Рамзес II или още Рамзес Велики, е един от най-влиятелните и най-могъщи фараони на Древен Египет, който управлява в периода от 1279 до 1213 г. пр.н.е.
Роден е като син на цар Сети I и царица Туя. Наследява трона в ранна възраст след смъртта на баща си. Рамзес II е прочут с изкусните си умения на военен лидеро, особено по време на битката при Кадеш, която, макар и да няма окончателен победител, го утвърждава като внушителна военна фигура.
Управлението му се отличава с мащабни строителни проекти, сред които са величествените храмове в Абу Симбел, както и основаването на нова столица - Пер Рамесу или Пи Рамзес.
Под негово управление Древен Египет процъфтява като многонационална империя, в която търговията се развива активно, а различни религиозни практики съжителстват.
Рамзес II има многобройни деца и няколко съпруги. Сред тях най-любимата му и обичаната от него, според историческите сведения, е Нефертари. На нея посвещава изключително пищни паметници.
Неговото наследство се запазва дълго след смъртта му - той е почитан като бог, а много по-късни владетели се стремят да го подражават.
Великолепието на неговите монументи продължава да впечатлява, а мумията му е съхранена и изложена в Националния музей на египетската цивилизация (NMEC).
Като една от най-значимите исторически личности, влиянието на Рамзес II се открива както в древните текстове, така и в съвременните културни препратки.
Семейството на Рамзес, което няма царски произход, идва на власт няколко десетилетия след управлението на религиозния реформатор Ехнатон, който е първият монотеистичен владетел. Преди да приеме монотеизма, той се казва Аменхотеп IV и управлява от 1353 г. до 1336 г. пр. Хр.
Много от религиозните древноегиптяни не харесват неговите реформи и така, когато династията на Рамзес се заема с възстановяването на египетската мощ в Азия, която отслабва при Ехнатон и неговия наследник Тутанкамон.
Бащата на Рамзес, Сети I, е вторият владетел от ХІХ династия и син на Рамзес I - основоположникът на династията, който, макар и фараон, няма царско потекло и произхожда от военния елит на Египет.
Сети I подчинява редица разбунтували се владетели в Палестина и Южна Сирия и води войни срещу хетите от Анатолия, за да си върне северните провинции, преминали временно под хетски контрол.
В началото Сети постига известни успехи, но те се оказват краткотрайни, тъй като в края на управлението му врагът е здраво установен на река Оронт при Кадеш. Там се намира мощна крепост, защитена от реката и е ключова за южната хетска граница.
По време на своето управление Сети предоставя на престолонаследника Рамзес, бъдещия Рамзес II, специален статут на регент. Той му осигурява царски двор и харем, а младият принц придружава баща си във военните му походи, така че когато поема самостоятелната власт, вече притежава опит както в управлението, така и във войната.
Забележително е, че Рамзес е обявен за наследник в необичайно ранна възраст, сякаш за да се гарантира възкачването му на трона. Той носи званието капитан на армията още на 10 години.
Тъй като родното място на семейството му се намира в делтата на Нил и за да разполага с удобна база за азиатските си кампании, Рамзес изгражда същински град-резиденция, който може да приляга на една царска особа, наречен Пер Рамесу, прочут с красивото си оформление, градини, овощни насаждения и водни канали.
Първият публичен акт на Рамзес след утвърждаването му като единствен владетел е посещение на Тива, южната столица, за великия религиозен празник Опет, по време на който бог Амон от Карнак извършва тържествено посещение в храма на Луксор със своята церемониална ладия.
На връщане към северната си резиденция фараонът спира в Абидос, за да се поклони на бог Озирис, владетел на подземното царство, съдия на мъртвите и бог на възкресението, плодородието и земеделието.
Освен това, той се разпорежда да бъде възобновено строителството на големия храм, започнат там от баща му и прекъснат след смъртта му. Същевременно той назначава нов върховен жрец на храма на древноегипетския бог Амон в Тива.
Още в началото на управлението си Рамзес е въвлечен във война, защитавайки Египет от либийски племена по западната граница. През втората година от царуването си той побеждава шерденски пирати, които нападат товарни кораби, насочващи се към Египет от Средиземно море.
Чрез блестяща хитрост Рамзес разполага войски и кораби на стратегически места по крайбрежието и позволява на пиратите да нападнат привидно лесни цели, след което обръща хода на събитията и ги пленява в една-единствена военна схватка. По-късно той вербува много от шердените в личната си гвардия.
След това фараонът насочва вниманието си към Сирия, която по-рано е била под египетски контрол, но вече е доминирана от хетите.
