на института по Външна дипломатическа политика в Анкара ще сподели, че американски круиз ракети са били използвани върху цели на Ал Кайда в Судан и Афганистан през 1998 г. Следователно отговорът на САЩ срещу терористичните организации не може да се смята като нищо друго, освен вдъхновение за турския народ.

Освен исканията за изгонване на членовете на партията, Турция настоява от Сирия да спре всички протести и политически апетити към Хатай, намиращ се в Южна Турция. Анкара анексира провинцията през далечната 1939 г. и седем години след това Сирия печели своята независимост от Франция.

По това време Сирия осъжда силно тежкото строителство на Турция по река Ефрат, която намалява водния поток и започва да се отразява негативно на цяла Сирия. Анкара отвръща, че не преговаря относно водните си запаси и споделянето им, докато на територията ѝ се крият терористи.

Такъв е примерът за строителството на бентове около границата на Афганистан, там обаче извършител и поръчител е Иран. По това време няма разузнаване, което да не посочва, че този военен конфликт е на път да прерасне в регионална война и да замеси още много участници.

Турският журналист Ченгиз Кадар предупреждава своите читатели в Сабах (турски в-к) и напомня, че предстоящите турски военни действия срещу Сърбия ще бъдат агония за останалия арабски свят. Турските връзки с Израел ще допринесат за още проблеми, особено след като Израел също има много сериозни проблеми със Сирия.

Неговият призив е, че всички арабски страни трябва да се обединят срещу Сирия. Турските официални канали отричат всякакво участие или обвързване с мнението на журналиста, както и с връзки с останалите страни.

Либийският лидер Муамар Кадафи ще застане на страната на Сирия в диспута относно агресията към страната и заявява, че такава ще се разглежда изцяло като агресия срещи Либия. Това е изискване, което може да бъде открито веднага в договора за защита на Арабските страни и Арабската лига.

Кадафи е участвал и в други такива преговори само 2 години по-рано. Дори и след опитите за създаването на Ислямско НАТО или Ислямска версия на ЕС, той продължава да отказва и да се дърпа от въпросната идея. При посещението на Ербакан и представянето на идеята пред Кадафи, започва една тежка тирада срещу Турция и предложението. Отново започват обвинения за връзка с Израел и опит за прокарване на натовски идеи. Продължава да се повтаря едно и също, че кюрдите са преследвани и имат право на своя собствена среда.

Турция отговаря същото и точно по тази причина започва края на преговорите и отношенията. В-к Сабах ще отговори, че това е нощ на срама в Турция и обидата е изцяло за сметка на Турция.

На 8 октомври 1998 г. Иран започва собствена офанзива с талибаните, но също така предлага своите услуги на медиатор, като твърди, че двете страни могат да решат проблемите си без никакво насилие.

Турското натрупване на сили от страна на Иран с границата на Афганистан, може да се струва като детска игра. Целият свят няма как да затвори очи и да потвърди, че светът е на ръба на една нова война. Сега е време дипломатите от цял свят да преговарят и да открият начин, с който да решат проблема. На 20 октомври 1998 г. двете страни са извикани, за да подпишат едно ново споразумение, в което Сирия трябва да откаже политическо убежище на всички представители на въпросната турска партия. Дамаск трябва да депортира Окалан. Турция успява да го залови в Кения през февруари на следващата година и той остава в затвора и до ден днешен.

Затоплянето на политическите отношения започва плахо. В последствие ще има и други имена на турски жители, които се крият в Сирия. Никой не знае какво точно е получила Сирия от това споразумение, но мнозина твърдят, че икономическите санкции са помогнали значително. Турското разузнаване по-късно ще се шегува, че Ал-Асад е готов да предаде собствения си братовчед, ако се наложи, но за щастие това не се налага.

Дали става въпрос за военен натиск или външно влияние, не можем да знаем, но една катастрофа е избегната, имайки предвид колко бързо тази война щеше да въвлече и много други държави, както и много други армии.

 
 
Коментарите са изключени за Как Турция и Сирия бяха на ръба на война през 1998 г.

Повече информация Виж всички