Благой Попов като противник на нацизма и враг на социализма
Едва ли има човек, който не познава историята на Георги Димитров, като най-вероятно изговарянето на фамилията е въпрос на преценка. Той не само е интересен, но и доста добър агент на СССР, след като в един момент успява да изгради изключително добро и подробно досие в МИ5 и МИ6. Британското разузнаване го разглежда като потенциална заплаха, забранява му да стъпва на острова, но той самият не се притеснява да използва псевдоними. Разгръщането на новата идеология, отхвърлянето на империализма, капитализма и буржоазията, това са само част от заръките и визиите на Ленин, но нека обърнем внимание на българската следа.
Интересното е, че преди да стигне до управлението на България и да се наложи като личността, която да се издигне в култ, Димитров изобщо не е сам. Той има достатъчно поддръжници и един от тях е Благой Попов. Роден е през 1902 г. и работи като обущар. През 1919 г. се включва в БКП. По това време основна опозиция се оказва БЗНС и след преврата на 9 юни 1923 г. лидерът Александър Стамболийски е убит, за да бъде заменен от Александър Цанков. След Руската революция е ясно, че комунистите ще продължат да разпростират своето влияние и години наред ще се опитват да привлекат нови членове, както и да работят върху създаването на следващата европейска революция.
Коминтерна простира дългата си ръка в цяла Европа, макар и мнозина да отричат или да игнорират тези маневри. Организацията дава зелена светлина за борба по всички параграфи, включвайки дори насилие. Лидерът на коминтерна е Георги Зиновиев, а по-интересното е, че един от първите поканени за член е именно Благой Попов. През следващите години на него ще бъдат предоставени най-различни псевдоними, придружени с допълнителни фалшиви документи за пътешествие в Европа и подготовката на революцията. През 1933 г. той е един от заподозрените заедно с Георги Димитров и Васил Танев за запалването на Райхстага. На 27 февруари същата година е получено телефонно обаждане, в което се заявява, че „Куполът на Райхстага гори с красиви пламъци.“.
Пожарната реагира изключително бързо, а с нея пристигат Гьоринг, Гьобелс и Рудолф Диелс, който по-късно ще бъде шеф на Гестапо. След тях идват и представители на социалистическия елит. Гьоринг смята, че това е началото на комунистическата революция и след като започват такива смели атаки, партията трябва да отговори много бързо и да ги накаже за тяхната дързост. Немският народ не трябвало да проявява милост, като по тази причина има нареждане, че всеки един комунист ще бъде разстрелян, докато всички в организацията ще бъдат арестуване, отношенията и толерантността към социал демократите приключва в този момент.
На 3- март Маринус ван дер Любе ще направи самопризнание и ще се определи като член на левицата, както и член на комунистическата партия. Той е прекратил своето участие, след като полицията се активизира. Той самият заявява, че е било време за промяна, като вместо да търсят насилието и тровеното на хора, по-добре да се насочат към сгради. Немският парламент бил прекрасна цел, а изпълнението е изключително самосиндикално, като Любе заявява, че не е имал никакви други съучастници. Гьоринг е един от малкото хора, които не са съгласни със самопризнанията.
Разследващ инспектор е Валтер Цирпинс, който трябва да открие връзката с комунистите и конспирацията и все пак остава без успех. Правителството предлага наградата от 20 000 марки за онзи, който може да даде информация за случилото се. В случаят Любе е издаден от сервитьор на име Йоханес Хелмер, като същият заявява, че го е видял в ресторанта в компания от 3-ма чужденци, като след плащането на сметката, хората се отправят към парламента. Останалите 8 сервитьора отказват да се съгласят с версията на единствения свидетел, но пък той е твърде категоричен. За Йоханес, този човек е един от редовните клиенти, като компания правили и непознати руснаци. Сервитьорът ги забелязва, защото често говорят на чужд език и снишават тона, когато някой непознат се доближи при тях. Полицията нарежда на свидетеля да се обади веднага, когато въпросните хора се върнат.
