Как американската оловна батерия отрови света

| от |

В началото на 90-те години на миналия век в Перу започва така наречената приватизация, която се фокусира върху познатия неолиберализъм, опитваща се да премахне старото социалистическо управление, дошло през 70-те години от военното правителство. Новите промени позволяват на страната да продава петрол, ел. енергия и телекомуникациите си, както и своите миньорски фирми.

Сред предлаганите имоти се появява и още един интересен имот, намиращ се до Ла Ороя – комплекс за обработка на отпадъци. Американското издание Newsweek дори ще пусне една особено интересна статия със заглавие:

„Ако някой се интересува, адът се продава.“

Евентуалният коповач е Доу Рън Перу – дъщерна компания на Herculaneum в Мисури. Сметището е закупено за сумата от 247 милиона долара и са отделени още 120 милиона долара за модернизиране, с което ще се намали замърсяването.

Местните жители не са много очаровани от новия собственик и вложените усилия, в града влизат доста инвестиции в началото на 2000 г. Стартира се програма, която да намали натравянето с олово в кръвта на местните жители. Подобрява се хигиената в заводите и се говори за здравни реформи, засягащи най-вече децата в района. Замърсяването на въздуха с олово в града е по-висок от 50% и според анализите на компанията е допринесла сериозно за нивата на олово в кръвта, давайки отражение върху най-малките.

Подобренията от новите собственици са налични, но изобщо не водят до промяна в крайния резултат и отново има замърсяване.

Статистиката дори показва, че сякаш ситуацията излиза от контрол. Напрежението от страна на обществото продължава да се повишава до степен, в която Ла Ороя е поставена в линията на 10-те най-замърсени градове в света. През зимата на 2006 г. се пише още една статия за компанията, която е започнала управлението. Обръща се внимание на всичко, което се случва във въпросния комплекс и най-вече върху протестантските мисионери от САЩ, които получават вик за помощ от местните евангелисти през 2002 г. Тяхното обединение води до нова мисия, която разглежда здравето на децата в града.

И каква е тайната, Доу Рън никога не спазват обещанията си няма почти никакви подобрения върху цялата структура. В началото на финансовата криза през 2008 г. ще дойде и следващият удар – компанията обявява банкрут. Перу успява да си върне локацията и да постави американската компания като един от най-големите си кредитори. До края на 2017 г. има около 1600 жителя на Ла Ороя, предимно деца, които завеждат дела срещу страната и във федералния съд в Мисури за вреда и редица други проблеми. Въпреки опитите на компанията да избяга от отговорност, делата продължават да се влачат до 2020 г.

Тайната зад всичко това се крие в американското здравеопазване. САЩ намалява добива на олово на собствена територия, но това води до увеличаване на добива в Перу и Южна Корея, както и Китай, които имат много по-ниски стандарти на здравеопазване и не се грижат толкова активно за своите собствени работници. Между 2000 и 2010 г. ще стане ясно, че Китай е увеличил около 4 пъти добива от 1 на 4 милиона тона за година, това е повече от 2-3 от продукцията в световен мащаб. Китай става и първият най-голям износител на олово в САЩ. Протестите в Китай, изследването на учените, медиите и всички останали, които протестират, просто загиват между редовете и никога няма отговор за случилото се.

Затварянето на сметищата в САЩ в началото на 2000 г. ще доведе до рецеклиране на оловните батерии някъде другаде. Този проблем не е нов и някъде през 80-те години се оказва, че рециклиращата индустрия на САЩ е в колапс. Старите батерии от САЩ започват да се появяват в Индия, Мексико, Южна Корея, Венецуела и Тайван.

През 1990 г. се появява и епизод на PBS – Frontline, който показва, че реално няма много голям контрол върху търговията с опасни материали. Журналистите започват да разказват как батериите, които достигат в Тайван, бързо рефлектират върху здравето на околните. На конвенцията в Базел се повдига върпоса за тази технология и започва да се мисли за регулации, но само един важен елемент минава в изключенията – батериите с олово в себе си.

Една от най-големите територии, които се радват на американски батерии, е Мексико. Износът достига близо 4300 метрични тона на олово в първите години, а до 2010 г. говорим за близо 200 хиляди метрични тона на олово. Второстепенните точки са Пенсилвания, Тексас и други американски територии, където въпросният елемент може да се рециклира. В Мексико оперира компанията Johnson Controls, които вече имат рециклирано олово и са готови да произвеждат батерии, но дори и производството е точно толкова опасно, колкото и рециклирането.

Скоро се предлага и стандарт за здравеопазването при всички толкова опасни професии. Изненадата е, че стандартът при обработка на олово не се променя, в Мексико дори се намалява. В САЩ има повишения, които спират рабтата на някои фабрики и това кара САЩ да изнася отпадъка си другаде. Различни организации се борят по всякакъв начин, за да спрат износа и да накарат повечето страни да намерят по-разумен начин. Натискът води до регулиране на условията, за пореден път, както и за лимитиране на износа, но какво следва от това?

След като има достатъчно проблеми в по-развитите страни, батериите заминават за третия свят и то във фабрики, където няма дори безопасните елементи за рециклиране и безопасност. Някои страни имат доста проблеми и така близо до Хаина в Доминиканската република се достига до епидемия от оловно натравяне, където повече от 90% от жителите са изложени на опасни нива. Локацията е описана като Доминиканския Чернобил.

През 2007 г. Световната Здравна организация разбира за епидемията извън Дакар, Синегал. Местните жители са събирали оловни останки от батериите и са се опитвали да ги рециклират. Децата често си играят в пясъка и това е основното им занимание. Понякога възрастните носят боклуците в своите торби и дисаги.

В резултат на това се стига до смъртта на 18 деца през 2007-2008 г. През 2015 г. Филис Омидо, кенийка, който печели наградата Голдман за екология, успява да затвори вторично бонущи, което разболява сина ѝ. По време на протестите е арестувана и изпратена в затвор, защото напада двама души от охраната.

И с какво е толкова опасно оловото и как действа като отрова върху околната среда? Известно е с това, че може да унищожи съзнанието на един човек, да доведе до хронични заболявания и други проблеми за цял живот. Едно от три деца страда от високи нива на олово в кръвта си.

Изследователите наблюдават изследванията и от различни зони, където се обработва олово. Въпреки това, оловото продължава да се използва и ще продължи, когато идват електромобилите, електрическите велосипеди и всякакви други малки системи. Тази индустрия няма да изчезне, но с нея няма да изчезнат и проблемите, ако не се открие някакво решение в подобряването на технологията.

 
 
Коментарите са изключени за Как американската оловна батерия отрови света

Повече информация Виж всички