Забележителната, но забравена цивилизация от долината на река Инд

Египтяните построяват огромни пирамиди, вавилонците създават първите известни ни писани закони, китайците изграждат укрепителна стена, която в крайна сметка се разпростира (в зависимост на кой източник вярвате) почти 21 000 километра. А хората от цивилизацията в долината на река Инд? Е, те създават отлична санитарна система и почти утопия.

Очевидно мирна, добре организирана, чиста и с висок жизнен стандарт, от четирите велики цивилизации на древния свят, културата, която написва книга за водопроводната система, остава най-загадъчна дори до днес.

Възникнала в Пакистан и Западна Индия, културата в долината на река Инд обхваща площ от около 2 007 240 квадратни километра – по-голяма от Египет или Месопотамия. Градове на тази цивилизация са били открити на запад чак до Белуджистан и на изток чак до Утар Прадеш.

Построени в долините на реките Инд и Гагар-Хакра и техните притоци, най-ранните селища на тази цивилизация започват да се появяват около 3300 г. пр. н. е. За този ранен период, който се казва фазата Рави (кръстен на близката река Рави), се знае малко, тъй като тези местности днес са покрити от вековни отлагания. Но въпреки това, археолозите са открили доказателства за „къщи от кални тухли, оборудвани с огнища“, както и средствата за изработване на каменни инструменти и керамика.

Учените също са открили доказателства, че хората от региона са започнали да се интегрират в единна култура, известна днес като Харапа (нареченa на първия древен град, открит в Харапа, Пакистан) някъде по това време. Затова индската цивилизация е известна още и като харапска. Още от рано културата се прехранва чрез селско стопанство, което има обширни напоителни системи. За да защитят селищата си от сезонните наводнения пък, били издигнати антинаводнителни стени, които в крайна сметка по-късно ще се превърнат в стените на отделните градове.

Към 2800 г. пр. н. е. се появяват протоградски селища, които приютяват бързо нарастващото население. Тази фаза, известна като Кот Диджи (наречена на място по поречието на река Инд в южен Пакистан), се разглежда като период на преход от селското общество Рави към градско. На този етап започна да се проектира уникалното градоустройствено планиране на Харапа.

Цивилизацията от долината на Инд достигна своя разцвет някъде около 2600 г. пр. н. е. и именно останките от този период довеждат до откриването му от съвременните учени. Преди да градовете Харапа и Мохенджо-Даро да бъдат открити в началото на 19 век, по-голямата част от света няма никаква представа, че е съществувала и четвърта голяма древна цивилизация.

Въпреки че някои разкопки се правят през 20-те години на 20-ти век, голямото изследване на Харапа започва чак през 80-те. Те разкриват забележително добре планирани градове, изградени по решетъчен модел, с улици и сгради, ориентирани към четирите посоки на земята.

Поставяйки комфорта на първо място, жилищните зони са построени така, че да са отделени от обществени места, а от къщите се излиза на вътрешни дворове и малки алеи, а не на големи пътни артерии. Частните домове имат тоалетни и бани, а вода жителите черпят от кладенци, разположени на териториите на града. Канализацията се изтича под сградите в покрити канализации, които минават по главните градски пътища като накрая съдържанието им се изхвърля в селскостопанските полета. Някои учени твърдят, че канализационната система, използвана от Харапа, е била по-ефективна от тази, която можем да открием на много места в региона днес.

В допълнение към уютните домове, харапите построяват големи зърнохранилища, хамбари и складове, впечатляващи докове и дори огромна обществена баня. Интересно е, че няма паметници, храмове или дворци, нито сгради, които биха могли да са седалище на някакво местно управление. От това някои археолози стигат до заключението, че харапските владетели не са били деспоти, а по-скоро може би по-богати земевладелци и търговци или пък духовни водачи.

Всички тези архитектурни черти се повтарят в целия регион около река Инд – градове, изградени по решетъчен модел, с хубавите жилища и добра водопроводна система. Така не е изненадващо, че местните хора имат унифицирана система от мерки и теглилки като дори тухлите, използвани при строежа на добре проектираните им градове, са еднакви по размер.

Теракотени фигурки от Харапа

Към днешна дата не са открити останки от оръжия, а стените на градовете не са били силно укрепени като тези на техните съвременници в Близкия изток. Тези два фактора карат мнозина да спекулират, че хората от долината на Инд са били мирни. Други отбелязват, че тъй като долината е била изолирана и защитена от планини на запад, а земите на изток не са били силно населени, може би харапите са били по-скоро късметлии, отколкото миролюбиви. Във всеки случай, всички са съгласни, че тъй като за културата им се знае толкова малко, възможно е впоследствие да се появят доказателства за оръжия и война.

По тази тема, още една от причините да има толкова много колебания е, че и до днес нито една дума от езика им не е окончателно преведена. Съвременните учени се научиха да дешифрират египетските йероглифи едва след откриването на Розетския камък през 1799 г., а значението на клинописа не е открито до средата на 19 век. Така че, въпреки че са намерени около 400 символа върху различни предмети от Харапа, значенията им остават мистерия. В действителност, тъй като символите обикновено сa в групи по четири или пет и обикновено са придружени от изображение като животно или религиозна фигура, краткостта на написаното кара някои изследователи да се замислят дали това изобщо е език.

Капачки със свастика от индската цивилизация

Около 1800 г. пр. н. е., повечето градове в долината на река Инд биват изоставени. Една от по-достоверните теории за това защо мирните харапи (които в тази теория са от дравидски произход) напускат, твърди, че те са били прогонени от нашествие на индоевропейци от Централна Азия (арийци). Като доказателство се изтъква фактът, че в момента регионът е населен предимно с хора от арийски произход и че тези, които са произлезли от дравидите, като например деканите, все още имат нисък социален статус.

Други пък изказват друга теория с други доказателства. Първо, някои артефакти от Харапа показват образ на човек, седнал в йога поза и изглеждащ забележително като индуисткия бог Шива. Та ако арийците са победили харапите, защо биха приели техният бог (който се предполага, че е по-слаб щом като вярващите в него са загубили битката)? Второ, някъде по това време сравнително близката шумерска империя претърпя рязък упадък поради остри климатични промени. Някои смятат, че тази промяна в климата е регионална и може да е причинила суша в долината на Инд, което от своя страна е опустошило мястото. От тук – едни поддръжници на тази теория са съгласни, че селското стопанство в региона е пострадало, но смятат, че причината е защото река Инд променя курса си. Други пък смятат, че може да е ударило силно земетресение, което да е причинило страхотни щети.

…

Скорошни генетични изследвания показа, че „смесица“ от предшественици на северните индийци (индоарийци) и предшественици на южните индийци (дравиди) се появява преди около 4200 години (около 2200 г. пр. н. е.) и спира да съществува преди около 1900 години. Авторите на проучването приписват резкия й край на „преход към ендогамия“ – сключване на брак само с хора от собствената класа, етническа група, каста или социална прослойка.