Колко неморална е всъщност „Принцът“ на Макиавели
Макиавели пише „Принцът“ през 1513 г., докато е в изгнание от Флоренция. Той служи във флорентинското правителство на различни длъжности от 1498 г., като в крайна сметка става секретар на втория канцлер, което води до множество дипломатически мисии. По време на тези пътувания в чужбина Макиавели се срещна с много от фигурите, които ще бъдат част от „Принцът“, като Чезаре Борджия, син на папа Александър VI.
Политическата кариера на Макиавели се случва след изгонването на Медичите от Флоренция през 1494 г. Първоначалното новото правителство, „теокрацията“ на доминиканския монах Джироламо Савонарола, приключва с екзекуцията на Савонарола през 1498 г., преди Пиеро Содерини да бъде избран за цял живот през 1502 г. През 1512 г. Медичите, подкрепени от испански войски, свалят Содерини и си връщат Флоренция, малко след което Макиавели е обвинен в заговор, измъчван и затворен, преди да бъде заточен през пролетта на 1513 г. във фермата си в Сант Андрея в Перкусина, извън града.
На 10 декември 1513 г. Макиавели описва новото си ежедневие в писмо до Франческо Ветори. След вечеря, пише той, обича да се оттегля в кабинета си и да „разговаря“ с древните философи и мислители, след което да си направи бележки от техните разговори. Тези дебати и опитът му като втори канцлер са в основата на „Принца“, както Макиавели признава в посвещението. Николо твърди, че най-ценният подарък, който може да предложи Лоренцо ди Пиеро де Медичи, известният фактически владетел на Флоренция, е неговото „разбиране за делата на великите хора“, който той образува чрез „дълго запознаване със съвременните дела и непрекъснато изучаване на древния свят“.
Фигуративен „принц“ от книгата
Макиавели никога не е насърчавал неморално поведение само заради удоволствието от него. Нещо повече, той поставя граница, когато съветва новите принцове да се държат малко по-сенчесто: те не бива да предизвикват омраза на своите поданици. Избягването на омразата е границата на всяко девиантно поведение – нещо, което Макиавели подчертава няколко пъти в „Принцът“: хората се оплакват от скъперници, но не ги мразят (глава 16); по-добре да се страхуват от вас, отколкото да ви обича, но да не ви мразят е за предпочитане и пред двете (глава 17); най-ефективната крепост не да не ви мразят вашите поданици (глава 20).
Както Макиавели дава да се разбере, неговите съвет отразяват обстоятелствата на предвидените читатели. За съжаление, поне за репутацията на Макиавели, тези обстоятелства се променят между 1513 г., когато той пише „Принцът“, и 1532 г., когато книгата е публикувана (приживе е публикувана само една от творбите на Макиавели „Изкуството на войната“ през 1521 г.)
През следващите 19 години Реформацията се е разпространява из цяла Европа, така че думите, които Макиавели явно има към религията в текста – религиозността е едно от качествата, които принцът трябва да изглежда, че да притежава – придобива значение, което той не би могъл да предвиди.
Някои от най-ранните и най-бурни реакции към „Принца“, като тази на кардинал Реджиналд Поул (последният римско-католически архиепископ на Кентърбъри), който през 1539 г. твърди, че е „написана от ръката на Сатана“ или „Анти-Макиавели“ от 1576 г. на Инокентий Джентилет, са предизвикани от религиозни събития – религиозните промени от управлението на Хенри VIII] и клането във Вартоломеева нощ.
Критиката на Джентилет към „Принца“ е може би отговорна за популярното възприемане на книгата в негативен смисъл днес. В края на 16 век Макиавели вече се е превърнал във фигура на речта, част от елизаветинската и якобинската драма, а не фигура на авторитет. И все пак много от недоброжелателите на Макиавели не са чели „Принцът“ и не се опитваха да „разговарят“ с него по начина, по който Макиавели бе правил с своите предшественици.
Както показват кратките откъси по-горе, Макиавели не заслужава напълно такава демонизация. Единственото нещо, което оправдава „хитрост, интрига и двуличие“, според Макиавели, е поддържането на новата държава на принца. Може и да одобрява „целесъобразността пред морала“, но само защото мъжете са ‘нещастни същества“, които се държат подло. Огледалото на новия принц на Макиавели отразява несъвършенствата на неговите поданици и времена, колкото и положителните качества на владетеля.
