Музикални хроники: Трагичната история на човека, който измисли дет метъла, но беше застигнат от смъртта твърде рано
Трагичната вест идва на 13 декември 2001 г. – Чък Шулдинър, един от най-значимите музиканти във вселената на метъла, е починал от мозъчен тумор само на 34 г. Житейският му път приключва твърде рано, но той остава в историята като основоположник на дет метъла. И отдадените фенове на жанра го ценят високо, макар че неговата съдба е никога да не пробие в мейнстрийма.
Бандата на Шулдинър Death поставя дет метъл основите и е пионер на сцената на тежката музика във Флорида в средата на 80-те години. Като водещ вокалист, китарист и композитор на групата, Шулдинър не спира да изследва нови музикални територии и впоследствие насочва стила към по-технична и прогресив посока – но до последно остава иноватор и търсач на нови музикални пътища.
Когато е само на 16, американецът става част от екстремна формация на име Mantas и се превръща в нейна движеща сила, като по-късно сменя името на групата на Death. Тогава, през 1983 г., дет метъл сцена все още не съществува, но този екстремен поджанр започва да се формира под влиянието именно на Death и още няколко групи.
В началото бандата на Чък е трио с барабаниста Кам Лий и басиста Рик Роз. „Обичах новата вълна британски хеви метъл и групи като Iron Maiden и Saxon. Но исках да комбинирам техния стил с по-тежката страна, с това, което правеха Slayer и Venom“, обяснява години по-късно Шулдинър. „Не си бях поставил за цел да създам нещо ново, но то просто се случи“.
До края на 1984-та музикантът вече е сменил името на групата на Death и с другите двама е направил няколко демо записа, включително на албума Reign of Terror.
После обаче Шулдинър заменя Лий и Роз и намира нов басист и втори китарист. Въпросът с барабаниста се оказва сложен, макар че желаещи не липсват. Просто Чък не може да се примири с някой посредствен вариант и известно време нещата са в застой.
Даже за малко той се присъединява към друга траш метъл формация и бързо разбира, че тя не е за него. Отново фокусиран върху собствения си проект, Шулдинър се завръща в Сан Франциско и най-сетне намира правилния човек зад барабаните – Крис Райфърт. В началото те са само дует, но и в този формат успяват да си уредят договор с лейбъл, след като записват демо албума Mutilation.
Все още само двамата, Шулдинър и Райфърт сътворяват емблематичния официален дебют на Death, наречен Scream Bloody Gore. Чък свири всички инструменти, освен барабаните, а стилът на албума избистря цялостната концепция на дет метъл стила.
Траш основата е налице, но е превърната в нещо още по-интензивно и са добавени специфични гърлени вокали, а крайният резултат е яростен, суров и безкомпромисен стил – който за една част от феновете на тежката музика се оказва изключително привлекателен.
„Не сме имали намерение да направим нещо необичайно. Това си беше лично моята концепция, което може би помогна. Беше си работа на един човек, като изключим Крис. А когато работиш самостоятелно, това понякога изчиства визията ти“, отчита Шулдинър.
Типично в негов стил, след албума той решава да направи нов остър завой. Завръща се във Флорида, обединява се отново с Рик Роз и освен него, привлича и останалите от тогавашната група Massacre. Така се оформя новият вариант на Death и именно той записва втория албум Leprosy (1988). В това издание си проличава наличието на цяла група и то определено е от полза за развитието на концепцията.
Death започват да привличат вниманието и извън ъндърграунд сцената, макар че мейнстрийм пресата продължава да ги третира по-скоро с пренебрежение.
Но оформилият се дет метъл поджанр поставя нова летва за екстремност в тежката музика и няма как още дълго да бъде пренебрегван. Шулдинър продължава да променя състава на Death и след едно европейско турне тръгва да записва третия албум Spiritual Healing (1990). Тогава възприема нов подход и към писането на текстовете, които определено стават по-сериозни и засягат по-социални теми.
„Уморих са де пиша за измислени чудовища. Какво им е страшното на тях? Истинското зло в този свят се случва в нашето общество и бях стигнал до момент в моя живот като човек и музикант, в който бях достатъчно гневен да пиша за тези неща“, признава Чък.
През 1990-а лидерът на Death отказва възможността да замине на още едно турне в Европа, защото счита, че то не е достатъчно добре организирано. За негова изненада обаче, други двама от групата решават най-нахално да заминат без него, да привлекат още членове, за да сформират цялостен състав, и да свирят под името Death.
Нищо чудно, че Шулдинър предприема съдебни мерки срещу тях и след този епизод съвсем се отказва да има цяла банда около себе си.
За албуми и турнета той започва да използва променящи се сесийни музиканти, а и самото звучене на групата се променя значително. Албумите от Human (1991) нататък са повече в прогресив посока и макар че от днешна гредна точка са оценени високо, тогава са шокиращи за отдадените дет метъл маниаци.
„Death не е ограничена банда, в която искам един и същ ритъм на всяка песен. Вдъхновяват ме доста групи, които не са дет метъл. Мисля, че е ограничено да кажеш, че в тази група не ти е позволен по-техничен подход към музиката“, уверява Шулдинър.
Когато излиза последният албум The Sound of Perseverence, Чък вече открито говори за закриване на Death и създаване на нова група – тя се материализира под името Control Denied изцяло в прогресив метъл посока. Самият Чък Шулдинър се съсредоточава върху свиренето на китара, а вокалите са поверени на Тим Аймар, който привнася по-изчистен и даже оперен стил на пеене.
За съжаление, точно когато Control Denied набира скорост, се появява страшната диагноза. Туморът отнема живота на Чък Шулдинър, оставил зад себе си богато наследство, макар и недооценено извън кръга на дет метъла.
Както повечето големи творци, така и той си остава вечно неудовлетворен и търсещ нещо повече за себе си и за музиката си.
„Не мога да повярвам, че тази група просъществува толкова дълго. Може би причината е, че още не съм направил своя голям албум. Но съм горд с всичко, което сме сътворили. Дали някога ще създадем най-доброто си произведение? Не знам. Но се съмнявам, че въобще някога ще бъда напълно щастлив“, откровен е един от големите доайени в метъла.
