Музикални хроники: Наркотици, безредици и тежък махмурлук – историята на най-великия албум на Megadeth
Не е рядкост един музикант да покаже най-доброто от себе си не когато всичко е наред в кариерата и живота му, а когато е изправен до стената и когато грижите и спънките правят ситуацията му привидно отчайваща. Случвало се е и на големите банди, за които трудностите могат да бъдат просто причина за необикновено голямо вдъхновение.
Такъв е и примерът на Megadeth, американските хеви метъл гиганти, които създават своя най-обичан албум в необичайно сложен и мрачен период.
“Върнете Ирландия на ирландците!”, провиква се Дейв Мъстейн от сцената на 11 май 1988 г. в Антрим, Северна Ирландия.
Така фронтменът обявява, че групата му ще изсвири кавър на Anarchy In The UK на Sex Pistols, но естествено, предизвиква тотален бунт сред публиката и се налага да бъде транспортиран обратно в хотела с брониран бус.
На този етап от Megadeth вече са привикнали на хаос, безредици и опасности, но в Северна Ирландия лудостта достига до съвсем ново ниво.
И това далеч не е краят на проблемите.
Шест месеца по-късно, след триумфално шоу на английска земя, басистът Дейвид Елефсън е принуден да поиска прекъсване – и да признае, че проблемът му с наркотиците е твърде сериозен и просто не му позволява да функционира нормално.
Следващата фаза от турнето е отменена, а Елефсън влиза в рехабилитационна клиника.
Всъщност това са типични проблеми за Megadeth в онези години. Тогава бандата вече е изградено име в хеви метъла, но постоянната злоупотреба с алкохол и наркотици оказва все по-пагубно въздействие.
Дългогодишният китарист Крис Поланд бива изхвърлен, тъй като е арестуван, докато си купува хероин точно преди началото на турнето.
Оттам нататък се сменят двама други китаристи, а по време на поредното търсене на постоянен човек за позицията, самият Дейв Мъстейн също е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и притежание на наркотици – след като блъска паркирала кола, оказала се собственост на полицай.
Разбира се, останалите банди от голямата четворка на траш метъла също преминават през безброй трудности по пътя си, но не и през чак толкова болезнено и безнадеждно затъване в пороците, поставящо бъдещето на групата на кантар.
“Ужасно е да си помисля колко нездрави бяха нещата тогава”, спомня си Мъстейн. „Смятам, че дори не осъзнавах, че това наистина може да е краят ни“.
Именно тогава обаче бандата създава своя може би най-велик албум Rust In Peace, който остава фаворит на феновете толкова години по-късно, след общо 15 албума с марката Megadeth.
Може да звучи изненадващо, че Rust In Peace изобщо бива създаден насред всички проблеми, но те всъщност се оказват от полза, поне донякъде.
Инцидентът в Антрим вдъхновява опустошителната откриваща песен Holy Wars… The Punishment Due, докато всичките неуредици около Megadeth сякаш са вложени във френетичната Tornado Of Souls.
Мъстейн и останалите стартират записите през 1989 г. в Лос Анджелис, но се налага самият фронтмен също да се подложи на рехабилитация – просто за да бъде в състояние да свърши всичките си задачи по албума.
Когато идва време за основната част от работата, новият китарист Марти Фридман вече е на линия и с новия барабанист Ник Менза се оформя класическия състав на Megadeth, който си остава любим за повечето фенове.
И четиримата музиканти разполагат с феноменална класа на инструменталисти и повече от всякога преди бандата се превръща в мощна и прецизна метъл машина.
Мъстейн разказва, че тяхната звукозаписна компания по онова време, Capitol, сменя „към седем президенти за краткия период, в който бяхме там“, но това не оказва влияние върху Megadeth. Всъщност никой от Capitol не се меси по време на студийната работа, но главоболия предизвиква небезизвестният Аксел Роуз.
Певецът на Guns N’ Roses се набърква по средата на записите и обявява на музикалния продуцент Майк Клинк, че бандата му е готова да запише новия си албум Use Your Illusion. “Много нахално от негова страна”, е оценката на Мъстейн.
Клинк изчезва, за да записва с Guns N’ Roses, но Дейв още преди това му е вдигнал мерника заради… едно куче.
“Той донесе едно кученце в студиото, което ми бутна китарата. Казах си „По дяволите, Майк, с това куче е свършено“. А после той дойде и каза „Хей, Аксел се обади, трябва да тръгвам“ и аз си помислих „Добре, значи си тръгваш и ти, и проклетото куче”.
Така или иначе, Megadeth не просто завършват албума, но и го превръщат в истински шедьовър. В него се усеща едно специфично напрежение от началото до края, вероятно следствие от проблемите и променливите настроения, върлуващи в групата тогава.
Според Дейв Мъстейн, това напрежение е „продукт на онова време, на ставащото по света, на Студената война“, но няма как да не се е отразило и случващото се около групата.
Ако всичко вървеше гладко в животите на Мъстейн и останалите, едва ли песни като Hangar 18 и Take No Prisoners щяха да са пропити с толкова суров и въздействащ магнетизъм.
Съществува един специфичен гняв в Rust In Piece, сякаш гняв след тежък махмурлук, но и прекомерна решителност да надскочиш самия себе си на инат, напук на всичко наоколо. Вероятно затова албумът е толкова вълнуващ, затова се радва на милиони продажби и остава в историята като едно от най-значимите издания в метъла.
“Успехът му определено беше изненада. Но съм горд с албума и съм благодарен, че имахме възможността да го направим заедно”, отбелязва години по-късно Дейв Мъстейн.
„Понякога е трудно, но като се върна назад, това си бяха едни страхотни времена. И е едно от най-невероятните ни постижения в Megadeth“.
