Как се вкарват контрабандно 1 милион Библии в Китай
На 18 юни 1981 г. няколко хиляди мъже и жени наблюдават от бреговата линия край Шантоу, Китай, как влекач под името Майкъл, тегли огромна 137-метрова баржа и спира само на няколко десетки метра от сушата. Наблюдателите навлизат във водата, някои от тях до шия, и изваждат непромокаеми кутии, които екипажът пуска в морето. Шепа малки лодки тръгват към баржата и качват по няколко кутии наведнъж.
След това под прикритието на нощта баржата и влекачът изчезват. Хората скриват кутиите, кой където може, включително под дървета и храсталаци, а някои са предадени на съучастници, които чакат наблизо в автомобили.
Цялата ситуация изглежда подозрително много като сделка с наркотици. Макар действително групата да извършва контрабанда, тя не е с наркотици: всяка от кутиите съдържа по 90 библии, написани на китайски – предмет, които по време на комунистическото управление на страната, се намира изключително трудно. Група чуждестранни мисионери харчат милиони долари и рискуват живота си, за да вкарат Библиите в Китай. Сега подривните граждани, които ги взели от водата, зависеше да ги предадат в ръцете на вярващите преди пристигането на китайските власти – а те пристигат бързо.
Контрабандата на свещени книги е нещо, в което Андрю ван дер Бийл има много опит. Роден през 1928 г. в Холандия, Бийл, или „брат Андрю“, както е известен на мнозина, се вслушва във висшето си призвание, след като е ранен в холандската армия. Пътувайки из Съветския съюз и други райони, управлявани от комунистите, Бийл пренася стотици Библии в специално модифициран за целта Volkswagen Beetle през гранични и митнически пунктове.
Интересно съчетание – човек на вярата, който нарушава човешкия закон в името на Божието слово – и брат Андрю постига известна популярност с него, след като през 1967 г. написва автобиографията си „Божият контрабандист“. Но известността му означава, че дните, в които лично е разнасял Библии в потиснати райони, са приключили. Вместо това той вече е ръководител на Open Doors International („Отворени врати“) – мисионерска организация, която обслужва страни, в които на християнството се гледа с лошо око или направо е незаконно.
През 1979 г. „Отворени врати“ научава, че протестанти и католици в Китай са загрижени за ограниченото предлагане на Библията в страната. След Културната революция през 60-те и 70-те години на миналия век много църкви са насилствено закрити, а производството на светото писание е спряно. Китайските официални лица никога не са обявявали категорична забрана на религията, но обещанията им, че ще позволят по-голямо разпространение на Библията, са напразни. Така според повечето данни просто няма достатъчно Библии, които да бъдат предадени в ръцете на осемте до десетте милиона християни в Китай.
Брат Андрю и вицепрезидентът на „Отворени врати“ Ед Нетиланд започват да кроят планове за задоволяване на това търсене в мащаби, каквито мисионерите никога преди не са опитвали. Първата им пречка е амбицията да разпространяват именно китайска Библия, която не се поръчва лесно по обичайните начини. Според статия в „Ню Йорк Таймс“ от 1981 г. Нетиланд се обръща към издателство „Томас Нелсън“ и пита изпълнителния директор Томас Харис дали би бил готов да приеме задачата и да я пази в строга тайна. Харис се съгласява и Нетиланд прави поръчка за около 1 милион Библии, които да бъдат отпечатани като „Отворени врати“ предоставя превода.
Харис се справя с поръчката, за която таксува Нетиланд по 1 долар на Библия, като разпределя работата между два завода: предприятието на Ранд Макнали в Чикаго и друга преса в Гранд Рапидс, Мичиган. След два месеца Нелсън доставя поръчка, която тежи 232 тона.
Нетиланд използва времето, необходимо за производството на книгите, за да събере средства за проекта чрез поръчки по пощата и телевизионни реклами. (Въпреки че подобни публични методи за набиране на средства може да са дали сигнал на китайските власти за намеренията на „Отворени врати“, те не са могли да знаят кога и как томовете ще влязат в страната.) В допълнение към разходите за книгите, е имало и разходи за наемане на баржа, екипаж и друг необходим транспорт.
Издания са превозени от Калифорния до Филипините, където 20 доброволци от Съединените щати, Европа поемат курс към китайския бряг. Влачейки товара през лабиринт от кораби на китайския флот, те пристигат на плажа в Шантоу вечерта на 18 юни 1981 г. Фенерчетата светват и изгасват между пътниците в лодката и тези, които чакат на сушата – сигналът е даден. В продължение на два часа към хората на брега, които търсят свободата да изповядват избраната от тях религия, се стича постоянна каскада от Библии, увити в найлон.
Когато мисионерите си тръгват, получателите разпределят Библиите, като избират места за скривалища на плажа или разнасяха кутиите до чакащите автомобили, които споменахме. Както се очаква, патрулиращи органи на китайската армия бързо разбират за схемата и пристигат. Някои от доброволците са бити и откарани в затвора, други наблюдават как Библиите са избутвани обратно във водата (където по-късно са намерени от рибари, които ги продават).
Библиите, които успяват да стигнат до населението, също са обект на търсене и унищожаване. Веднъж китайските власти изхвърлят тайник с тях в помийна яма, тъй като смятат, че така като са замърсени, няма бъдат използвани. Католиците обаче, които стават свидетели на вандалския акт, бързо ги измиват с маркуч и ги пръскат с парфюм. Гладът за библии в Китай е толкова голям, че дори и тези екземпляри са много търсени.
По оценка на „Отворени врати“ проектът е успял да разпространи около 80% от цялото количество Библии, изпратени в комунистическата страна. Докато мнозина възхваляват усилията обаче, други – особено живеещите в рамките на комунистическия режим – не са толкова доволни. Хан Уензао от Китайския християнски съвет твърди, че тези усилия са направили религията още по-голяма заплаха в очите на китайското правителство, като Библиите са тълкувани като контрабанда.
За брат Андрю това може би е кулминацията на работата му, свързана с осигуряването на достъп до Свещеното писание на хора в райони, които са враждебно настроени към подобна религиозна свобода. Технологиите улесняват тези опити; например мисионери пускат балони с хелий в Северна Корея, към които са прикрепени флаш памети, съдържащи Библията.
Въпреки тези нововъведения намирането на Божието слово в Китай все още може да се окаже проблематично. През април 2018 г. страната забранява продажбата му в онлайн пазарите. Въпреки че е законно да се отпечатва, копия могат да се купуват само в църковни книжарници.
