Музикални хроники: Преди 50 години Uriah Heep създадоха най-недооценения рок албум на своето време
Uriah Heep е група, която не се нуждае от представяне за любителите на класическия рок.
Британците са особено обичани именно в България, където всяка година празнуваме Джулай морнинг с техния едноименен вечен хит.
Прекрасната традиция с посрещането на първото утро на месец юли неизбежно прави тази песен най-известната тяхна композиция у нас. Но Uriah Heep далеч не е единствено July Morning, както и не бива да бъде свързвана само с изнеслите много концерти по нашите ширини Джон Лоутън и Кен Хенсли (и двамата вече покойници).
Uriah Heep е група, сменила куп музиканти и преминала през различни епохи в развитието си. Сега имаме повод да си припомним един особено знаков момент за групата и да отбележим неговата годишнина – защото точно преди 50 години британците издават може би най-недооценения шедьовър на прогресив рока.
Албумът Sweet Freedom излиза на 3 септември 1973 г. и в него петимата от Uriah Heep се разгръщат много повече от преди, изследват нови стилове и комбинират своя хеви метъл заряд с комплексните и многопластови прогресив влияния в своите композиции.
Резултатът е един истински албум за ценители, появил се в златните времена на рок музиката. С него Uriah Heep се утвърждават като едни от доайените на хеви метъла, макар че далеч не са толкова почитани, колкото например Black Sabbath, Led Zeppelin или Deep Purple.
В кариера, която се разпростира в над пет десетилетия (и все още продължава), Uriah Heep има само един постоянен член и това е китаристът Мик Бокс. Трудно е да говорим за един-единствен „златен“ състав на бандата, но определено този от 1972-1975 г. се доближава най-много до това определение.
Тогава заедно с Бокс са Кен Хенсли плюс певеца Дейвид Байрън, басиста Гари Тейн и Лий Керслейк на барабаните. Мелодичните и идейни бас партии на Тейн заедно със стегнатите бийтове на Керслейк идеално допълват останалия състав и позволяват на Uriah Heep да достигнат до рядко изследвани дотогава територии. В началото на 70-те групата залита по психеделичния рок с албума Look at Yourself (1971) и през следващата година подобрява сработеността с новите фигури в състава с Demons and Wizards – приказен фентъзи албум с един крак в хеви метъла и един в окултния рок.
В следващия албум The Magician’s Birthday обаче групата бележи отстъпление и композициите стават твърде оплетени и разфокусирани. За малко изглежда, че Uriah Heep запада и че най-добрите песни на петорката вече са зад гърба ѝ. Но тогава идва своеобразният връх със Sweet Freedom.
Албумът доказва, че всеки един от петимата музиканти е достигнал личен връх в своето развитие и функционира по най-добрия начин заедно с останалите. Фронтменът Байрън е истинска звезда със своята харизма и изнесени, театрални вокали. Емоционалните партии на орган, свирени от кийбордиста Хенсли, и динамичните китари на Мик Бокс придават на Uriah Heep характерно звучене, а натрупаният опит и рутина си личат все повече – Sweet Freedom е шестият албум на бандата, и то издаден само три години след първия.
За новото издание музикантите възприемат различен подход и се отдалечават от приказните текстове, пишат на по-достъпни теми и цялостно създават по-лесни за възприемане песни, без обаче да жертват комплексните елементи в музиката си.
Успехът на водещия сингъл Stealin помага на албума да достигне златен статут, но неговата съдба е да бъде недооценен бисер, останал в сянката на титанични издания от същата година като The Dark Side of the Moon на Pink Floyd и Houses of the Holy на Led Zeppelin.
Все пак Sweet Freedom е значителна стъпка напред за Uriah Heep и групата продължава да гради в опити да постигне голям комерсиален пробив с разнообразната си и многопластова музика.
Wonderworld (1974) обаче е разочарование и за феновете на бандата, и за самите музиканти, и за критиката, а продажбите са твърде скромни. По-нататък Uriah Heep се завръща към ранното си звучене, но и следващите два албума продължават негативната тенденция и Дейвид Байрън напуска, за да сложи тъжен край на една цяла ера за формацията.
В лицето на Sweet Freedom обаче, Байрън и останалите оставят след себе си невероятен пример за рок с хеви метъл и прогресив елементи, звучащ едновременно оригинално, експериментално и хитово.
Днес едва ли мнозина биха споменали Sweet Freedom, когато изреждат най-великите прогресив албуми, но половин век след излизането си изданието не е загубило своята стойност. Тъкмо напротив – Sweet Freedom продължава да носи духа на своето време, но и притежава нещо непреходно, което е неизменен белег на великата музика.
