Падането на Западната Римска империя през 476 г. поставя началото на един нов и бурен етап в европейската история. На териториите, които векове наред са били управлявани, свързвани и защитавани от Рим, настъпва хаус във властта.
В този променлив и несигурен свят различни варварски племена - германски, келтски и смесени народи започват да създават собствени държави върху рухналите основи на някогашната велика империята.
Някои от тях успяват да изградят стабилни кралства, които ще оформят бъдещето на Европа, докато други изчезват под натиска на по-силни сили или нови нашественици.
Вандали
Вандалите са германски народ, който установява Вандалско кралство в Северна Африка от 429 до 534 г. сл. Хр. и разграбва Рим през 455 г. След време името "вандал" се превръща в синоним на безсмислено разрушение и оскверняване.
Вандалите мигрират на запад, за да избягат от хуните, и през 409 г. се установяват в Испания. Под властта на крал Гейзерик те се преместват в Северна Африка около 429 г. и през 435 г. стават федерати на Рим. Скоро след това Гейзерик се откъсва от римския контрол, превзема Картаген през 439 г. и създава независимо кралство.
Вандалите разширяват владенията си, като анексират Сардиния, Корсика и Сицилия, а пиратските им флоти установяват контрол над Западното Средиземноморие. През 455 г. те нахлуват в Италия и разграбват Рим в продължение на две седмици, отнасяйки ценни произведения на изкуството.
Въпреки че вандалите са известни като разрушители, някои източници твърдят, че щетите, които нанасят, са по-малки в сравнение с тези, които правят римляните.
След падането на Западната Римска империя вандалското кралство в Северна Африка се превръща в сила, която трайно променя политическия и културния облик на региона.
Присъствието им причинява сериозен упадък - в Мавретания данъците са намалени с седем осми заради опустошенията. Земевладелци в Северна Тунис са изгонени, а земите им са дадени на вандали. Тъй като те изповядват арианството, религиозните различия водят до преследвания на местните християни.
Гейзерик разбира слабостта на империята и от 455 г. управлява западното Средиземноморие чрез голям търговски флот. Неговите действия, включително и разграбването на Рим, ускоряват разпадането на икономическото единство. По-късните владетели са по-слаби и към времето на Тразамунд (496-523) много вандали възприемат римската култура.
По време на вандалското управление в планинските и пустинни области възникват независими либийски царства, особено в Мавретания.
Вандалското кралство е разрушено от Византийската империя през 533 - 534 г. по време на т.нар. Вандалската война.
Остготи
Остготите са източен клон на по-старото племе готите, произхождащ от района на Балтийско море. До 3-и век те създават голяма държава северно от Черно море, която достига разцвет при крал Ерманарих около 370 г.
Но хуните обсаждат владенията им, Ерманарих се самоубива и остготите попадат под хунско владичество.
След около 80 години под хунска власт остготите отново се появяват в Панония като федерати на Рим. Под водачеството на крал Теодорих Велики те се придвижват към Мизия (475-488), а след това към Италия. До 493 г. Теодорих превзема Италия и основава Остготското кралство с център Равена.
Кралството функционира в рамките на римската администрация. Теодорих се опира на римската аристокрация и запазва римските закони за населението, различни от готските.
След смъртта му през 526 г. напрежението между готи и римляни се засилва. Император Юстиниан изтласква готите по време на война от 535 г. до 554г., връщайки Италия под византийска власт. Така остготската държава престава да съществува.
Всички запазени готски текстове са написани в Италия преди 554 г. Остроготите приемат арианството след бягството си от хуните и остават ариани до изчезването си.
Франки
Франкското кралство става най-успешната варварска държава. След разпадането на Римската провинция Галия през 5-и век, франките - един от германските народи овладяват северната част и постепенно обединяват цялата област под крал Хлодвиг I, смятан за първия крал на Франция.
Хлодвиг приема католицизма, което укрепва властта му и предотвратява религиозните конфликти, характерни за други постримски държави, управлявани от ариани.
