Битката на Каталаунските полета се състои през 451 г. Това е сражение между хуните под предводителството на хунския вожд Атила и смесена римска и визиготска войска, водена от римския военачалник Флавий Аеций и Теодорих I, кралят на вестготите.
Сражението спира хунското настъпление в Европа. Точното място на сблъсъка остава спорно, като мненията се разделят между Шалон и Троа, и двата града разположени на Каталаунските полета в Шампан, източна Франция.
Битката, запомняна дълго заради своята жестокост, завършва с поражението на Атила, макар че данните за жертвите в традиционните разкази вероятно са преувеличени.
Разбиването на хуните предотвратява широкомащабното опустошение и разграбване на Галия.
Флавий Аеций е опитен пълководец, с години неумолими походи зад гърба си. Иронично е, че Аеций воюва предимно срещу весготите, които десетилетия наред оспорват римския контрол над Галия.
Въпреки това той добре знае, че римските сили сами не могат да спрат хунското настъпление. Аеций си спечелва прозвището "последният римлянин".
Неговият противник не са просто хуните, а хунската орда, водени от Атила, един от най-кръвожадните врагове на Римската империя.
Атила управлява от 434 до 453 г. Той е един от най-великите владетели сред тези, които римляните наричат варвари. Наследява огромна империя, простираща се от Алпите и Балтика на запад до район близо до Каспийско море на изток, и я разширява, като нахлува в Южните Балкани, Гърция, Галия и Италия.
Следващата голяма кампания на Атила е нашествието в Галия през 451 г. Той обявява, че целта му на Запад е Кралството на весготите и че няма вражда с западния император Валентиниан III.
Така римският пълководец остава без избор и му се налага да поиска помощ от своите някогашни врагове - вестготите.
Варварите приемат, тъй като и те не могат сами да се справят с Атила. Решението е несигурен съюз между Аеций и Теодорих. Бивши съперници сега трябва да си сътрудничат, за да спрат общия враг.
Хуните са водени от Атила, който познава отлично римската тактика. Преди битката при Шалон неговите хунски войници воюват редом с римляните.
Аеций от своя страна заема най-важния пост в Западната Римска империя, като пълководец и именно така печели битки в Галия.
А в тези битки елитните войски на Аеций са подпомагани от конните стрелци на Атила. Освен това Аеций и Атила се познават добре, тъй като Аеций прекарва изгнанието си като заложник в хунския двор.
С голяма войска под свое командване всичко, което Аеций трябва да направи, е да принуди Атила да даде решаващо сражение.
Възможността се открива през 451 г., след проваления обсаден опит срещу римския град Аурелиан (днешен Орлеан). На 20 юни противниковите войски се срещат на Каталаунските полета, северно от градa, който днес е известен като Троа.
Откритите поля позволяват маневриране и улесняват разполагането на кавалерията, която е силната страна както на хуните, така и на ръководената от римляните коалиция.
Единственото възвишение в района е хълмът, който доминира над левия фланг на Атила. Това прави овладяването на хълма от първостепенно значение и за двете страни.
Както много римски битки, и тази при Шалон е белязана от свирепи и окървавени сблъсъци. Двете армии се сражават яростно, което води до тежки загуби и от двете страни.
Сражението е белязано от ожесточен бой отблизо, залпове от стрели и кавалерийски атаки. Тъй като римската армия се състои предимно от пехота, именно тежката весготска конница повежда щурма срещу хунските позиции.
Весготите овладяват хълма, като дават на Аеций стратегическо предимство, но плащат висока цена, включително живота на крал Теодорих, който загива на бойното поле.
Това обаче само вдъхновява още повече войниците му, които отблъскват хуните. Когато весготите овладяват хълма, Аеций получава стратегическо надмощие. Хунската конница е принудена да отстъпи, маневреността ѝ е ограничена, а самият Атила е притиснат към собствения си лагер.
В края на деня Атила е обкръжен. Лагерът му е почти пробит, а хунската армия е изтощена и разпръсната.
След като весготите изтласкват хуните назад и Атила е обкръжен в своя укрепен лагер, хунският владетел нарежда да бъде издигната огромна клада в центъра на лагера, готов, ако врагът пробие, да се хвърли в пламъците, вместо да бъде пленен.
Той подготвя последния си жест на непокорство и очаква римляните да довършат делото, докато войската му, сломена и притисната, се готви за крайна жертва. За хуните това е знак, че техният цар не приема позор, а за Аеций това е предупреждение, че отчаяният враг е много по-опасен, ако бъде нападнат.
Аеций внимателно наблюдава обстановката и решава да не заповяда финален щурм. Макар да държи победата, той съзнава, че нападението срещу отчаяни хунски войници зад укрепленията ще доведе до тежки загуби, които Западната Римска империя не може да понесе.
Освен това той не желае весготите да станат прекалено силни, ако хуните бъдат напълно унищожени и затова е необходим баланс на силите. Ако Атила бъде убит, весготите ще излязат от битката като доминираща сила.
Аеций също разбира, че Атила вече е стратегически победен: армията му е разбита, настъпателният му потенциал е изчерпан. Затова той оставя Атила жив, печели битката и запазва армията, влиянието и политическото равновесие в Галия - триумф на стратегията над импулса и на разума над отмъщението.
Битката при Шалон не е окончателна победа, но за Флавий Аеций тя представлява триумф. Освен че побеждава и унижава Атила, Аеций отслабва и весготите, осигурявайки на римляните така необходимата почивка.
Освен това, като държи римските войски извън най-тежките боеве, Аеций успява да запази единствената съществуваща римска армия в региона и така поне временно Галия остава в римски ръце.
Въпреки това смъртта на Аеций през 454 г., от ръката на император Валентиниан III, обезсмисля успехите му и двадесет години след кървавата баня на Каталаунските полета Западната Римска империя се разпада, а на нейно място се издигат варварски наследствени кралства.
