Кога американците загубиха британския си акцент?
Има много и постоянно развиващи се регионални британски и американски акценти, така че термините „британски акцент“ и „американски акцент“ са силно опростени. Това, което много американци смятат за типичен „британски акцент“, е т. нар. стандартен британски говор, известен още като училищен английски или BBC английски. Това, което повечето хора смятат за „американски акцент“ или повечето американци смятат за „никакъв акцент“, е т. нар. общ американски акцент (GenAm), понякога наричан „акцент на водещите на новини“. Засега ще се съсредоточим върху тези две общи звучения, а регионалните акценти ще оставим за друг път.
Английските колонисти основават първото си постоянно селище в Северна Америка в Джеймстаун, Вирджиния, през 1607 г., като звучат много подобно на сънародниците си у дома, на острова. До момента, в който вече разполагаме със записи на американци и британци няколко века по-късно (първият аудиозапис на човешки глас е направен през 1860 г.), звученето на английския език, говорен в Стария и Новия свят, е много различно. Така имаме един неясен период от около 200-300 години, за който не можем да кажем точно кога американците за първи път са започнали да звучат забележимо различно от британците.
Що се отнася до въпроса „защо“ обаче, един от големите фактори за разминаването на акцентите е ротацизмът (събирателно наименование на езикови явления, свързани с употребата на съгласния звук „р“). Общият американски акцент е ротичен и говорещите произнасят „р“ в думи като hard (която те произнасят като „хард“). Британският акцент от типа BBC е неротичен и говорещите не произнасят „р“ в думи като „hard“ („хаад“). Преди и по време на Американската революция англичаните, както в Англия, така и в колониите, говорят предимно с ротичен акцент. Не знаем обаче много повече за него. Различни твърдения за това, че акцентите в Апалачите, Аутър Банкс, района на Тайдуотър и островите Смит и Танжер в залива Чесапийк звучат като неподправен английски акцент от Елизабетинската епоха, са разбити като митове от лингвистите.
Около края на 18, началото на 19 век, малко след Революцията, в Южна Англия, особено сред висшите и средните класи, се появява неритмичен говор, който се възприема като знак за класа и статус. Този шикозен акцент е стандартизиран като стандартен британски говор и се преподава широко от учителите по произношение на хора, които искат да се научат да говорят модерно. Тъй като този акцент е регионално „неутрален“ и лесен за разбиране, той се разпространява в Англия и империята чрез въоръжените сили, държавната администрация, а по-късно и чрез телевизията – ерго името „BBC английски“.
От другата страна на Атлантика много бивши колонизатори също възприемат и имитират произношението, за да покажат своя статус. Това се случва особено в пристанищните градове, които все още поддържат тесни търговски връзки с Англия – Бостън, Ричмънд, Чарлстън и Савана. От югоизточното крайбрежие то се разпространява в голяма част от Юга заедно с културата и богатството на плантациите.
След индустриализацията и Гражданската война, както и през 20 век, политическата и икономическата власт до голяма степен преминава от пристанищните градове и памучните плантации към производствените центрове на Средния Атлантик и Средния Запад – Ню Йорк, Филаделфия, Питсбърг, Кливланд, Чикаго и Детройт. Британският елит е имал много по-малко културно и езиково влияние в тези места, които са били населени предимно с шотландци, ирландци и други от Северна Великобритания, а там все още се е говорел ротиран английски. Тъй като индустриалците в тези градове се превръщат в самобитен икономически и политически елит на индустриалната епоха, британският говор губи своя статут и изчезва в САЩ. Преобладаващият акцент в т. нар. (заради индустриализацията…) Ръждив пояс обаче получава названието General American или съкратено GenAm, тоест „общ американски“, и се разпространява из щатите точно както британския говор във Великобритания.
Разбира се, с бързината, с която се променя езикът, в голяма част от този регион вече е трудно да се открие този акцент, като Ню Йорк, Филаделфия, Питсбърг и Чикаго развиват свои собствени уникални акценти, а общият американски акцент вече се смята за характерен само за малка част от Средния Запад.
Както споменахме по-горе, съществуват регионални изключения както от общоамериканските, така и от британските звуци. Някои от акцентите в югоизточна Англия, както и акцентите в Шотландия и Ирландия, са ротични. Някои райони на американския югоизток, както и Бостън, не са ротични…
