Черният пазар на месо в САЩ през 40-те години

Американците имаха голям недостиг на тоалетна хартия с настъпването на пандемията COVID-19. Това обаче не е първият път, в който американците почти изчерпват продукт, който смятат за съществен. През 1943 г. федералното правителство започва да нормира месото и американската общественост не е никак доволна от това. Всъщност президентът Рузвелт казва директно на американския народ, че ще трябва да живее с по-малко месо по време на Втората световна война. В резултат на това месото на черния пазар избухва.

Ранно нормиране

Съединените щати започва да дават норми веднага след нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. Едва през следващата година обаче тези първоначални усилия за нормиране започват да ограничават потребителските стоки. Първоначално месото на Америка се пренасочва към военнослужещите, които се нуждаят от повече протеини в сравнение с цивилните у дома.

Въпреки това, както посочва историкът Лесли Пшибилек, месото не е само основен компонент на американската диета, но и символ на успеха и националната идентичност. Лесно е да забравим, че американският народ е току-що излязъл от Голямата депресия и много хора си спомнят Сухия режим – друг период в американската история, когато на хората е отказано нещо, на което се радват.

Процесът на американска система за нормиране е въведен през пролетта на 1942 г. Дажбите са под формата на печати, които се удрят за конкретни хранителни продукти. Тази система обаче постоянно се променя – печатите и стойността им се променят на всеки 4 месеца. Понякога един продукт е изваден от списъка с дажбите, след като излиза нова книжка за печати, което довежда до объркване относно това какви печати в книгата могат да се използват.

Въпреки че много източници на протеини остават достъпни чрез системата за дажби (включително яйца, фъстъчено масло, соеви продукти, боб и сирене), наличността на месо е силно ограничена. Американската кампания Споделете месото моли всички американци на възраст над 12 години да ограничат консумацията на месо до 2,5 килограма седмично. Въпреки че диетолозите, националните съвети по месото и местните власти работят заедно, за да създадат рецепти, пълни с протеини, които да се използват като заместител на месото, американската общественост е недоволна и незаконните продажби на месо процъфтяват.

Черния пазар

До 1943 г. потребителите вече са изправени пред недостиг и ограничения на любимите си меса- говеждо, свинско, телешко, агнешко и особено на пържоли. Все по-невъзможно е да се намерят добри меса. Така някои започват тайно да купуват и колят животни, продавайки месото на черния пазар на по-високи цени. Този процес не изискват потребителите да губят точките си за дажбата и така те имат по-добър достъп до месото, което желаят.

По закон нерегламентираното убиване на крави и прасета добавя към престъпната дейност в месната промишленост на черния пазар. Нелоялни бизнесмени присъстват на търгове за добитък и наддават над обикновените купувачи, за да получат добитъка и след това да го препродадат на месари. И понеже процесът на колене на животни за черния пазар на месо също така е и доста таен, той е доста антисанитарни. По този начин месото, което се продава на черния пазар, представлява опасност за здравето на хората.

Федералното правителство прави опити да спре незаконната продажба на месо на черния пазар. Един пропаганден филм от 1943 г., озаглавен „Черен пазар“, се фокусира върху тази незаконна търговия. По същия начин популярното радиопредаване „Файбър Макгий и Моли“ включва сюжет с продажба на месо незаконно, в който всеки, който купува и яде такова месо, в крайна сметка се разболя. Независимо от това, подземният пазар продължава да процъфтява в Америка през Втората световна война.

Рей Спригъл и случаят със скандала с месото в Питсбърг

Пазарът на месо на черно в Питсбърг е един от най-големите в Америка. Още през 1943 г. местните вестници призовават за прекратяване на тази незаконна дейност в техния град. Но индустрията процъфтява посред бял ден, което кара репортера от Post-Gazette Рей Спригъл да отиде под прикритие като купувач, за да види колко незаконно месо може да купи.

За период от един месец (март до април 1945 г.), Спригъл успява да се добере до повече от тон месо от черния пазар. Неговите заключения са издадени в серия от седем части на първа страница на Pittsburgh Post-Gazette и в 22 други вестника, както и в списание Time през април 1945 г.

В резултат на работата на журналиста някои дилъри на месо са обвинени от голямо жури, а програмата с нормирането получава значителни ревизии. Въпреки това, докато някои хора хвалят разследването и констатациите, други хора го ненавиждат. Потребителите не искат да се откажат от месото, особено в тежки индустриални райони като Питсбърг.

Черният пазар на месо остава продължителен проблем в Америка до октомври 1946 г., когато президентът Хари Труман най-накрая премахва месните продукти от печатната система.