Какво е общото между „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“, „Карибски пирати“, „Харолд и Кумар: Пътуване до Белия замък“, „Играта на играчките“, „Титаник“, „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“, „Имало едно време в Холивуд“ и още над 350 филма и телевизионни предавания? Не много – освен един звуков ефект.
Писъкът на Вилхелм е свещеният граал на звуковите ефекти – първоначално съвсем тривиален звук със скромно начало, който обаче се превръща в емблематичен за бранша, след като добива популярност през 70-те години на миналия век.
И така, ето неговата история?
Вероятно сте го чували, но никога не сте си давали сметка. Писъкът на Вилхелм е звуков ефект, който се използва както в най-големите блокбъстъри, така и в най-нискобюджетните филми и телевизионни предавания в продължение на повече от 70 години, и обикновено се чува, когато някой на екрана е прострелян или пада от голяма височина.
Характерният крясък, който за първи път се използва в уестърна „Далечни барабани“ на Гари Купър от 1951 г., звучи в сцена, в която група войници минават през блато и един от тях надава пронизителен писък, когато алигатор го завлича под водата.
Както при много други ефекти, той не е записан по време на снимки, а по-късно – в специална звукозаписна кабина – с простата инструкция да звучи като „човек, ухапан от алигатор“. Шест крясъка са изпълнени в един дубъл и от тях петият се превръща в емблематичния Писък на Вилхелм (останалите са използвани за допълнителни крясъци в други части на филма).
След дебюта си през 1951 г. ефектът става постоянна част от звуковата библиотека на Warner Bros. и е използван непрекъснато от режисьорите на студиото в техните филми. В крайна сметка в началото на 70-те години група начинаещи звукорежисьори от филмовото училище на USC, сред които и бъдещият звукорежисьор Бен Бърт, носител на Оскар, забелязват, че уникалният писък се появява в много от филмите, които гледат. Наричат го „викът на Вилхелм“ по името на героя от първия филм, в който го разпознават – уестърнът „Зарята при река Феър“ от 1963 г., в който персонажът редник Вилхелм издава болезнения вик, след като е прострелян в крака със стрела.
На шега учениците започват да вкарват ефекта в студентските филми, по които работят по това време. След като се дипломира, Бърт е поканен от колегата си Джордж Лукас, също възпитаник на USC, да направи звуковия дизайн на един скромен филм, наречен „Междузвездни войни“. В знак на уважение към приятелите си Бърт вкарва във филма оригиналния звуков ефект от библиотеката на Warner Bros., най-забележим, когато щурмовак е прострелян от Люк Скайуокър и пада в пропастта на Звездата на смъртта. Бърт продължава да го използва в различни сцени във всеки филм от сериите „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“, което кара феновете и режисьорите да започнат да го забелязват.
Режисьори като Питър Джаксън и Куентин Тарантино, както и безброй други професионалисти в бранша, издирват звука и го поставят в своите филми като хумористично намигване към Бърт. Те също искат да се включат в шегата и така Писъкът на Вилхелм започва да се появява навсякъде. С времето той се превръща в нещо повече от звуков ефект и името „Wilhelm Scream“ излиза от индустрията и става име на група, бира, заглавие на песен и др…
* * *
Но чий глас издава писъка? Самият Бърт е прави огромно количество проучвания, тъй като самоличността на този човек остава неизвестна в продължение на десетилетия. В крайна сметка открива документи на Warner Bros. от „Далечни барабани“, в които са изброени актьорите, които е трябвало да запишат допълнителен диалог след завършването на филма. Едно от имената и най-вероятният кандидат за викач е актьор и музикант на име Шеб Уули.
В началото на 2023 г. бе съобщено, че оригиналният запис на сесията, в която е създаден емблематичният писък, е открит сред колекция от звукови ефекти, дарени на Училището за кинематографични изкуства на USC от Sunset Editorial – компания за ефекти, която работи между 1964 и 1987 г. и през това време натрупала близо 600 участия. Можете да чуете цялата звукозаписна сесия тук.