Стоейки гордо в равнината Солсбъри в южна Англия, Стоунхендж е един от най-емблематичните паметници в цял свят като над 1 милион души идват да го видят всяка година. И все пак много малко се знае за тази структура; пълното отсъствие на писмен материал означава, че можем само да спекулираме относно неговото създаване, значение и предназначение. В резултат на това Стоунхендж е постоянен източник на догадки и чуденки – от най-ранните регистрирани туристи до днешните археолози и академици, които работят там.
Мястото, както го виждаме, е бъркотия от каменни стълбове. В кръга може да се влезе само при специални обиколки, така че за повечето посетители мястото е видимо само отдалеч. През 2018 г. историкът Майлс Ръсел – част от екип, който прави разкопки в централния дял на Стоунхендж при първото археологическо разследване там за последните 70 години – разкрива редица любопитни факти за популярното място.
1. Стоунхендж е построен на няколко етапа
Построен на няколко етапа, Стоунхендж започва преди около 5000 години като просто заграждение, където праисторическите хора погребват мъртвите след кремация. Каменен кръг е издигнат в центъра на паметника през късния неолит, около 2500 г. пр. н. е.
2. Включва два различни вида камък
В Стоунхендж се използват два вида камъни: по-големите сарсени и по-малките сини камъни. Повечето археолози вярват, че сарсените са донесени от Марлборо Даунс (на 35 километра), докато сините камъни идват от хълмовете Пресели в югозападен Уелс (250 километра). Точният метод на пренасяне не е известен, но камъните вероятно са били придвижени с помощта на водни мрежи.
Във Великобритания има много хенджове, но Стоунхендж не е сред тях. Терминът описва повдигнати земни площи с вътрешна канавка; Канавката на Стоунхендж е извън повдигнатата площ, което означава, че не е истински хендж. Ейвбъри, на няколко километра на север, е може би най-известният истински хендж.
4. Стоунхендж се простира под земята
Камъните от сарсен в Стоунхендж може да изглеждат големи (и са), но около 1/4 от по-голямата част от тях са заровени под земята, за да са по-стабилни. Камък 56, най-големият оцелял изправен камък във вътрешната част, стърчи на 6.58 метра над земята, а 2,13 метра от него са заровени под земята, което му дава обща височина от 8,71 метра.
5. Най-ранното изображение на Стоунхендж е правоъгълно
На най-ранното си изображение – в Scala Mundi (Хроника на света), съставена около 1340 г. – Стоунхендж се появява в четириъгълна форма. Но паметникът е нарисуван по-скоро схематично.
6. Първоначално има два „входа“
Първоначално към заграждението има само два входа – широк на североизток и по-малък от южната страна. Днес има много повече „входове“, което е главно в резултат от формирането по-късно на пътеки, които някога са пресичали паметника.
7. Стоунхендж включва кръг от 56 дупки
В заграждението се намира кръг от 56 дупки, известен като дупките на Обри (кръстени на Джон Обри, който ги идентифицира през 1666 г.). Целта им остава неизвестна, но някои вярват, че някога тези дупки са държали камъни или стълбове.
8. Построен е по време на „голяма промяна“
Каменните обстановки в Стоунхендж са построени по време на „голяма промяна в праисторията“, казват от English Heritage, „точно когато новите стилове в керамиката и познанията в обработката на метали, заедно с прехода към погребението на хора с гробовни дарове, се разпространяват в Европа.“
9. На мястото са намерени римски артефакти
Римска керамика, камък, метални предмети и монети са открити при различни разкопки в Стоунхендж. В доклад през 2010 г. се казва, че са открити значително по-малко средновековни артефакти, което предполага, че мястото е било използвано по-спорадично през периода.
10. Стоунхендж има важна връзки с астрономията
Стоунхендж има дълги отношения с астрономите, се казва още в доклада от 2010 г. През 1720 г. д-р Халей използва магнитно отклонение и положението на изгряващото слънце, за да оцени възрастта на Стоунхендж. Той заключава, че датата е 460 г. пр. н. е. През 1771 г. пък Джон Смит разсъждава, че приблизително 30 камъка от сарсен, умножени по 12 астрологични знака, се равняват на 360 дни в годината, докато вътрешният кръг представлява лунния месец.
11. Чарлз Дарвин открива защо камъните потъват
През 80-те години на 19 век, след като извършва някои от първите научно регистрирани разкопки на мястото, Чарлз Дарвин стига до заключението, че земните червеи са до голяма степен виновни за потъването на камъните на Стоунхендж в почвата.
12. През 20 век Стоунхендж е в занемарено състояние
До началото на 20 век има повече от 10 записани разкопки и мястото е било в „жалко състояние“. По-късно обаче Обществото на антикварите лобира собственика на земята сър Едмонд Антробъс и предлага да съдейства за опазването му.