shareit

Нежната страна на изкуството: Да оставиш на света претворената си болка – изкуството на Луиз Буржоа

| от Маргарита Капитанска |

По време на своите 50 години в артистичните среди Луиз Буржоа е известна единствено като очарователна французойка, появяваща се на събития под ръка със своя съпруг – американският историк Робърт Голдуотър. Всъщност Буржоа е артист и ако заключим от погледа на времето, тя е една от най-влиятелните фигури в модерното и в съвременното изкуство. Известна е със своите мащабни скулптури и инсталации, които са вдъхновени от собствените ѝ травматични преживявания и спомени.

Работата на Луиз Буржоа е от стомана, дърво, камък и течна гума и често е под формата на реални обекти, наситени със сексуални послания и нескрито изразяващи агресия, но далеч от нейната простота.

От първата до последната си творба авторката споделя болезнени теми, които се съсредоточават върху човешкото тяло и нуждата то да бъде подхранвано и защитавано в един твърде плашещ за всички негови обитатели свят. Тази протекция често се появява под формата на подслон или дом – издълбан къс от лят бронз например предполага бърлога на животно. Дървена конструкция, приличаща на маса, с тънки, подобни на кокили крака, пък наподобява къща, която има опасност да се събори. И ето как чрез изкуството Буржоа изважда на бял свят болезнени спомени от своето детство, преследващи я до края на живота ѝ.

Луиз се ражда на 25 декември 1911 г. в Париж, но тъй като е момиче, не се оказва „подаръкът”, на който се надява баща ѝ Луи Буржоа. След появата на нейния брат обаче това се променя и Луи започва да обожава дъщеря си заради силния дух, а по-късно и таланта, който започва да проявява. Луиз от своя страна обаче не отговаря на топлите чувства на баща си. Тя не понася избухливия му нрав и това, че я унижава пред другите. Но нещото, което никога няма да му прости е начинът, по който наранява майка ѝ Жозефина, към която е силно привързана.

Сейди Гордън е млада англичанка, която Луи Буржоа наема да гледа и едновременно с това да преподава уроци по английски на децата му. По това време Луиз е на 10 години и се справя повече от добре с ученето, но притежава и друго качество – остър слух, благодарение на който не ѝ отнема много време да разбере, че гувернантката е заела мястото на майка ѝ в семейното легло.

Аферата продължава десетилетие и тази травма ще бъде вдъхновение за Луиз не само за една нейна творба. В тази връзка през 1974 г. тя създава най-тежката за понасяне от зрителите скулптура – голямо, зловещо произведение, съставено от части, приличащи на човешки органи, което носи името „Унищожението на бащата”.

Въпреки че имат възможност, Буржоа не са от богаташките семейства. Луи и Жозефин реставрират гоблени от времето на Средновековието и Ренесанса в работилницата си в южното предградие Шоази-льо-Роа, след което ги продават в галерията си в центъра на Париж.

Луиз не показва особен творчески талант, но обича да рисува. Един ден майка ѝ я моли да помогне като нарисува липсваща част от гоблен за шаблон, който да следва шева. Тя се справя толкова добре, че всички в работилницата на родителите ѝ аплодират усилията ѝ. След това звездно начало, Луиз често остава да помага – „Станах експерт в рисуването на крака и стъпала. Така започна моето изкуство”, споделя по-късно самата тя.

Пейки „Очи“

На 18-годишна възраст младата Буржоа напуска училище, за да учи математика в Сорбоната. През 1932 г. се дипломира, но същата година е последвана от голямо нещастие – смъртта на нейната майка. Този момент може би накланя везните за Луиз в друга посока и решава да продължи образованието си в сферата на изкуствата. Баща ѝ не одобрява това, наричайки съвременните художници скитници и отказва да издържа дъщеря си. Луиз обаче записва класове, където са необходими преводачи на американските студенти и така не се налага да плаща нищо за обучението си.

Още съвсем млад творец тя отива в ателието на художника и скулптор Фернан Леже за съвет. След като разглежда рисунките ѝ, той заключва категорично, че Луиз не е художник, а скулптор.

Не след дълго тя решава да отвори ателие за печат до галерията за гоблени на семейството си. Този път баща ѝ решава да ѝ помогне финансово, смятайки, че дъщеря му най-после се е заела със сериозен бизнес и е оставила назад артистичните си подбуди. Това, естествено, се оказва повече от невярно, а мястото се превръща в съдбовно за живота на Луиз – един ден през вратите на ателието влиза нейният бъдещ съпруг Робърт Голдуотър.

Maman de Louise Bourgeois

И така „между разговорите за сюрреализма и най-новите тенденции”, както казва художничката, двамата се женят и през 1938 г. отплават за САЩ, където той възобновява работата си като професор по изкуствата в Нюйоркския университет.

Малко след като се установява в Америка младото семейство се връща отново във Франция, за да осинови момченце, тъй като Луиз е убедена, че не може да забременее. За щастие, това се оказва невярно и в рамките на една година ражда двамата си сина Жан-Луи и Ален. По-късно посвещава някои от скулптурите си на този период от живота си.

Двадесет години, след раждането на двете момчета семейството заживява в Манхатън, където Буржоа работи и живее до края на живота си.

„Аз съм американски художник, не френски”, отбелязва тя, въпреки че работата ѝ съвсем не прилича на тази на американските артисти по това време.

Луиз прави първата си самостоятелна изложба на картини на 35-годишна възраст в известната галерия Bertha Schaefer в Ню Йорк, а след това участва в две групови експозиции в Музея на американското изкуство „Уитни” и в галерията на Пеги Гугенхайм. След този успех минава повече от десетилетие, в което творбите на Луиз остават скрити за света.Една от скулпторите ѝ обаче я връща отново на артистичната сцена.

Семейни произшествия

Буржоа признава, че в периода на безплодие е достигнала до истерия, което изобразява със скулптурата „Арката на истерията”, превърнала се в едно от най-завладяващите ѝ произведения. През 90-е тя повтаря творбата, изразявайки я като извито назад от болка тяло – „Това, което истински ме интересува, е темата за болката”, казва тя.

В края на същото десетилетие Луиз започва да използва паяка като основа на всичко, което твори. Тя прави няколко скулпутури на паяци от стомана и бронз, като зад тях се крие особена символика. Буржоа се спира точно на тези животни едновременно заради тяхната хищна природа, представляваща заплаха, и ролята им на трудолюбиви защитници на дома, свързвайки тези характеристики с образа на майката и по-точно с този на своята собствена. Не случайно всички тези скулптури носят името „Маман”, а една от тях е с внушителната височина от 11 метра.

Изкуството на Луиз Буржоа ще остане завинаги в историята на модерния свят с неговата безпощадност и смелост да покаже и най-болезнените парченца от истината. Тя напуска този свят на 98-годишна възраст, завещавайки на света претворената си болка. Въпреки всичко обаче, Буржоа успява да получи безценен подарък от живота – своя съпруг, чиято безрезервна подкрепа ѝ помага да стигне там, където я води сърцето.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Нежната страна на изкуството: Да оставиш на света претворената си болка – изкуството на Луиз Буржоа

Повече информация Виж всички