Kнигите, които промениха историята Част 3

Продължаваме с част 3.

„Здравият разум“

През януари 1776 г. е публикуван „Здравият разум“ на Томас Пейн – памфлет от 47 страници, който подтиква американските колонисти да се отцепят от Великобритания, като систематично излага всички причини, поради които трябва да го направят. Пейн обяснява, че Великобритания не само не обслужва добре своите северноамерикански владения, но и че монархията е изначално погрешна система на управление и че колонистите разполагат със златна възможност да изградят напълно нова система, управлявана от и за народа.

Аргументите му дръпват толкова силно патриотичната струна на широката общественост, че бащите основатели на САЩ осъзнават, че единственият път напред е да побързат и да обявят независимост. През март 1776 г. Джон Адамс казва за произведението: „всички са съгласни, че в него има много разум, поднесен в ясен, прост, кратък и страстен стил“. (Макар че не всичко е положително – Адамс е силно критичен към плана на Пейн за новото правителство и отбелязва, че авторът „умее по-добре да събаря, отколкото да гради“).

Влиянието на редовете не се ограничава само до Съединените щати: От 1792 г. до 1802 г. Пейн живее във Франция, където прави всичко възможно, за да помогне на страната да въведе и укрепи републиканско управление (макар че този процес е много по-бурен).

„Владетелят“

Трактатът на Николо Макиавели от началото на XVI в. за това как да се сдобием с власт и да я задържим често се свежда до няколко ключови фрази: целта оправдава средствата и по-добре е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат, но нито една от тях не се изтъква в толкова строга форма в самата книга.

Макиавели казва относно първото, че тъй като хората „винаги възприемат нещата по това как изглежда и какво произлиза от тях“, лидерът може да действа, знаейки, че каквито и средства да използва, за да „завладее и задържи държавата си, те винаги ще бъдат счетени за честни“. По отношение на любовта и страха Макиавели изразява мнение, че тъй като за един владетел е трудно да бъде страшен и обичан едновременно, „много по-безопасно е да се страхуват от него, отколкото да бъде обичан, ако трябва едното от двете да липсва“.

И двата случая разкриват прагматизъм, присъстващ в цялата книга, който рязко контрастира с идеализма на много други политически теоретици от епохата. По този начин Макиавели по същество въвежда изцяло нова гледна точка към политиката.

„Макиавели е известен с това, че измества смисъла на „добродетелта“ от моралното към ефективното. Добродетелните фигури във „Владетелят“ са тези, които правят всичко необходимо, за да завладеят и запазят чужда територия, дори това да е свързано с най-груби морални нарушения. Това е един нов морал на целите„, казва професорът по история от Бостънския университет Джеймс Джонсън в интервю от 2013 г.

Робърт П. Харисън, професор по италианска литература в Станфордския университет, през 2009 г. се изразява още по-просто: „Макиавели е първият теоретик, който решително разграничава политиката от етиката“.

„Смълчана пролет“

„Беше странно тихо“, пише Рейчъл Карсън. „Беше пролет без гласове. В сутрините, които някога пулсираха от сутрешния хор на котките, гълъбите, сойките, свраките и десетки други птичи гласове, сега нямаше никакъв спомен; само тишина се носеше над полетата, горите и блатата.“

В „Смълчана пролет“ Карсън описва вредите за околната среда, причинени от пестицидите, създадени от човека, с лирични думи и дълбоки истини. Тя разкрива разрушителната сила на селскостопанските химикали, които убиват опрашващите насекоми, замърсяват реките и почвата и причиняват рак при хората. Читателите, включително президентът Джон Кенеди, настояват за по-строги закони за околната среда. „През 60-те години на миналия век едва започвахме да осъзнаваме колко много всъщност можем да навредим на природата“, казва Джонатан Порит, бивш директор на „Приятели на Земята“, през 2012 г. „Рейчъл Карсън беше първата, която изрази тази загриженост по начин, който достигна до обществото ясно и силно.“ Пряко или непряко, въздействието на „Смълчаната пролет“ може да се види в създаването на Агенцията за опазване на околната среда, приемането на Закона за чистите води и Закона за застрашените видове, както и в съвременното международно екологично движение.

„Изкуството на войната“

Може ли една книга за тактическото водене на война от около V в. пр. н. е. да бъде актуална и днес? Без съмнение. Трактатът от 13 глави за бойната стратегия на автора Сун Дзъ намира приложение във всичко – от корпоративните битки през спорта и политиката до истинската война. (Книгата въпреки характера си, странно, не подстрекава към война; Дзъ се застъпва за дипломацията винаги, когато тя е възможна.)

По-скоро философска, отколкото учебна, „Изкуството на войната“ е повлияла на милиони със своята кратка мъдрост. „Ще победи онзи, чиято армия е одухотворена от един и същ дух във всички редици“ може да се отнася както за военен генерал, така и за мениджър на търговски екип. Но самият Дзъ може би не е бил единственият автор или дори реална личност. Не че това някога е имало значение за читателите. В края на краищата военното дело е „изкуството на измамата“.

„Женската мистика“

Публикуваната през 1963 г. книга „Женската мистика“ на Бети Фридан оспорва популярното схващане, че да бъдеш домакиня и майка е единственият път на жената към удовлетворение от живота. Радикалното послание на книгата намира отклик сред читателите и през първите 3 години от издаването ѝ се продава в близо 3 милиона екземпляра.

Много учени отдават заслуженото на Фридан за началото на втората вълна на феминизма през 60-те години на ХХ век (което не означава, че книгата няма проблеми: Тя е посветена на бялата жена от средната класа и пренебрегва проблемите на цветнокожите и ЛГБТК+ жените). Според Националния музей за история на жените „Женската мистика“ „дава гласност на разочарованието на милиони жени от ограничените им роли и помага да се предизвика широка обществена активност за равенство между половете“.