Истинската история зад „Екзорсистът на папата“ с Ръсел Кроу

Нов филм с участието на Ръсел Кроу, „Екзорсистът на папата“ („The Pope’s Exorcist“), изобразява екзорсист, който се бори с демони и обладани от Сатаната хора, като същевременно разкрива конспирация, която Ватикана прикрива – понеже едното не пречи на другото…

Но филмът до известна степен е вдъхновен от истински събития!

Свещеник на име отец Габриеле Аморт (на основната снимка) твърди, че е извършил около 60 000 екзорсизма по време на 30-годишната си кариера (по наши сметки това са по 5,5 на ден). През 2012 г. той дори отправя обвинения към Ватикана, че прикрива „престъпление от сексуален характер“ с изчезнало момиче.

Мястото, където филмът се отклонява от реалността, разбира се, е в описанието на екзорсизмите (дори според самото Общество на екзорсистите, създадено от отец Аморт).

Роден през 1925 г., Габриеле Аморт е ръкоположен за католически свещеник през 1951 г. Едва през 1986 г., на 61 години, става чирак на ватиканския екзорсист, преподобния Кандидо Амантини. Той бързо създава конференция и организация за хора със същото занимание, преди да поеме и съвсем официалната длъжност екзорсист на Ватикана след смъртта на своя учител през 1992 г.

Аморт, подобно на героя, базиран на него във филма, твърди, че 98% от хората, потърсили предлаганата от него процедура, се нуждаят от психиатър, като обаче пропускат да изтъкне, че другите 2% вероятно също се нуждаят от медицинска помощ. От приблизително 60 000 (преценката му за броя понякога достига до 160 000) екзорсизма, които е извършил, Аморт твърди, че повечето изискват само бърза молитва, докато по-малко от 100 са били на пълно демонично обладаване. В тези случаи, казва той на репортери, е бил свидетел как обладаните повръщат пирони и ключодържатели и е виждал други да левитират, както става във филма „Екзорсистът“.

„Дяволът каза на една жена, че ще я накара да изплюе транзисторно радио, и ето, тя наистина започна да плюе парчета от радио,“ казва той за една от сесиите си, според помен за него в The Telegraph. „Такива неща са рядкост, но се случват.“

Аморт гледа филма „Екзорсистът“ и го обявява за „до голяма степен точен“ в изобразяването на самото обладаване и на битката между свещеника и обладания.

„Знаете ли защо Дяволът се страхува от мен?“, веднъж попи той режисьора на филма. И след това отговаря: „Защото съм по-грозен от него“.

В по-голямата си част обаче работата се различава от показаното във филмите. „Повечето пъти няма действително дяволско присъствие и моята работа е да предлагам на тези, които идват при мен, да живеят живот на вяра и молитва“, казва той преди смъртта си през 2016 г. „И това е достатъчно, за да успокои страховете на онези, които се страхуват от злините на дявола.”

* * *

Докато Аморт твърди, че работи само с хора, които са потърсили и са говорили с медицински специалисти, струва си да си припомним, че обладаването от духове не е реално – и да поддържаме илюзията на хората, които вярват, че са обладани (апропо, дори момчето, което вдъхновява „Екзорсистът“, не е наистина обладано) всъщност може да им навреди допълнително.

Обществото на екзорсистите, създадено от свещеника, не е доволно от изобразяването на екзорсизма в новия филм като казва, че то не е достатъчно положително.

„Този начин на разказване на опита на Дон Аморт като екзорсист, освен че е в противоречие с историческата реалност, изкривява и фалшифицира това, което наистина е живяно и преживяно по време на сесиите с наистина обладани хора“, казват от Обществото в изявление до Католическата информационна агенция. „Освен това е обидно по отношение на страданието, в което се намират онези, които са жертви на извънредните действия на дявола.

„Крайният резултат е да се внуши убеждението, че екзорсизмът е ненормално, чудовищно и плашещо явление, чийто единствен протагонист е дяволът, насилствените реакции на когото могат да бъдат борени с голяма трудност“, добавя групата. „Това е точно обратното на това, което се случва в контекста на екзорсизма на Католическата църква в съответствие с указанията, предадени от нея.“