Рамзес предприема първия си поход там през четвъртата година от управлението си и завладява държавата Амуру. Това довежда през следващата година до прочутата битка при Кадеш. Рамзес се ангажира сериозно с подготовката за войната, като изгражда новата си столица Пи Рамзес с мащабни производствени работилници за оръжия, колесници и щитове.
Рамзес изпраща напред експедиционен корпус, а самият той го следва с основните си сили на колесници по друг маршрут. Египтяните залавят хетски шпиони, които подвеждат Рамзес да повярва, че Кадеш е слабо защитен и готов за превземане.
Фараонът атакува, но попада в хетски капан. Той се сражава за живота си, проявявайки изключителна храброст начело на превъзхожданите си войски, докато не пристига помощ от друг египетски отряд. Военните историци смятат, че в битката при Кадеш участват около 5000 колесници и до 30 000 войници. Това е първата документирана мащабна полева битка в историята.
Макар египтяните да удържат победа в този ден, те не разполагат с ресурси да обсадят града, поради което битката се смята за безрезултатна. Въпреки това Рамзес II изгражда повече от десет паметника, изобразяващи неговия героизъм при Кадеш, като тази пропаганда увеличава престижа му и укрепва властта на египетската държава.
След битката египтяните установяват контрол над Ханаан, но местните въстания принуждават Рамзес да се завърне отново в Сирия през седмата година от управлението си.
Той разделя армията си на две: едната част достига до Мъртво море и завладява градовете Едом-Сеир и Моав, докато самият Рамзес повежда другата част срещу Йерусалим и Йерихон. След това двете армии се съединяват и настъпват към други територии, възстановявайки предишната египетска сфера на влияние.
Походите му продължават и през следващите години, разширявайки египетското господство отвъд границите, достигнати дори при Тутмос III повече от век по-рано, но Рамзес не успява да задържи тези територии трайно.
Вместо това, през двадесет и първата година от управлението си, той сключва мирен договор при Кадеш. Това е първият известен мирен договор в световната история между египтяните и хетите.
Договорът е записан в две версии: едната на египетски йероглифи, а другата на клинопис. Тези двуезични записи впоследствие стават обичайни при много международни договори и подпомагат съвременните усилия за разчитане на древни езици.
Рамзес води военни действия и на юг срещу Нубия. Въпреки това неговите завоевания там изглеждат значителни, както свидетелстват изображенията, украсяващи стените на храмовете му.
Рамзес става фараон в началото на двайсетте си години и управлява рекордните близо 67 години. Само по себе си, този дълг период на управление на Рамзес II е ясно доказателство за неговата политическа далновидност, управленска стабилност и умение да съхранява властта си в продължение на десетилетия.
Единственият владетел преди него с подобна продължителност на управление е Пепи II, който управлява около 63 години, но в период на упадък.
Управлението на Рамзес II е демонстрация на сила, при която Египет се стреми да наложи контрол над Азия.
Възвръщането на Кадеш се превръща в определящото военно постижение на Рамзес. За да отпразнува победата си в битката при Кадеш (1275 г. пр. Хр.), той заповядва сцените от сражението да бъдат изсечени по стените на няколко храма, включително и на неговия Рамезеум.
Записването на историята върху камък действително е най-сигурният начин човек да утвърди наследството си. Въпреки това хетският цар Муватали II също заявява своята победа. Днес учените смятат, че битката най-вероятно завършва без решителен изход.
Петнадесет години по-късно наследникът на Муватали II и Рамзес II отново се срещат при Кадеш, за да сключат мирен договор и това става първият известен пакт за ненападение в историята.
Мирът носи стабилност и благоденствие, което позволява на Рамзес да се превърне в най-плодовития строител на Древен Египет.
Рамзес започва строителната си дейност още като принц и веднага след възкачването си на трона се заема със създаването на вечно наследство. Списъкът на архитектурните проекти, възложени от Рамзес II, включва:
- основаването на новата столица Пи-Рамзес, прочута с красивите си балкони и ослепителни зали, украсени с полускъпоценните камъни лапис лазули и тюркоаз;
- разширяването на храмовете в Мемфис, бившата царска столица;
- завършването на храма на Сети I в Абидос и построяването на собствен грандиозен храм там;
- изграждането на най-голямата индивидуална гробница в Долината на царете;
- създаването на най-голямата царска погребална камера в Древен Египет за неговите синове;
- изграждането на осем гробници за жените в живота му, включително майка му Туя и обичаната му съпруга Нефертари;
- възлагането на Рамезеума - един от най-внушителните храмови комплекси в Египет;
- добавянето на монументални строежи към големите храмове в Луксор и Карнак;
- издигането на седем храма в Нубия, увенчани от монументалния Абу Симбел;
- изработването на над 350 статуи, включително близо 50 колосални фигури с височина до 20 метра в седнало положение.
