В рамките на 48 часа след президентските избори през ноември 2016, Palm Beach Daily News пуска въпрос, който „мнозина в града“ си задават: „Мар-а-Лаго на Тръмп другият зимен Бял дом ли е?“ През януари избраният президент вече има отговор: „Пиша своето встъпително обръщение в зимния Бял дом, Мар-а-Лаго“, пише той в Туитър.
Writing my inaugural address at the Winter White House, Mar-a-Lago, three weeks ago. Looking forward to Friday. #Inauguration pic.twitter.com/S701FdTCQu
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) January 18, 2017
На местните в Палм Бийч това може да се стори като дежавю и не само защото Джон Ф. Кенеди, докато е в същата позиция като Тръмп, написва встъпителния си адрес в имението на баща си в северния край на града. Жената, която построява Мар-а-Лаго през 20-те години на миналия век и го притежава и управлява в продължение на почти половин век, Марджъри Мериуедър Поуст, полага усилия да превърне имението в официална президентска резиденция за зимата.
Марджъри Мериуедър Поуст
Документите за семейство Поуст заемат 17 рядко виждани линейни метра в Историческата библиотека Бентли към Университета в Мичиган и документират живота на една от най-известните и влиятелни жени на 20 век. Те предлагат необичайни отблясъци от живота й – за началото, когато лепи етикети върху буркани, за заместителя на кафе, който докарва на семейството й богатство, и за основаването на корпорацията General Foods. Четиримата й съпрузи, обилната й филантропия, мегаяхтата й, нейните велики балове, скъпоценните й бижута – всичко това е документирано в тези архиви.
Сред тях е и един том, подвързан с все още красива червена кожа, на корицата на който е залепена пожълтяла картотека с дата „февруари / март 1976 г.“ и надпис: „Оригинал на предложението за Мар-а-Лаго“.
Входът към имението
„Имението датира от 20-те години на миналия век, когато най-заможните посетители на Палм Бийч загърбват луксозните хотели за сметка на свои собствени домове“, казва Деби Мъри, главен уредник на историческото дружество на окръг Палм Бийч. Поуст сама проучва парцела на бъдещия си дом – 17 декара между езерото Уърт и Атлантика. („Mar-a-Lago“ означава „Море до езеро“ на испански.) Строителството започва през 1923 г. и ангажира около 600 работници, въпреки че, както отбелязва Мъри, „Флорида влезе в Депресията по-рано от останалата част от страната.“ Поуст се уверява, че работниците й няма да останат гладни.
Портите през 2014
Дори по стандартите на Палм Бийч, Мар-а-Лаго е великолепен дом: 58 спални, 33 бани със позлатени приспособления (по-лесно да се почистват, според Поуст), 170 квадратни метра всекидневна с 12-метрови тавани. Неговите 10 220 квадратни метра блестят с позлатени елементи, испански плочки, италиански мрамор и венецианска коприна. Всичко общо излиза на Марджъри 7 милиона долара – някъде около 90 милиона долара днес.
Завършен е през 1927 г. През март Поуст и нейният втори съпруг Едуард Ф. Хътън приемат няколко гости на вечеря преди годишния официален бал Everglades. Домакините носят костюми, напомнящи царуването на Луи XVI. Но има и моменти на благородство – през 1929 г., те наема Ringling Bros. и цирка Barnum & Bailey да изнесат благотворително шоу и канят деца в неравностойно положение. През 1944 г. тя предлага гостоприемството си на ветераните от Втората световна война, които се нуждаят от терапия. През 1957 г. отваря Мар-а-Лаго за Международния бал на Червения кръст и вследствие гала събитието се провежда там многократно.
Холът на Мар-а-Лаго
С годините обаче вкусовете на висшата класа се променят и на гигантските къщи от 20-те години започва да се гледа като на „бели слонове“. До 50-те и 60-те тези здания са сринати.
Но това не е начинът, по който Поуст постъпва с Мар-а-Лаго – или на имението си във Вашингтон, окръг Колумбия, или на имението си в Адирондакс. Тя дарява и трите имота на правителствените структури. Щатът Ню Йорк добави част от Адирондакс към горски резерват, но продава по-голяма част 68-те сгради на частно лице. Смитсониън Инститюшън, заради разходите за поддръжка, връща имението във Вашингтон на Фондация „Поуст“, която сега го управлява като музей.
Проблемът с цената за поддръжката притеснява и щата Флорида, на който се пада Мар-а-Лаго.
Така, според други документи в архива, през 1968 г. Поуст прибягва до план Б: Мар-а-Лаго като зимен Бял дом, собственост на САЩ. След като тя почива, през 1973 г., на 86-годишна възраст, Фондация „Поуст“ изпълнява идеята. Но през 1981 г. федералното правителство отказва мястото по същата причина като Флорида и Смитсониън.
Мар-а-Лаго през 2009
Така Мар-а-Лаго излиза на пазара. Три потенциални продажби се провалят, преди Доналд Тръмп да го купи през 1985 г., като плаща 8 милиона долара за имота и обзавеждането му – нищожна част от първоначалната цена. След три десетилетия и най-смущаващите президентски избори в историята на САЩ обаче, желанието на Марджъри Мериуедър Поуст за нейното имение се сбъдва.