До 9-и март няма сигнали, докато четворката не се връща в състав от: Благой Попов, Георги Димитров и Васил Танев. По време на ареста, в заведението е и журналиста Ернст Фишер, който не е на служба, но се изненадва от акцията на полицията. Той описва Димитров като едър и здрав мъж, придружен от два други, по-слаби, но добре оформени физически. При предаването на документите става ясно, че Димитров е с фалшиви такива. След разпити и откриването на още доказателства, тримата задържани заявяват, че са българи, а не руснаци. На 21 септември 1933 г. са изправени на съд. Дъглъс Рийд от The Times описва самото дело като твърде странно за всеки възможен съд.
Маринус изглежда изключително зле с бретон, пуснат до очите, като дори не се притеснява, че е на път да бъде разстрелян или осъден. Що се отнася до българите, Димитров е на път да покаже колко нахален и арогантен може да бъде, както и колко добре подготвен е да се бори с немските закони. Ясно е, че Танев е опитал да се самоубие много по-рано и това си личи по вида му, докато Попов остава по-тих и от тревата. На 23 декември 1933 г. Вилхелм Бюргер ще обяви Маринус ван дер Любе за виновен. Съдията заявява, че немската комунистическа партия е имала планове да отхвърли правителството, като започне да прави бунтове, но обвиненията срещу Димитров, Ернст Тоглер, Попов и Танев, не са достатъчно за повдигането на обвинение.
Никой не споменава и факта, че един от застъпниците на 3-мата заподозрени в това отношение е Борис III, но това също са сериозни подробности. След освобождаването им, всеки ще поеме с ново назначение, като Благой Попов е изпратен да живее в СССР. Избира изключително грешен момент, особено след като Сталин прави чистка и се опитва да премахне всеки един съюзник на Тротски. Александър Орлов ще изпълни задачата да неутрализира абсолютно всеки потенциален противник, като дори той не осъзнава, че по-късно ще влезе сам в списъка. Един тих фронт по време на Испанската гражданска война е точно този за поддръжниците на Тротски, които идват от цял свят, за да се борят за испанците. Това е и една от тайните за включването на СССР и предоставянето на оръжие, като тук обаче не трябва да забравяме, че Испания си плаща за всяка пушка и самолет в злато.
По това време в списъка с потенциални жертви са и 3-мата от Берлин. Разследването на НКВД има специален файл срещу Димитров, но никога не го арестува. В периода на голямата чистка става ясно, че Попов и Танев са официално осъдени. Тук се раждат много конспирации относно мотивите. От една страна се смята, че това е едно поръчение на Димитров срещу партньорите, чиято власт и внимание се засилва все повече. Има неофициални данни, че някога самият Сталин е заявил на Димитров, че няма какво да направи – неговите роднини също са в затвора. След редица изтезания, Попов най-накрая признава всичко, което му дават да признае. Осъден е на 15 години трудов затвор, като ги прекарва в „Дудинка“.
Неговият колега Танев така и не успява да се спаси, той е убит непосредствено след делото. Що се отнася до историята по-нататък, Попов ще продължи да обикаля света от затвор на затвор, като няма да бъде освободен никога. Повечето затворници недоумяват как така е успял да стигне точно до тук. В СССР той и неговите приятели са обявени за героите от Лайпциг, но тук вече не се говори за политика, по-скоро за чистка, която Сталин иска да завърши.
До смъртта на диктатора, обявеният за борец срещу нацизма ще обикаля затворите. В последствие успява да стигне до България, като получава пост и значително по-добър живот от Димитров. Странното тук е, че и до днес не е ясно какво точно е било неговото участие в запалването на Райхстага, както и на останалите участници, за подбудите и най-вероятно за осигуряването на материалите, Попов се смята в различни източници като борец срещу нацизма и очевидно жертва на социализма.