Въпреки че франкската култура скоро започва да процъфтява, първоначално регионът е опустошен от непрестанни варварски нашествия. Въпреки това елитите в ранносредновековна Галия, която скоро ще бъде наречена "Франкия", запазвайки за себе си високо ниво на богатство и влияние. Техните наследници династията на Каролингите по-късно се превръща във водещата сила в Западна Европа.
След разпадането на Рим Франкия запазва голяма и сравнително богата икономика. Още в късноримската епоха Галия е важен индустриален център, а галските изделия се разпространяват из цяла Северна Европа.
Франките продължават да произвеждат висококачествена керамика, метални инструменти и стъкло в големи количества и през Ранното Средновековие.
Макар че пазарът за такива стоки се свива значително след падането на Рим, франкските изделия все още достигат далеч по течението на Рейн, а самата Франкия остава голям и стабилен пазар.
Франкската аристокрация също натрупва значително богатство, черпейки силата си не само от военната власт, но и от огромните си земевладения. Завещания от епохата на Меровингите показват, че аристократите придобиват колосални поземлени имоти, което прави херцозите в кралския двор изключително богати, а меровингските крале още повече.
Франките не се опитват да запазят римските административни структури по начина, по който това правят вандалите или готите. Докато ранносредновековна Франкия ражда множество богати личности, меровингското управление не успява да поддържа римската данъчна система, а градският живот бързо запада в полза на по-аграрно общество.
Влиятелните хора се изнасят в провинцията, а изисканите римски навици постепенно се заменят с характерно селски и ясно разпознаваеми средновековни порядки.
Вестготи
От всички племена, които допринасят за падането на Рим, вестготите придобиват една от най-лошите репутации, защото през 410 г. сл. Хр. плячкосват самия град Рим.
След като напускат разрушения от тях град, те постепенно формират собствено кралство, завладявайки по-голямата част от Иберийския полуостров и югозападния ъгъл на Галия.
Властта им в Иберия обаче е непрекъснато оспорвана от различни групи, включително германските свеби и баскоезичните васкони, които по-късно създават северното християнско кралство Навара и се превръщат в постоянен проблем за вестготските царе.
След сблъсъци с могъщите франки, вестготите напълно губят владенията си във Франция.
През 8-и век арабите и берберите нахлуват в Иберия (711-718) и унищожават вестготската държава.
По-късно християнските кралства от Реконкистата се вдъхновяват от спомена за вестготите като обединена християнска сила.
Въпреки това вестготите създават сравнително романизирано ранносредновековно кралство, което просъществува до началото на 8-и век.
Вестготите изповядват арианската, смятана за еретична, форма на християнството, което не им печели особена любов сред местното население, а постримският им държавен модел като цяло остава разпокъсан и нестабилен през по-голямата част от съществуването си.
Англосаксонци
Англо-саксонска Англия се развива по напълно своеобразен начин, много различен от останалите държави-наследници след падането на Рим. Когато римските войници са изтеглени от Британия през 410 г., провинциалната администрация рухва, а Англия навлиза в продължителен мрачен период.
Римският начин на живот в Британия почти напълно изчезва, а англо-саксонските заселници контролират Англия чак до норманското нашествие през 1066 г.
Англи, юти и сакси са племена, които пристигат на бреговете на Британия в началото на 5-и век. Те идват от по-далечни земи от останалите варварски племена, участвали в падането на Рим и не приемат нито латинския език, нито римските обичаи.
Тези племена вече са атакували британските брегове преди това, а някои от тях сега са наемани от уязвимите местни жители като защита в отсъствието от римската армия.
Падането на Рим се оказва особено тежко за Британия, която трудно се възстановява от варварските нашествия и става най-слабо романизираната от всички постримски държави.
След падането на Римската империя Европа не потъва в хаос, а се преобразява. На нейна територия се появяват нови кралства, изградени от варварските племена, които постепенно възприемат римските традиции, закони и култура.
Франки, вестготи, остготи, англо-сакси и други наследяват различни части от някогашната империя, създавайки основите на бъдещите европейски държави. Техните успехи, конфликти и културно развитие поставят началото на Средновековието - един нов свят, изграден върху руините на стария Рим, но насочен към бъдещето.
