Музикални хроники: Летните хитове възникват много по-рано, отколкото си мислите
Вече настъпи това време от годината, в което по традиция търсим песента на лятото – този зарибяващ, често сладникав и шаблонен, но лесно запомнящ се и масово обожаван хит, който ще завладее класациите.
Титлата „песен на лятото“ си остава нещо доста абстрактно и субективно, а макар че въпросното понятие добива огромна популярност през 90-те, то всъщност възниква много по-рано. Не мислете за песента на лятото като за някаква измислица на модерните времена, или като за идея от музикалните революции на 50-те или 60-те. Търсенето на „песен на лятото“ има изненадващо дълга история и е почти толкова старо, колкото самата комерсиална музика.
Естествено, летният сезон вдъхновява композитори и поети от векове, но истински летен хит няма как да възникне преди да я има самата музикална индустрия. В Щатите още преди да бъдат осъществявани редовни музикални записи, различни песни циркулират из страната под формата на разписани ноти. На 18 февруари 1883 г. Washington Post пише, че създатели на хитове като Стивън Фостър продават огромен брой копия на своята музика. През 70-те години на XIX век е изобретен фонографът, предшественикът на грамофона, и това ново изобретение навлиза все по-сериозно в началото на XX век, за да помогне на музикалната индустрия да се разрастне.
В първите години на миналия век Washington Post пише, че някои песни са много популярни и обичани, но е трудно човек да отгатне коя композиция ще грабне масово публиката. Цитиран е композитор, който заявява: „Хитовата песен ще е тази, която и пияницата би запял“. Още оттогава се забелязва известно снобарство, насочено към популярната музика. „Много песни ще се провалят, защото са твърде добри, а не защото не са достатъчно добри“, казва друг от интервюираните композитори.
А когато хитовете в музиката вече са възникнали и обсъждани, е само въпрос на време да бъдат разграничавани хитове и през точно определен сезон. Не по-късно от 1910 г. вече съществуват разпознаваеми летни песни, оставащи знакови за годината на излизането си.
New York Tribune посочва летни хитове на 1909 г. като My Wife’s Gone to the Country! Hooray! Hooray!, Elsie from Chelsea и Where Did You Get That Hat?. По съвсем естествен начин концепцията за „песен на лятото“ се изяснява, макар и постепенно.
Това продължава и през следващото десетилетие, когато нова технология, наречена „радио“, започва да набира скорост. През 1923-та New York Times отличава хит №1 на лятото – Yes, We Have No Bananas! на композиторите Франк Силвър и Ървинг Кон. Някои изразяват недоволство, че точно тази песен е сочена за най-популярна и един музиален професор казва, че тя не е „музикално привлекателна“. Въпреки това Yes, We Have No Bananas! продава милион бройки за три месеца.
През 50-те и 60-те песента на лятото наистина се превръща в институция, благодарение на напредъка в индустрията и нарастващото влияние на музиката върху цялостната култура на хората. Когато през 1958 г. се появява прочутата класация Hot 100 на списание Billboard, песента на лятото отдавна е установена като идея. Но наличието на класация прави възможни по-конкретни калкулации за това кои песни са най-масово харесвани.
При положение, че грамофонните плочи и радиото вече са достъпни, летните песни имат възможността да се настанят трайно в съзнанието на слушателите. През следващите години песента на лятото вече се сдобива и със своеобразна дефиниция като нещо, издадено през съответния сезон и съобразено с масовите вкусове за простички и запомнящи се мелодии и текстове. В крайна сметка, летните хитове никога не са имали за цел да бъдат най-качествената и оригинална музика, която някога ще чуете – но въпреки това, тяхната стойност не е само в комерсиално отношение и те неизменно имат своето значимо място в музикалната история вече над 100 години.
