Седемте чудеса на древния свят и къде да ги открием

Със събирателния израз „Седемте чудеса на древния свят“ се назовават някои от най-впечатляващите структурни постижения на онова време в района около Средиземно море. Въпреки че само едно от тях е оцеляло до днес, тези завладяващи инженерни подвизи ни дават поглед към сложните култури на древните общности, които ги създават.

Всичките седем чудеса на средна възраст от 1158 години, са съществували на сравнително малко разстояние едно от друго в Южна Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Всъщност човек би могъл да ги посети всичките само с едно пътуване от 5500 километра, което е еквивалентно на пътя от Лондон до Ню Йорк.

Ето списък със структурите, а накрая – и къде се намират.

Хеопсовата пирамида

И най-старата, и най-голямата от всичките седем е Хеопсовата пирамида в Гиза, разположена в Египет. С височина от 147 метра и възраст от около 4500 години, тя е единственото древно чудо, което все още съществува, въпреки че сега е с 8 метра по-ниска.

Построена като гробница на фараона Хуфу, тя е била строена повече от 20 години, а нейните 2,3 милиона каменни блока тежат общо 5,75 милиона тона.

Докато способността на древните египтяни да строят такива гигантски структури е обвита в конспирации, ние всъщност знаем много за това как са построени пирамидите – и това не включва извънземни.

Висящите градини на Вавилон

Пълни с водопади и екзотични плодове, с цветя и тропически растения, висящи от стените й, Висящите градини на Вавилон са втората най-стара структура в списъка (въпреки че мнозина смятат, че те никога не са съществували).

Смята се, че са били построени преди около 2600 години от владетеля на Вавилон, цар Навуходоносор II, за съпругата му Амитис, и оттогава са описани от мнозина, но мястото, където някога са се намирали, никога не е било открито.

Смята се, че са били разположени в съвременен Ирак, а някои спекулират, че са били унищожени от земетресение около 700 години след построяването им. Все пак няма археологически доказателства в региона да е съществувала подобна структурата.

Храмът на Артемида

Разположен в съвременна Турция, храмът на Артемида някога се е намирал в древен град, наречен Ефес, преди около 2500 години. Той е първият изцяло мраморен храм, строен някога в Гърция, като е бил дълъг 115 метра и е разполагал със 127 колони и редица скулптури и картини.

Създаден е като място за поклонение на богинята на лова Артемида, а красотата му подтиква гръцкия инженер и физик Филон от Византион да каже, че сданието поставя всички останали чудеса „в сянка“.

Докато храмът преминава през редица фази на унищожаване и възстановяване, окончателната му съдба идва около 200 години след окончателното приключване на построяването му, от човек на име Херострат, който го подпалва в опит да постигне (макар и скандална) слава. Това, което остава от храма след Херострат, е доразрушено 100 години по-късно от земетресение, но голямо количество наскоро бяха изровени от археолози.

Статуята на Зевс

Преди около 2400 години гръцкият скулптор Фидий издига статуята на Зевс в Олимпия, Западна Гърция. Високото 12 метра произведение на изкуството, направено предимно от слонова кост, изобразява Зевс на инкрустиран със злато трон, покрит със скъпоценни камъни. В едната си ръка той държи скиптър с орел, а в другата – статуя на Нике, богинята на победата.

Кога точно е унищожено чудото не е известно, но се твърди, че това става някъде през 5 век пр. н. е. Някои смятат, че пожар или земетресение са причинили срутването му, докато други казват, че е унищожен на ръка и части от нея са изпратени в различни градове.

(Умален модел)

Мавзолеят на Халикарнас

Халикарнас, столицата на Кария, някога е бил процъфтяващ древен град, който сега се намира в съвременна Турция. Мавзолеят на Халикарнас е издигнат преди повече от 2300 години като надземна гробница за Мавзол, кралят на Кария.

Терминът „мавзолей“ – голяма надземна гробница – се появява в резултат на това грандиозно място за почивка на крал Мавзол, високо 45 метра. Структурата е описана като пирамидална форма с 63 колони на върха и с вътрешност, покрита със сложни резби, изкуство и скулптури.

В крайна сметка се смята, че е била разрушена от редица земетресения през 12 и 15 век. Все пак има някои останки от мавзолея, които стоят и до днес – в популярния град Бодрум.

Родоският колос

Построен преди повече от 2300 години на остров Родос в източното Егейско море, Родоският колос е статуя от скулптора Харес от Линдос на гръцкия бог на слънцето Хелиос. Този паметник на победата е издигнат в чест на попедата на острова над нахлуващата армия на Деметриус.

Въпреки че днес от статуята не е останало нищо, смята се, че тя е стояла върху 15-метрова тристепенна колона и е била с височина 34 метра.

Родоският колос се срутва след земетресение около 100 години след построяването си, но останките му остават още 800 години.

Александрийският фар

Най-младото от всичките седем чудеса е фарът на Александрия, който е построен преди около 2300 години. Той служи действително като фар за малкия остров Фарос в Египет, но дизайнът му е малко по-различен от на другите фарове.

С приблизителна височина от 122 метра, структурата е направена от пясъчник и варовик и е една от най-високите в света в продължение на векове. На върха има огледало, което отразява слънцето през деня и огън, който се пали за през нощта.

По-късно фарът се срути в средата на 14 век в резултат на ерозия на брега и на земетресения. Въпреки усилията за спасяването му, това, което остава от него, сега лежи под водата.

Маршрут

Докато учените все още не са се разбрали за съществуването на някои от тези структури, останките на много от тях продължават да стоят и днес. Те могат да бъдат посетени в съвременните им местоположения в Гърция, Турция, Ирак и Египет.