Измамата и объркването са от изключителна важност, когато става дума за военна стратегия. Най-известният пример за подобна военен подход е Троянският кон.
През 1873 г., когато германскияр търговец, полиглот и самоук пионер-археолог Хайнрих Шлиман, следвайки указанията от епическата поема "Илиада" на древногръцкия поет Омир, открива останките от величествения град Троя - днешният исторически хълм Хисарлък в Турция.
Съществуването на древния град вече не е легенда или част от древногръцки епос. Вече е факт и ентусиазмът от откритието е огромно. Означава ли това, че Парис, Ахил, Агамемнон, Хектор и всеизвестната Елена, също са реални. А Троянският кон? Истинска военна стратегия ли е?
Отговорите на тези въпроси по-скоро са отрицателни. Особено що се отнася до героите, които най-вероятно според историците, са измислени, тък като няма реални доказателства за тяхното съществуване. Що се касае Троянският кон, отговорът не е еднозначен.
По отношение на Троянската война има известни доказателства, че стените, които са руини, са повредени около периода, когато войната би трябвало да се е състояла (ок. 1275-1260 г. пр.н.е.). Но дали това разрушение е резултат от военни действия, природно бедствие или нещо съвсем различно, остава неясно.
Що се отнася до коня - реален ли е, или представлява символ, който по-късно е украсяван чрез разкази? Предлагат се различни теории за присъствието на коня в древните описания на падането на Троя: възможно ли е той да представлява обсадна кула? Или природно бедствие - например земетресение, което опустошава древния град? Или кораб, превозващ гръцки войници? Все пак Омир нарича корабите "конете на морето", а драматургът Еврипид сравнява коня с "тъмния корпус на кораб".
Загадка ли е Троянският кон? Преди да стигнем до отговора, нека се върнем към това коя е Троянската война?
Троянската война е легендарен конфликт между древните гърци и жителите на Троя в западна Анатолия и е датирана от гръцките автори през 12-и или 13-и век пр.н.е. Войната започва, когато Парис, синът на троянския цар, отвлича Елена - съпругата на Менелай от Спарта. За да я върнат, гърците, водени от царя на Микена Агамемнон, брат на Менелай, предприемат военен поход срещу Троя.
Обсадата на Троя продължава десет години. Боговете също вземат страни - Хера, Атина и Посейдон подкрепят гърците, а Афродита, Аполон и Арес - троянците. Сред ключовите събития са раздорът между Агамемнон и Ахил, смъртта на Хектор и Патрокъл, както и пристигането на съюзници като Пентезилея и Мемнон. След като Ахил убива тези съюзници, Парис пронизва Ахил със стрела.
В крайна сметка гърците успяват да проникнат в Троя чрез Троянския кон. Те преструват, че се отказват от обсадата, оставяйки след себе си огромен дървен кон, в който са скрити воини. Въпреки сериозните предупреждения на жреца Лаокоон и пророчицата Касандра, които настояват, че конят е измама, троянците пренебрегват техните думи и вкарват дървения кон зад стените на града.
Нощем гърците излизат от него, отварят портите и позволяват на тяхната армия да нахлуе, което води до избиване на местното население, поробване на жените и пагубен край за Троя.
Така Троянският кон се оказва не просто военна хитрост, а символ на коварство, измама и трагичната грешка, която решава съдбата на цял един народ.
Какво представлява конят?
Троянският кон е огромен кух дървен кон, построен от гърците, за да проникнат в Троя по време на войната. Той е изработен от Епей, майстор-дърводелец.
Гърците се преструват, че напускат войната, отплават към остров Тенедос и оставят Синон, който убеждава троянците, че конят е дар за Атина, който ще направи Троя непобедима.
Въпреки предупрежденията на Лаокоон и Касандра, конят е вкаран зад стените. И следва разгромът на Троя. Историята е разказана подробно във втора книга на "Енеида" и е спомената в "Одисея".
Според мита гърците построяват огромен кух дървен кон, измислен от царя на остров Итака Одисей. Те се преструват, че напускат, но оставят гръцкият воин Синон, който убеждава троянците, че конят е дар за Атина. Въпреки предупрежденията, троянците вкарват коня, а войниците вътре отварят портите за армията. Оттогава изразът "Троянски кон" е метафора за измама.
Причината за създаването на Троянския кон е, за да бъде пробита защитата на Троя след 10 години обсада. Гърците инсценират оттегляне, оставяйки "дар", тъй като конят е свещенно животно за троянците.
По време на Късната бронзова епоха, периода на Троянската война, конете играят централна роля в средиземноморските общества. Те служат за транспорт, придвижване и са ценна собственост, белег на богатство и статус. Керамиката от този период представя въоръжени конници и бойни колесници, а конят е неизбежна част от войната.
Омировият разказ, писан около 500 години след войната, показва, че троянци и гърци се идентифицират с конете си, смятайки ги за продължение на собствената си сила. Много герои носят имена, свързани с коне. Особено троянците са асоциирани с конете - Омир ги нарича "укротители на коне". Конят в разказа може да символизира самата война, която се "внася" в града.
Но Троянският кон символизира не само човешкото, а и божественото. Той е свързан с участието на богинята Атина в падането на града. Нейните сфери - мъдрост, война и овладяване на коня - са тясно преплетени с образа на животното. Тя се явява на Епей насън и го насочва как да построи коня. Гърците оставят коня като дар за нея - уж за безопасно завръщане, но всъщност за да заблудят троянците.
Историята на Троянския кон оказва влияние върху военната стратегия, превръщайки се в символ на измама и подмолни действия. Днес "троянски кон" означава тактика, при която врагът е предприел, за да подмами своят опонент в защитено пространство.
В съвременната военна наука камуфлажът означава прикриване и заблуда.
В историята има множество примери за такива заблуди. По време на Втората световна война цели макети на градове, летища и фабрики са изграждани, за да бъдат заблуждавани вражеските бомбардировачи. Създават се и фалшиви цели, за да отклонят атаките.
Въпросът дали Троянският кон е истинско военно средство или просто мит остава без категоричен отговор. Археологическите разкопки в Троя показват разрушителни слоеве около предполагаемия период на войната, което доказва, че градът е преживял обсади и пожар, но никъде не се откриват следи от дървена конструкция, която би могла да бъде идентифицирана като легендарния кон.
Едновременно с това най-ранните писмени източници - "Одисея" и "Илиада" са създадени векове след предполагаемите събития и съчетават историята с елементи на литературна символика.
Учените предлагат няколко обяснения за появата на коня в разказите: възможно е той да е символ на разрушителен природен феномен, като земетресение или метафора за обсадна машина - например подвижни кули, украсени с конска символика.
Някои смятат, че "конят" може да обозначава и кораб, тъй като в древността плавателните съдове често са наричани "морски коне".
Не е изключено и самата история да е алегория, създадена по-късно, за да обясни по драматичен и запомнящ се начин падането на Троя.
В крайна сметка липсата на категорични археологически доказателства оставя Троянския кон някъде между историята и мита. Той остава едновременно възможна военна хитрост и силна литературна метафора за измама, която продължава да вълнува въображението и днес.