Докато предишните фараони изграждат внушителни пирамиди и храмове, Рамзес превръща целия Египет в огромна строителна площадка - от Средиземно море чак до Нубия.
За да увеличи броя на статуите със собственото си изображение, Рамзес дори прибягва до типичния египетски метод - взема вече съществуващ храм или статуя, изсича името на първоначалния фараон и го заменя със своето.
В Древен Египет фараоните се смятат за наследници на бога Хор. Повечето от тях са и синове на слънчевия бог Ра. Тази връзка с боговете придава на функцията на фараона божествен характер. Самият той като личност обаче остава човек - макар и човек, който стои само на една крачка от обожествяването си в отвъдния живот.
Рамзес обаче надхвърля представата за "съвършен бог". Дълбоко във вътрешността на храма в Абу Симбел са разположени статуи на четирима богове, седящи рамо до рамо: Птах, Амон-Ра, Рамзес и Ра-Хорахти. Това внушава, че Рамзес заема място сред боговете като равен, а не като по-нисше божество. Релефи изобразяват Рамзес II, който представлява човека, който поднася дарове на Рамзес II, който е изобразен като божество.
Рамзес изгражда за себе си най-голямата индивидуална гробница в Долината на царете. За синовете си той създава царска гробница, достатъчно голяма за повече от 120 принцове. И двете гробници, за съжаление, са тежко повредени от редките, но опустошителни проливни дъждове.
Осем пъти по-голяма от гробницата на Тутанкамон, която съдържа около 5000 предмета, гробницата на Рамзес включва погребална камера. Тъй като само малка част от релефите, фрагментите и предметите оцеляват след грабежи и наводнения, може само да се предполага какви съкровища е съдържала първоначално.
Гробницата на неговата царица Нефертари дава представа как би изглеждала тази на Рамзес в разцвета ѝ. Нейната погребална камера е сред най-изящните образци на древноегипетското изкуство.
Друг паметник осигурява на Рамзес вечен живот и това е Рамезеумът. Това е погребален храм, който служи като мемориал на култа към обожествения Рамзес.
Рамезеумът е икономическа сила, в която работят хиляди хора. В рамките на комплекса се намират дворец, съкровищница, пълна със "сребро, злато, царско ленено платно и всякакви скъпоценни камъни", изискани вина, както и училище, в което писарите се обучават да пишат, да четат класическа литература и да рисуват и ваят статуи.
Рамзес II умира в началото на деветдесетте си години през 1213 г. пр.н.е., след като управлява 66 години и два месеца.
Мумията на Рамзес II се съхранява в Националния музей на египетската цивилизация (NMEC) в Кайро, след като археолозите откриват гробницата му в Долината на царете в края на 19-и век.
Там е намерен и погребален комплекс, известен като "Синовете на Рамзес II", съдържащ останките на 52 от неговите синове. Смята се, че приживе той има около 100 деца. Неговият тринадесети син, Мернептах, го наследява като фараон.
Макар първоначално да е погребан в гробницата си KV7, поради грабежи тялото му е извадено, повторно балсамирано и премествано многократно.
Съдбата на тялото му е записана върху ленените платове, които защитават останките му. В крайна сметка мумията е открита в гробницата TT320, където са положени балсамираните тела на царе и царици, вероятно укрити там от жреците на Амон за съхранение, тъй като гробницата първоначално е изградена за тях.
Рамзес II се утвърждава като една от най-влиятелните и дълго управлявали личности в историята на Древен Египет. Неговото управление съчетава военна активност, дипломатическа далновидност и изключителна строителна дейност, които заедно оформят образа на владетел, стремящ се не само към териториално разширение, но и към трайно историческо наследство.
Макар военните му кампании в Азия да не водят до окончателна хегемония, сключването на Мирния договор при Кадеш поставя основите на първия познат международен мирен договор и демонстрира прехода от непрекъсната война към дипломатическо равновесие.
Чрез мащабното си строителство Рамзес II превръща Египет в символ на могъщество и божествен ред, като използва архитектурата и изкуството като средство за политическа легитимация и религиозна пропаганда.
Обожествяването му приживе и култовото почитане след смъртта му свидетелстват за дълбокото въздействие на неговата личност върху египетското общество. Така Рамзес II остава не просто велик фараон, а траен символ на царската власт, идеалния владетел и културния разцвет на Новото царство.
