17 век е наистина ужасен период да бъдеш човек

Черната смърт от 14 век безспорно прави този период гаден за живеене, годината 563 сл. Хр. също е доста ужасна, а в първата половина на 20 век вече посягаме и към пълното съзнателно унищожение на човешката раса.

Въпреки това, когато разглеждаме по-неприятните периоди да бъдеш човек, ужасът на 17 век често се подценява. Богатството за някои расте и светът става все по-свързан, но в същото време е пронизан от война, политически катаклизми, инфлация и хаос от изменението на климата.

Звучи ли ви познато?

Историците често наричат ​​този период „Общата криза“ – епоха, дефинирана от широко разпространени конфликти и нестабилност, които се разгръщат от началото на 17 век до началото на 18 век, най-вече в Европа, но също и в значителни части от Азия.

Като знак за това колко трудни са били нещата по това време – се смята, че това е последният път, в който глобалното човешко население намалява. Основният двигател на този упадък е безбожният брой войни, които се провеждат тогава: Гражданската война в Англия, Фронда във Франция (поредица от граждански войни), Осемдесетгодишната война, Френско-испанската война, Първата англо-холандска война, Моголско-маратските войни в Индия и разпадането на династията Мин в Китай. Това са само няколко.

Черешката е Тридесетгодишната война (1618-1648), една от най-разрушителните войни в европейската история, която е отговорна за до 8 милиона смъртни случая.

Както всяко историческо събитие, то не може да се обясни просто с един фактор и учените обсъждат източника на кризата от десетилетия. Ясно е обаче, че голяма част от сътресенията могат да бъдат свързани с Малката ледникова епоха, настъпила по това време.

Според НАСА този невероятно студен период продължава от около 1550 г. н. е. до 1850 г. н. е. в Европа, Северна Америка и Азия, като първият пик настъпва точно в средата на 17 век. Причината за тази ледникова епоха не е известна със сигурност, но едно от най-правдоподобните обяснения гласи, че важна роля играе повишената вулканична активност по това време.

И наистина – времето е ужасно. Ако погледнете европейските картини от този век, ще забележите, че много от тях имат заснежени пейзажи. Това вероятно не е просто прищявка или мода – температурите в много части на Западна Европа се понижават с 2°C.

От 1608 г. нататък в Лондон е толкова студено, че на Темза се провеждат „Панаири на мраза“, където местните жители излагат пазари, играят игри и организират забави върху замръзналата река. До 19 век големи замръзвания на Темза започват да стават по-рядко и сега почти не се случват.

Нещата обаче не са само празнични.

Проучване от 2011 г. твърди, че Малката ледникова епоха има драстично въздействие върху селскостопанското производство. От своя страна това довежда до недостиг на храна, икономически сътресения, разгневени народи в цяла Европа – и в крайна сметка до адски много войни, бунтове и революции.

Като сравняват климатичните данни с други – като броя на населението, войните, социалните смущения, селскостопанското производство, цените на зърното и заплатите – изследователите стигат до заключението, че общата криза е причинно свързана с глобалното захлаждане между 1560 и 1660 г.

Знае се и, че хората през 17 век са били наясно колко мрачна е ерата им. В един документ от Китай от 1641 г. пише: „Като сегашните всички странни събития – бедствия, бунтове – никога не е имало нещо по-лошо.“ Две години по-късно в един испански текст се обяснява: „Това изглежда е една от епохите, в които всяка нация е обърната с главата надолу, което кара някои велики умове да подозират, че наближаваме края на света.“

Често се казва, че и ние живеем в последните времена: климатичната криза се задълбочава, ужасни болести всяват хаос, замърсяването е широко разпространено, а геополитическото напрежение е във върха си от години насам. Може би, когато размишляваме върху собствената си гибел, трябва да погледнем назад към 17 век, за да помним, че всички кризи в крайна сметка преминават (и нови кризи неизбежно ще се появят).