Световните автори са писали на най-различни места – от кафенета до затвори, а любителите на литературата и днес могат да посетят много от тези източници на вдъхновение.
Ето един списък с по-достъпните местпоположения из планетата ни, които могат да се видят и от нас, цивилните.
Къщата на слоновете, Единбург, Шотландия
Може би има нещо магическо в чая и кафето, които се сервират в The Elephant House. През 90-те години на миналия век Джоан К. Роулинг живее в Единбург заедно с дъщеря си Джесика. Тя едвам свързва двата края с доход само от социални помощи и прекарва голяма част от времето си в работа в това кафене върху идеята си за роман за юноши. Завършеното произведение тя озаглавява „Хари Потър и философският камък“. Книгите за малкия магьосник, разбира се, стават едни от най-големите бестселъри на всички времена. Освен „Къщата на слоновете“ можете да вземете влака от Манчестър до Лондон – Роулинг казва, че идеята за романа й хрумва за първи път по време на четиричасово закъснение на влака, докато пътува по този маршрут в претъпкан вагон.
Бастилията, Париж, Франция
Днес на мястото на прочутия френски затвор от 17 и 18 век се намира оживен площад, наречен Площад на Бастилията. Тук са били затваряни много от враговете на краля, включително Франсоа-Мари д’Аруе, по-известен като Волтер. Неговото престъпление е написването на сатира за френското правителство. Докато е зад решетките в продължение на 11 месеца, той написва трагедията „Едип“, която се превръща в първия му театрален хит.
Къщата за лодки на Дилън Томас, Лаугърн, Уелс
Поетът и писател Дилън Томас израства в Уелс в началото на XX век. През последните четири години от живота си той живее със своето семейство в къща за лодки в заспалото крайбрежно селце Лаугърн. В навес, разположен над лодкостоянката, Томас работи върху много от своите произведения. Въпреки че умира по време на посещение в Ню Йорк през 1953 г., той е погребан на територията на църквата „Свети Мартин“ в Лаугърн. А къщата е отворена за обществеността и разполага с чайна и изложбена площ.
Хотел Плаза, Ню Йорк
Един от най-известните обитатели на хотел Плаза в Сентръл парк е немирната 6-годишна Елоиз, която живее на „най-високия етаж“. Кей Томпсън публикува първата си книга за Елоиз през 1955 г., след като е живяла в хотела. Малкото момиченце е непокорно и без родители и много от приятелите на Кей смятат, че двете много си приличат.
Кафене „Флор“ и „Двете магьосници“, Париж, Франция
През 40-те и 50-те години на миналия век Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар са редовни първо в Café de Flore, а след това и в Les Deux Magots. Сартр пише, че типичният им график е бил да работят върху писането си в кафенето от 9:00 ч. сутринта до обяд, прекъсвали за обяд, срещали се с приятели от 14:00 до 16:00 ч. и след това подновявали писането до 8:00 вечерта. Възможно е в кафенетата философът Сартр да е написал екзистенциалистката си пиеса „Без изход“, а Бовоар да е работила върху основния си феминистки философски труд „Вторият пол“.
Ваната на Агата Кристи, Девън, Англия
От 1938 г. до 1976 г. писателката на мистерии Агата Кристи прекарва голяма част от времето си в Гринуей Хаус – имението ѝ на река Дарт в Девън, Англия. Под различни имена в Гринуей се разиграват романите ѝ „Пет малки прасенца“, „Изпитание за невинните“ и „Двойно убийство“. Кристи намира ваната за идеално място за идеи и в нейната има специален перваз за хартия, моливи и ябълки. (Кристи обича да яде ябълки може би толкова, колкото и героинята ѝ Ариадна Оливър, приятелка на Еркюл Поаро). Сега Гринуей е собственост на Националния тръст в Англия и е отворен за обиколки.
Въртящата се колиба на Джордж Бърнард Шоу, Айот Сейнт Лорънс, Англия
В продължение на 40 години, считано от 1906 г., Джордж Бърнард Шоу създава по-голямата част от пиесите си в построена от него барака на въртяща се платформа, която може да се обръща, за да следва слънцето, докато работи през деня. Къщичката за писане е част от имението му, наречено „Ъгълът на Шоу“ в английската провинция. Малката постройка е била оборудвана с електрически нагревател, пишеща машина и легло за дрямка. Шоу нарича пространството Лондон, за да може, ако някой неприятен човек му звъни, да каже: „Съжаляваме, но в момента съм в Лондон“. Ъгълът на Шоу също е част от Националния тръст и е отворен за посетители.